Решение № 313 от 20.12.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Шумен, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.ова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.ова Въззивно гражданско дело № 20233600500426 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №569 от 17.07.2023г. по гр.д.№1420/2021г. ШРС е признал за установено, че С.

Д. Г. и П. С. Г., дължат солидарно на „Макрополис“ЕООД-гр.Варна, представлявано от управителя Д.К.К., следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - сума в общ размер на 8097.23лв./при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, при която вместо сборът 8097.23лв. е посочен сбор 8255,81лв./ от които: сумата 7334,36лв.- неплатени наемни вноски за периода от 15.04.2020 г. до 01.12.2020 г.; сумата 693,49лв.- консумирана, но незаплатена вода към ВиК; сумата 69,38лв. – лихва за забава за заплащане на консумирана вода към ВиК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението пред съда – 04.12.2020г. до окончателното й изплащане. Присъдил е и следващите се разноски.

Недоволни от решението останали ответниците, които го обжалват изцяло. Сочат, че същото се явявано неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени съображения.

Срокът на действие на договора бил ограничен до една година, считано от датата на подписването му, като категорично се забранявала възможността той да бъде продължен , без писмено съгласие на страните. Такова писмено съгласие в случая липсвало. Ето защо и действието на договора изтекло на 16.11.2019г.. В този срок наемателите уведомили наемодателя, че имотът се нуждае от ремонт, като заявили готовност да продължат срока на договора, при условие че последният изпълни необходимите основни ремонти. При тези 1 условия наемодателите прекратили ползването на процесния имот и уведомили устно представителя му, че го освобождават. Преместили се и понастоящем обитават къща в с......... Ето защо и издадената заповед за изпълнение на парично задължение, обосновано като дължими наемни вноски, не била годна да обоснове надлежно вземане на кредитора.

Наемателите били погасили и задълженията си за ползване на имота до физическото му напускане, като са заплатили и вноски и за ползване на имота след изтичане на договора за наем. Т.е. заплатили пребиваването си в наетия имот и след фактическото му освобождаване. Молят решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявените установителни претенции бъдат изцяло отхвърлени.

Въззиваемята страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Въз основа на депозирано от „Макрополис“ЕООД-гр.Врана заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е издаден заповед №26006/04.01.2021г. по ч.гр.д.

№2959/2020г. на ШРС срещу С. Д. Г. и П. С. Г. за заплащане на дружеството на сумата от 8255,81лв., от които: 7334.36лв. неплатени наемни вноски за периода от 15.04.2020 г. до 01.12.2020 г.; сумата 827.29 лв. – консумирана, но незаплатена вода към „В и К“, сумата 94.16лв.– лихва за забава за заплащане на консумирана вода към „В и К“ , както и за сумата 667.12лв.-разноски. Длъжниците са депозирали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и на заявителя е даден срок да предяви иск за установяване на вземанията си. В дадения срок последният е депозирал настоящата искова молба.

На 15.11.2018г. М.Д.К-Н.. и М.А.Н., собственици на жилище-апартамент, с идентификатор № *** и с административен адрес гр. Варна, ул. „..... № 134, вх. А, ет.3, и „Макрополис“ЕООД-гр.Варна , сключили договор за управление и отдаване под наем на горепосочения имот, по силата на който Н.и възложили, а дружеството приело да управлява и да отдава под наем имота, съгласно условията в договора. Видно от т.18, р.ІІІ от договора, възложителят предоставя правата на управление и отдаване под наем на имота само и единствено на изпълнителя, за срока на този договор. В чл.28 е посочено, че договорът е със срок на действие от една година и влиза в сила от момента на подписването му, като може да бъде допълнен и променен по взаимно писмено, подписано съгласие на страните, изразено надлежно в анекс.

Въз основа на възложеното му по така сключения договор, „Макрополис“ЕООДгр.Варна, действащо чрез управителя си Д.К.К., на 16.11.2018г. сключило договор за наем с ответниците С. Д. Г. и П. С. Г., по силата на който дружеството предоставило на Г.и за временно и възмездно ползване описания по-горе недвижим имот,без прилежащите избено и таванско помещения, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 500евро, платима до всяко пето число от месеца, за който наемът се дължи, по банков път в 2 посочената банкова сметка в „Алианц Банк България“ АД, с IBAN: ....... Съгласно отразеното в т.9 от отговора, наемодателите са се задължили да заплащат своевременно и всички консумативи по ползване на наетата веща /В и К, Енерго про, СОД и пр./. Срокът на действие на договора е една година/чл.3/, считано от 16.11.2018г., като договорът се прекратява с изтичане на срока му на действие/чл.14/. В чл.15, ал.1, страните изрично са уговорили, че действието на договора не може да бъде продължено без писмено съглашение между тях. В ал.3 на същия член е посочено, че с подписване на настоящия договор наемателите заявяват, че са получили държането на имота от собствениците, а в ал.4 отново е отразено, че договорът се сключва за срок от една година, считано от датата на подписването му.

Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, издадените от ВиК-Варна фактури за консумирана вода за процесния имот, за периода м.11.2018г.-м.06.2020г. са на обща стойност 693.49лв., а начислените лихви по тях възлизат на 69.38лв.. Фактурите на обща стойност 693.49лв. били платени на 10.11.2020г., заeдно с лихви в размер на 69.38лв..

По делото са представени и фактури, издадени от „В и К“ Варна с №№ 1139638104/14.09.2018 г.;1139780005/12.10.2018 г.;

1139918344/13.11.2018 г.;

1150082183/12.12.2018 г. ведно с разписки за лихви; разписка за заплатена вода с дата 10.11.2020 г. ведно с разписка за лихви; фактура № 1150375975/13.02.2019 г. ведно с разписка за лихви; фактура № 1150534669/15.03.2019 г. ведно с разписка за лихви; фактура № 1150663996/11.04.2019 г. ведно с разписка за лихви; ф-ра № **********/15.05.2019 г. ведно с разписка за лихви; ф-ря № 1151131380/10.07.2019 г. ведно с разписка за лихви; ф-ра № 1151280348/12.08.2019 г. ведно с разписка за лихви; фактура № 1151419013/09.09.2019 г. вено с разписка за лихви; ф-ра № 1151594417/10.10.2019 г. ведно с разписка за лихви;; ф-ра № 1151763996/14.11.2019 г. ведно с разписка за лихви; ф-ра 1152190517/10.12.2019 г. ведно с разписка за лихви; ф-ра № 1152209302/12.02.2020 г. ведно с разписка за лихви; ф-ра 1152367742/12.03.2020 г. ведно с разписка за лихви; ф-ра № 1152838508/12.06.2020 г. ведно с разписка за лихви; справка от В и К Варна ООД за абонат П. С. Г. до 03.11.2020 г.; справка от В и К за клиент П. С. Г. от дата 08.10.2020г.;приложение № 1 Платени суми по фактури с ДДС за клиентски номер 1110066, адрес гр.Варна, ул. ..... № 13- 3 л.; Заявление до В и К за прехвърляне на партида № 1000060641/10.11.2020г..; фактура № 1190156201/10.11.2020 г..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Заявени са установителни претенции по реда на чл.422 от ГПК, като претендира установяване дължимостта на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, на наемни вноски за периода 15.04.2020г.-01.12.2020г. в размер на 7334.36лв., консумирана вода за периода

08.08.2018г.-10.06.2020г./съгласно отчетните периоди на представените фактури за задължения към В и К дружеството/ в размер на 827.29лв., както и на обезщетение за забава върху дължимата сумата за консумирана вода в размер на 94.16лв. за периода 14.09.2018г. до 10.11.2020г./съгласно периода на представените разписки за заплатени лихви/, на основание чл.86 от ЗЗД. В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на заявените претенции за установяване дължимостта на разходи за консумирана 3 вода от 827.29лв. на 693.49лв./за периода 08.11.2018г.-10.06.2020г./ и на обезщетението за забава върху разходите от 94.16лв. на 69.38лв./за периода 12.12.2018г.-10.11.2020г./.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на твърдяното наемно правоотношение между дружеството-наемодател и ответниците-наематели, настъпване изискуемостта на паричното задължение на последните за заплащане на наемни вноски за периода 15.04.2020г.-01.12.2020г. и разходи за консумирана вода по процесния договор за наем от 16.11.2018г., изпълнение на задължението на наемодателя да предостави ползването на имота, предмет на договора. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимите наемни вноски по договора за процесния период, съответно разходите за консумирана вода .

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира главният иск за установяване дължимост на наемна цена за периода м.15.04.2020г.-01.12.2020г., за неоснователен и недоказан.

Действително се установи, а и не се спори между страните, че между дружеството и ответниците е бил сключен договор за наем на 16.11.2018г.. Не е спорно между страните, а и видно от отразеното в договора, същият е сключен за срок от една година, т.е. действието му е до 16.11.2019г.. Ето защо и за процесния период м.15.04.2020г.-01.12.2020г., който е след прекратяване действието на договора, ответниците не дължат заплащане на наемна цена.

Следва да се посочи, че нито в исковата молба, нито в първото по делото заседание и до приключване на съдебното дирене, ищцовата страна е въвела твърдения за продължаване срока на договора след 16.11.2019г., съгласно чл.236, ал.1 от ЗЗД.

Въпреки това, за прецизност следва да се отбележи следното: . Тъй като с оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица, то в конкретния случай, ищецът/доколкото претендира установяване дължимост на наемна цена и консумативи по договор за наем/ следва да установи наличие на предпоставките за продължаване на договора и действието му и през правнорелевантния период, на основание чл.236 от ЗЗД.

По делото не се ангажираха категорични доказателства в тази насока. В случая страните изрично са уговорили, че договорът се прекратява с изтичане на срока му на действие/чл.14/, както и че продължаване срокът на договора не може да бъде продължено без писмено съглашение между тях/чл.15, ал.1/.

В хода на поризводството такова писмено съглашение между страните не бе представено, или не се установява действието на договора да е продължило и през процесния период.

Въпреки че наемателите са продължили ползването на наетата вещ и след изтичане на наемния срок, то не може да се наложи извод, че процесният договор за наем се е трансформирал в такъв за неопределен срок – чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Един от белезите, 4 съдържащи се в разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД, определящи договора за наем на вещи, е временният характер на предоставеното ползване на вещите. Продължителността на ползването може да бъде изрично уговорена от страните, при което с изтичането на срока договорът се прекратява. С оглед на това се налага извод, че предвиденото в чл. 236, ал. 1 от ЗЗД продължаване за неопределен срок на договора за наем, ако след изтичането на уговорения срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, не е приложимо в случаите, в които страните изрично са изключили приложението на посочената разпоредба за мълчаливо подновяване на срока на договора /например, уговорена е възможност за продължаване на срока на договора само изрично, като съгласието за това се постигне в писмена форма и др., т. е. в рамките на договорната свобода страните са се отклонили от диспозитивната норма на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД/.