Решение № 604 от 22.05.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Варна, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. М.а като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110200979 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление № ********** от 23.12.2024 г., издадено от зам. кмет на ***, с което за нарушение по чл.14, ал.4, вр. ал. 1 от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) на въззивното дружество е наложена имуществена санкция в размер 500,00 лв.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че актосъставителят и административнонаказаващият орган не са имали компетентност да издадат процесните АУАН и НП. Изложени са доводи, че не е спазен нормативно определеният срок за съставяне на АУАН предвид нормативно регламентираното задължение на нотариуса и Агенция по вписванията да уведомят Общината за сключената сделка. Изложени са доводи за приложимостта на чл. 28 ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

1

В проведеното открито съдебно заседание възивното дружество, редовно призовано, представлява се от адв. Петър Гетев, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Наред с това се позовава и на пропуск, установен от съда при предходно разглеждане на делото.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна *** чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Димова излага становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли за потвърждаване на същото. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 07.03.2023 г. „***“ АД учредило в полза на въззивното дружество „***“ ООД безсрочно вещно право на ползване на 200 кв. м. идеални части и безсрочно вещно право на строеж за построяване обект сграда с площ 70 кв.м. в поземлен имот с идентификатор №*** (целият с площ 4875 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, Южна промишлена зона, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс).

Посочената сделка е била обективирана в Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж и учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот 07.03.2023 г., №87, том I, рег.№****, н.дело №76/2023 г.

В продължение на два месеца след сключване на сделката въззивното дружество не подало декларация за отчетна стойност на недвижимия имот пред Дирекция „Местни данъци“ към ***, а такава била депозирана с вх. № 5305021333 на 17.04.2024 г. като с вх. № 8019702 от 08.05.2024 г. и вх. № 8547187 от 13.06.2024 г. били отстранени несъответствия в декларацията, след което свид. М. А. - ст. инспектор в Дирекция „МД“ при ***, констатирала непредставянето в установения двумесечен срок от учредяване на правото на ползване на информация за отчетна стойност на съответния обект и с изх. № 5305021333 от 21.06.2024 г. отправила до въззивното дружество уведомително писмо за явяване за съставяне на АУАН в 14-дневен срок от получаването, 2 осъществено чрез система за сигурно електронно връчване на 21.06.2024 г.

На 11.07.2024 г. в отсъствие на представляващ въззивното дружество лице свид. М. А. съставила процесния АУАН за това, че въззивното дружество като данъчно задължено лице не е спазило законоустановения двумесечен срок по чл.14, ал.4, вр. ал.1 ЗМДТ за деклариране на отчетната стойност по сделката.

Св. М. А. съвместно с К. Д. - инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при ***, посетили регистрирания адрес на търговеца на 12.07.2024 г. от 10.30 ч. до 10.50 ч. Посещението било с цел връчване на съставения АУАН. При посещението не било установено представляващо дружеството лице или упълномощено от него да получава и подписва съответни документи, за което бил съставен Констативен протокол № 5305000843 от 12.07.2024 г.

На 23.12.2024 г. Д. М. И. – зам. кмет на ***, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, съставил обжалваното НП.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. М. Д.

А., и писмени доказателства: констативен протокол № 530500843 от 12.07.2024 г., уведомително писмо изх.№ 5305021333 от 21.06.2024 г., известие за доставяне ИД PS900094F0K0 2 , справка от система за сигурно електронно връчване от 17.04.2024 г., данъчна декларация по чл. 14 ЗДМТ, отчетна стойност на 200 кв.м. идеални части по ПИ, НА № 87, том I, рег. № ****, дело № 76 от 2023 г., ведно със скица-проект, декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот, пълномощно м/у „***“ ООД и адв. К. Т., 2 бр. справки от система за сигурно електронно връчване от 07.05.2024 г. и 08.05.2024 г., данъчна декларация по чл.14 ЗДМТ, справки от система за сигурно електронно връчване от 20.05.2024 г. и 13.06.2024 г., данъчна декларация по чл.14 ЗДМТ, справка от система за сигурно електронно връчване от 21.06.2024 г., заповед № 4648 от 19.12.2024 г., справка от система за сигурно електронно връчване от 17.04.2024 г.

Съдът кредитира свидетелските показания на св. М. Д. А. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по 3 делото писмени доказателства.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност съгласно намиращата се на л. 20 по НАХД № 1385/2025 г. по описа на РС – Варна Заповед № 0447/20.02.2024 г. на кмета на ***. Надлежно е предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган съгласно приложената Заповед № 4648-19.12.2024 г. на кмета на ***.

Въпреки това, съдът констатира процесуалните правила, визирани в ЗАНН. съществено нарушение на

Обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съставения АУАН не е връчен на въззивното дружество.

По делото е налице констативен протокол №5305000843 от 12.07.2024 г., съгласно който св. А. и К. С. Д. – инсп. „ОД“ в отдел „ОДОП“, дирекция „Местни данъци“, *** са посетили адрес гр. Варна, ул. „***“ № 22 за времето от 10,30 часа до 10,50 часа на 12.07.2024 г., където не установили представляващ въззивното дружество, на който да връчат съставения АУАН.

Посоченото обстоятелство не представлява основание да се счете, че връчването на документа е редовно осъществено.

Наред с това, нито в съответния констативен протокол, нито в друг документ по преписката се съдържа отразяване АУАН да е счетен за редовно връчен поради отразените в протокола обстоятелства. Относно връчването на АУАН, нормите на чл.43, ал.4 и ал.6 ЗАНН са напълно ясни и не предвиждат изключение при неоткриване на адресата с еднократно посещение. Напротив, чл.43, ал.6 ЗАНН дори предвижда, ако след щателно издирване нарушителят 4 не е установен, да не се пристъпва към издаване на НП, а да се спре административнонаказателното производство.

Нещо повече, въпреки осъществяваната безпроблемно предходна кореспонденция с адресата чрез регистрирания от него адрес в системата за електронно връчване, за връчването на АУАН е осъществено посещение от служители в екип до съответния физически адрес, а в последствие не са предприети каквито и да е действия по връчването и е пристъпено към съставяне на НП при невръчен АУАН.

По този начин са опорочени предвидените нормативни гаранции за надлежно предявяване на нарушителя на документа, вменяващ твърдяното нарушение и той е лишен от възможността за своевременна и адекватна защита, включително чрез упражняване на правото на възражение, поради което констатираното нарушение е съществено и като такова представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното

Освен това съдът намира, че е изтекъл и срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН. Съдът споделя съображенията на процесуалния представител на въззивното дружество, че *** е разполагала с информация за извършената сделка на седмия ден от нея (предвид разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗМДТ), като тогава е започнал да тече срокът за съставяне на АУАН.

В този смисъл съдът намира, че е изтекла погасителната давност по чл.

34, ал. 1 ЗАНН, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение. По-конкретно съдът намира, че е изтекъл тримесечният срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя, както и едногодишният срок от извършване на нарушението.

Нарушителят е бил известен на 14.03.2023 г., а АУАН е бил съставен на 11.07.2024 г. (след повече от три месеца, както изисква законът); нарушението е било извършено на 09.05.2023 г., а АУАН е съставен на 11.07.2024 г. (след повече от година, както изисква законът).

Следователно предвид изразеното от въззивната страна искане за прилагане на давността и изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК наказателното постановление следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено по отношение на това нарушение, без да се 5 разглеждат въпросите за вината и отговорността на нарушителя (в този смисъл са решение № 385/21.09.2010 г. по н. д. № 363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение № 127/2017 г. по н. д. № 582/2017 г. на III н.о., ВКС.).

Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна).

Нормата на чл.14, ал.4 ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в двумесечния срок по ал.1 от датата на придобиването, предприятията да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. За дефиницията на понятието „предприятие“, § 1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закон за счетоводството, а според чл. 2, т. 1 от последния, предприятия се явяват търговците по смисъла на Търговския закон. От своя страна чл. 1, ал. 2 ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци.

Следователно доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗМДТ и за него е възникнало задължението след придобиване на съответните вещни права върху идеални части от процесния имот да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

Макар посочената норма да не конкретизира начина, по който следва да бъде изпълнено това задължение, със Заповед №ЗМФ-1173 от 18.12.2019 г. на Министър на финансите е одобрен образец на данъчна декларация по чл.14, ал.1, ал.4, ал.5 и ал.6 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти и следователно надлежният ред за подаване на необходимата информация е посредством подаването на декларация по утвърдения образец.

Следователно въззивното дружество не е изпълнило това задължение в законоустановения срок, а е подало съответна декларация повече от над десет месеца след неговото изтичане, като посоченото представлява нарушение на чл.14, ал.4 вр. ал.1 ЗМДТ.