Определение № 3703 от 06.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3703 гр. София, 06.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Милена Даскалова

Диана Коледжикова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002103445 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 3686/22.10.2024 г. по гр.д. № 2904/2023 г. на Районен съд– Варна е допуснат до делба гараж с идентификатор [№] по КККР на [населено място], разположен в поземлен имот с идентификатор [№] , с адрес на сградата в [населено място], [улица], със застроена площ 18 кв.м., брой етажи - 1, между съделителите „ДП Инвест 20“ ООД и Р. С. К. при равни делбени части, като е отхвърлен искът за делба по отношение на И. Й. К.. Със същото решение е отхвърлен искът на Р. С. К. и И. Й. К. за признаване за установено по отношение на „ДП Инвест 20“ ООД, че са собственици на описания гараж въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност от 16.09.2011 г. до 16.09.2021г.

С решение 553 от 19.05.2025 г. по възз. гр. д. № 481/2025г. на Окръжен съд – Варна, след частична отмяна на решение № 3686/22.10.2024 г. по гр.д. № 2904/2023 г. на Районен съд – Варна, е отхвърлен предявеният от „ДП Инвест 20“ ООД срещу Р. С. К. иск за делба на гараж с идентификатор [№], разположен в поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на И. Й. К., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. С. К. и И. Й. К. срещу „ДП Инвест 20“ ООД насрещен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

В установения от закона срок против въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен искът за делба, е постъпила касационна жалба от ДП ИНВЕСТ 20“ ООД, чрез адв. С. З..

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В 1 изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е в производството по допускане на делбата решаващият съд да констатира и създаде съсобственост на предмета на делбата с други неучастващи в производството страни, като със самото решение по допускане на делбата създаде съсобственост, без да съобрази квотите на съсобствениците?

2. Налице ли е процесуално нарушение в случаите, когато въззивният съд установи съсобственост на имота предмет на делбата с трети, неучастващи в производството страни и постанови решението си без участието на всички съсобственици?

Поддържа се, че въззивният се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГК, Решение № 45 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2151/2020 г., I г. о.

От третото лице- помагач И. А. К., чрез адв. К. В., е постъпила касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен искът за делба. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. При липса на проведено административно и съдебно производство по установяване незаконността на даден строеж, допустимо ли е удостоверение за търпимост, издадено по инициатива на един от съсобствениците, без знанието и участието на останалите съсобственици, да води автоматично до извод за незаконност на строежа и да има обвързващо действие спрямо тях и да се използва като доказателство за незаконност на строежа в отношенията между съсобствениците?

2. Следва ли съдът при допускане на делба на недвижим имот служебно да назначи експертиза по установяване законността на строежа, ако има спор между страните относно квотите в собствеността и законността на строежа е от значение за определянето му като приращение към земята или като изключителна собственост на построилия го?

По горните въпроси се сочи противоречие с т.З на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № № 109/ 08.04.2014 г. по гр.д.№ 7365 от 2013 г. на ВКС, първо г.о.

3. Може ли волята на дарителя, изведена от тълкуване на поведението и обстоятелствата, да замести липсата на индивидуализиране на постройки, отразени в кадастралната карта в нотариален акт по сделка с недвижим имот?

4. Приемането, че гаражът, който е отразен в КККР като самостоятелен обект, е автоматично придобит от всички съсобственици на земята по квоти, а след това, въпреки че не фигурира в разпоредителната сделка с предмет друг имот, е автоматично прехвърлен заедно със земята, представлява ли нарушение на чл. 18 ЗЗД -липса на форма и липса на индивидуализация в нотариалния акт и прави ли евентуалното разпореждане нищожно относно гаража?

5. Лица могат ли да придобият вещни права без знание, да ги прехвърлят без воля и 2 осъзнаване и да носят отговорност за обекти, които дори не са знаели, че притежават?

По последните три въпроса се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.

280, ал.1, т.3 ГПК, като също се твърди и че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 672 по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, I г.о. и решение № 842 от 2.12. 2010 г. по гр. д. № 2006/2009 г. на ВКС.

С подадените отговори от Р. С. К. и И. Й. К., чрез адв. Ц. Л., касационните жалби са оспорени. Изложени са твърдения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими. Същите са подадени от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Производството по делото е образувано по предявен от „ДП Инвест 20“ ООД срещу Р. С. К. иск за съдебна делба на гараж с идентификатор [№] по КК на [населено място].

С определение от 05.09.2023 г. като ответник е конституирана И. Й. К..

Приети са за разглеждане насрещни положителни установителни искове за собственост на делбения гараж от И. К. и Р. К. срещу „ДП Инвест 20“ ООД.

С определение от 11.10.2023 г. е конституиран И. А. К. като трето лице помагач на страната на ищеца.

В обжалваното решение е прието за установено, че Р. И. К., починала на 13.06.2015г., и А. Й.

К., починал на 13.10.2015г., са родители на И. А. К. /трето лице- помагач на страната на ищеца по делото/ и на С. А. К., починал на 28.02.2013г. и оставил за наследници сина си Р.

К. и съпругата си И. К., които са ответници по делото.

За безспорно е прието, че с нотариален акт 134, н.д. № 4185/1972 г. Р. и А. К. са закупили апартамент в. [населено място], [улица], ет. 1, заедно с 1/6 ид. ч. от дворното място от 536 кв.м, представляващо парцел пл. № 7 в кв. 707 по плана на [населено място], което дворно място е идентично с ПИ с идентификатор [№] по кадастралната карта. Договорът е сключен по време на брака на К., при което посочените 1/6 ид.ч. от поземления имот са придобити от тях в режим на СИО. Останалите 5/6 ид.ч. от имота са останали в собственост на трети лица.

С нотариален акт № 84, н. д. № 542/2000 г. Р. и А. К. са признати за собственици на основание извършено строителство в собствен имот на сграда (пристройка) със застроена площ 20 кв.м. и изба от 20 кв.м., построени в гореописания имот, а с нотариален акт № 15, н. д. № 131/2000 г. са признати за собственици на магазин със застроена площ 13,33 кв.м. на един етаж, застроен в същото дворно място, както и на 13,33 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място.

За безспорно е прието, че делбеният гараж с идентификатор [№] е изграден от А. и Р. К. в същия поземлен имот, от който са притежавали 1/6 ид.ч., като за гаража те не са се снабдили с документ за собственост. Поради липсата на доказателства, че за построяването на гаража А. и Р. К. са имали отстъпено право на строеж, съдът е приел, че изграденият обект не е станал тяхна собственост по силата на чл. 63 ЗС, а на основание чл. 92 ЗС е придобит от съсобствениците на дворното място, съобразно правата, които са имали в него, т.е. А. и Р. К.

3 са станали собственици на 1/6 ид.ч. от гаража, а останалите 5/6 ид.ч. са придобити от останалите съсобственици в мястото.

С нотариален акт № 179/2011 г. А. и Р. К. дарили на сина си С. К. 1/6 ид.ч. от ПИ с идент.

[№] (с номер по предходен план: имот пл. № 7 в кв. № 707 ); магазин с идентификатор [№], както и жилище с идентификатор [№] с площ 98 кв.м., в която площ са включени и 20 кв.м площ на пристроената жилищна част, описана в нотариален акт № 23/2000 г., ведно с прилежащите му две избени помещения, както и съответните ид.ч. от общите части на сградата. Въззивният съд е приел, че с договора за дарение притежаваните от А. и Р. К. права върху гаража са прехвърлени на С. К. наред с прехвърлянето на правата им в дворното място. Изложени са мотиви, че според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. При прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом не са изключени изрично като предмет на сделката. Запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС, като във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД на нотариалния акт и на обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на фактите относно сключването му, на други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля на страните. Според въззивния съд при тълкуване на волята на страните, отразена в нотариалния акт за дарение и с оглед на всички други обстоятелства, осъществени преди и след сключване на договора, които са индиция за тази воля, се налага извод, че целта на А. и Р. К. е била с това дарение да прехвърлят на С. К. цялото недвижимо имущество, което са притежавали в [населено място], [улица] ( земя и всички сгради, вкл. процесният гараж). Съдът е посочил, че този извод следва от обстоятелството, че три дни преди описаното дарение Р. К. е дарила на другия си син И. К. притежаваното от нея недвижимо имущество в [населено място], общ. П., като с двете дарения дарителите са запазили за себе си безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху дарените имоти, а с дарението на имотите в [населено място] К. е учредила такова право и в полза на А. К..

Според въззивния съд съпрузите са имали желание да разделят приживе цялото имущество, което са притежавали. Прието е също, че причините за този начин на разпределение на имуществото се установяват и от материалите по гр.д. № 558/2018 г. на Районен съд - Варна и свидетелските показания по настоящото дело, според които към момента на даренията през 2011 г. С. К. е живеел в [населено място] и бил често при родителите си, докато И. К. е живеел в друго населено място и ги е посещавал рядко. Разликата в стойността на подареното е обяснима предвид на това, че още през 1989 г. А. К. е дарил на един от синовете на И. К. парични средства в размер на 25 126,65 лв. за закупуване на жилище и извършване на ремонт в него. Косвено доказателство, че действителната воля на дарителите е била да прехвърлят на С. К. всички имоти в [населено място], вкл. и процесния гараж, е и последващото поведение на И. К.. Той не е посочил гаража като част от наследството на баща си в производството по приемането на това наследство по опис по гр.д. № 484/2018 г. на Районен съд - Варна, нито е искал делба на гаража наред с делбата на останалите 4 постройки в дворното място по гр.д. 558/2018 г., по което дело е установено, че след даренията през 2011 г. няма останало свободно имущество в патримониума на дарителите.