Решение № 83 от 16.01.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.С., … януари 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 9462 по описа за 2012 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са първоначални обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. второ във връзка с чл.127, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обратни, обективно евентуално съединени искове с правни основания – главен по чл. 23 във вр. с чл. 79 ЗЗД и евентуален по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 740 ТЗ.

Постъпила е искова молба от „П.В.“ ЕООД с ЕИК ********, срещу „Д.А. М.“ АД, с ЕИК ********, в която се твърди, че ответникът и „Б.П.Б.” АД са сключили на 26.03.2004 година договор за кредит в размер на 1 975 000 евро и задължението на „Д.А.М.” АД е обезпечено с договорка ипотека върху описаните в исковата молба недвижими имоти.Договорът е изменяван с Анекси №№ 1/11.06.2004 и 2/02.10.2006 година. С Решение от 02.10.2006 година по гр.д.№ 1033/05. е открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника и кредитори по несъстоятелността са посочените ЮЛ-търговци, размерът на чиито вземания е посоченият, а именно „М.“ АД с вземане в размер на 777 933лв; „Б.П.Б.“ АД – в размер на 2 007 464,30лв; „Б.М.- И.“ЕООД – в размер на 787 500лв и „Н.Е.“ Л.Т.Д. – в размер на 195 583лв. На 12.07.2007 година, по време на висящността на производството по несъстоятелност, е сключено споразумение между ответника и посочените кредитори, по силата на което ответникът се е задължил да апортира в капитала на ищеца „ ПМ В.”№ ЕООД собствените си и съсобствени недвижими имоти, а кредиторът „М.” АД поел задължение да осигури встъпване в дълга на ответника към банката – кредитор, на „П.В.” ЕООД. На 26.09.2007 година ищецът встъпва в дълга на ответника към банката - кредитор и по този повод между ищеца и кредитора на ответника е сключен договор за встъпване в дълг, с който на основание чл.101 ЗЗД, „ПМ В.” АД се задължава да отговаря солидарно и изцяло, ведно с длъжника по договора / ответник по делото/ за всички задължения на последния към банката - главница и принадлежности и такса за обслужване, общо в размер на сумата от 1 124 259, 02 евро, а с чл.5 от този договор е уговорено право на банката да претендира изпълнение от всеки от длъжниците, без възможност на длъжниците да правят възражения относно поредност. На 08.10.2007 година е сключено споразумение на основание чл.740 ТЗ- извънсъдебно споразумение - основание за прекратяване на производството по несъстоятелност/ между длъжника в производството по несъстоятелност и неговите кредитори „М.” АД, „Б.П.Б.” АД, „Б.М. — И.” ЕООД и „Н.Е.” гр.Л., Кипър, за уреждане на плащанията по паричните задължения на ответника. Споразумението - чл.5.2.1 - съдържа изрична клауза, че длъжникът в производството по несъстоятелност и ответник в настоящето производство, след получаване на предварително съгласие от банката-кредитор, ще апортира в капитала на ищеца „П.В.” ЕООД - трето, неучастващо в производството по несъстоятелност лице, явяващо се трето лица по споразумението по чл.740 ТЗ, собствените си недвижими имоти, описА.в исковата молба.Споразумението съдържа уговорка - чл.5.2 - че заплащането на останалата част от дълга към банката по договора за банков кредит, ще се осъществи съгласно договора за встъпване в дълг.Споразумението по чл.740 ТЗ съдържа клауза - чл.5.3 - че кредиторът „М.” АД ще осигури заплащане на задълженията на ответника по договора за банков кредит, да се извърши от „П.В.” ЕООД, на основание чл.23 ЗЗД, съобразно сделката по чл.101 от същия закон, цитирана по-горе. На основание чл.740, ал.2 ТЗ, с Решение от 28.11.2007 година, постановено по гр.д.№ 1033/05година по описа на СГС, 6-9 състав, производството по несъстоятелност е прекратено. Ищецът погасява задълженията на ответника към банката - кредитор в общ размер на 1 063 167 евро, като окончателното плащане е с дата 30.01.2008 година и поради това е поискано заличаване на обезпечението - ипотеката върху описаните имоти. Ищецът твърди, че независимо от изпълнението на това задължение на ответника към неговия кредитор, ответникът не е изпълнил задълженията си да участва в капитала на ищеца, чрез уговорения апорт на недвижимости, нито е предприел каквито и да било действия в тази насока, а напротив - извършил е разпоредителна сделка, по силата на която е продал на „Х.А.-А.-Л.” ЕООД имотите; поради това изпълнение на задължението за разпореждане с имотите на ответника и постъпването им в имуществото на ищеца е станало практически невъзможно, а дадените като плащане суми от ищеца на банката - кредитор на ответника са дадени при неосъществено основание. Ищецът твърди, че разполага с регресна претенция спрямо ответника, представляващ съдлъжник по договора за банков кредит, чиято претенция е до размер на платеното. Позовава се на разпоредбата на чл.127 ЗЗД, уреждаща пасивната солидарност, твърдейки, че вътрешните отношения, с оглед разделността помежду им, че платилият длъжник /ищецът/ не отговаря по никакъв начин и в никаква част за дълга към банката, защото не е страна по договора за банков кредит, не е получил нищо от заетата от банката сума, встъпил е в дълга, очаквайки изпълнение на задължението, което ответникът е поел - да участва в капитала на ищеца, чрез посочения способ за ефективното увеличаване на същия - апорт на посочените недвижимости, чрез което правно действие, последните ще увеличат имуществото на дружеството – ищец.Твърди, че е легитимиран да предяви иск за неоснователно обогатяване, поради това, че с извършеното плащане реално е обеднял и имуществото му е намаляло с размера на платеното чуждо задължение, а ответникът се е обогатил без правно основание за това, изразяващо се в намаляване на пасивите, като част от неговото имущество, както и за последният са настъпили благоприятни последици - неплащане на задълженията по кредита, прекратяване на производството по несъстоятелност, заличаване на ипотеката и продажба на обременения с нея имот, след заличаването на тежестта. Моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на 400 000 лв., която е частична от общия размер – 1 063 167 евро, представляваща платен без основание дълг на ответника по договор за кредит, сумата 100 лв., представляваща част от законната лихва за забава в общ размер 406 249,01 лв. за периода 30.01.2011 г. до 20.12.2012 г., както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока за отговор ответникът изразява становище, че на 20.03.2007 година е подписан договор между две Г.и свързани лица - от една страна дружествата „П.М.Г.” АД и „М.” АД и от друга страна дружествата „Б.М.” АД и „БулМ. - И.” ЕООД и „Д.” АД. Тези свързани лица са участвали в съвместни дружества, имали са насрещни претенции, вземания по договор за заем, вземания за дивиденти и др., които са станала предмет на съглашението от 20.03.2007година, от чийто текст се установява, че вземанията на дружествата от Г.ата на „БулМ. - И.” ЕООД и „Д.” АД са имали вземания към съдоговорителите си, а именно: „Б.Маш” АД е кредитор на вземане в размер на 1 249 174 лв, представляващо цена на притежаваните от него акции в „М.” АД, прехвърлени на посоченото от „П.М.Г.” АД трето лице - „Р. Т. Инк.; „Б. - И.” ЕООД и „Б.М.” АД са кредитори с парично вземане за дивидент от „М.” АД в размер на 798 117лв; „Д.” АД е кредитор с парично вземане към „М.” АД в размер на 2 314 607лв, което, след извършено прихващане с насрещно вземане, е намалено до размер на 1 018,937лв; споразумението е предвиждало всички вземания да бъдат цедирани на „Р.

Т. Инк.”, но това не е станало; ответникът се е задължил да учреди ново дружество, в което да апортира всички притежавани от „Д.” АД имоти и да прехвърли дяловете от новоучреденото дружество на „П.М.Г.” АД, а за уравняване на насрещните престации, „П.М.Г.” АД се задължава да заплати сумата от 1 205 000лв и да замести изцяло„Д.” АД в дълга, произтичащ от договора за банков кредит с „Б.П.Б.” АД - т.10 от споразумението. Ответникът твърди, че на 12.07.2007 година страните подписват ново споразумение, с което изменяват т.10 от предходното, така че Д.” АД се задължава в срок до 31.12.2007 година да апортира и в „П.В.”ЕООД недвижими имоти и да прехвърли своите дялове / дружествените си правоотношения с „П.В.”ЕООД / на „П.М.Г.” АД, като страните са се споразумели, че неизпълнението на това задължение от страна на „Д.” АД ще доведе до прекратяване на действието на договори за прехвърляне на акции от дружеството „С.” или до заплащане на неустойка. Ответникът твърди, че на 09.05.2007 година, в изпълнение на посоченото по- горе споразумение „Б.Маш” АД прехвърля на „Р. Т. Инк.” Притежаваните от него акции в капитала на „М.” АД за цена от 1 249 174лв. Съгласно уговорката цената следва да бъде заплатена на две равни вноски, както следва - първата вноска се заплаща при джиросване на временното удостоверение, а втората вноска -апортиране на вече описаните недвижими имоти в капитала на „П.В.”ЕООД. Второто условие за плащане на цената на акциите не се е сбъднало, поради това, че банката - кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека върху имотите, предмет на бъдещия апорт, не дава съгласие за извършване на разпоредителната сделка. Ответникът твърди, че поетото задължение за апорт в капитала на ищеца е обвързано от две насрещни престации - прехвърляне на акции от дружеството „С. по споразумението от 12.07.2007 година и заплащане на втората вноска от цената на акциите от „М.” АД по договора за прехвърляне на акции от 09.05.2007 година. Ответникът твърди, че клаузите по споразумението са намерили отражение в договора, сключен по реда на чл.740 ТЗ от 08.10.2007 година, в производството по несъстоятелност.

Ответникът навежда възражения за липса на допустимост на претенцията - ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по претенцията, тъй като ищецът е изпълнил задължение в хипотеза на чл.23 ЗЗД - в този смисъл пасивно легитимиран е „М.” АД, който е обещал действието от третото лице.

Твърди, че претенцията е неоснователна, защото договорът за встъпване в дълг от 26.09.2007 година е нищожен поради липса на изискуемата от закона форма и реквизити и поради противоречие с разпоредбата на чл.171 ЗЗД. Освен това съществуващите каузални правоотношения между страните, дерогират разпоредбата на чл.127, ал.1 ЗЗД, съгласно която солидарните длъжници отговарят за погасяване на дълга в равни квоти.Това е така, тъй като изпълнението на задължението на ответника от страна на ищеца е въз основа на съществуващо споразумение, по силата на което „М.” АД обещава действието на трето лице/ ищеца/ , самият„М.” АД има качество на длъжник на ответника и свързани с него лица, които произтичат от няколко сделки и правоотношения.Това налага извод, че ищецът е изпълнил задължение на ответника, поради съществуващи отношения на ищеца с негов длъжник „М.” АД, кой се явява обещател на действието на трето лице, по смисъла на чл.23 ЗЗД. Ответникът твърди, че тези взаимоотношения, намерили и своя правен израз, са известни на ищеца, доказателство за което е позоваването на споразумението по чл.740 ТЗ, което е постигнато именно с цел да се уредят посочените по- горе отношения, във връзка с предходни споразумения между двете Г.и търговци.Освен това обещателят на действията на трето лице „М.” АД се е представлявал от П. М., който е едноличен собственик на капитала на дружеството - ищец. Ответникът твърди, че ищецът не е извършил плащане на задължението му на банката поради насрещно задължение за участие в капитала на дружеството, чрез посочения способ, чрез който същият се увеличава ефективно, а това е станало по силата но постигнатите и посочени по- горе споразумения, поради което не може да иска заплащане на сумата, която е погасил по договора за кредит, като дадена при неосъществено основание, тъй като са съществували насрещни престации, основаващи се на постигнати споразумения и няма как да намери приложение института на неоснователно обогатяване. Ответникът твърди, че претенцията за плащане е неоснователно предявена и поради това, че е изтекла погасителната давност, позовавайки се на кратката тригодишна давност - чл.113, б.. ЗЗД, поради това, че задължението по договора за кредит е с периодичен характер. Моли съда да отхвърли исковете срещу него като неоснователни.