Решение № 346 от 30.12.2023, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. ***, 30.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Н. Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130100659 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се образува по предявен от Е. И. Н., Ж. А. П. и П. И. Д. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК срещу Н. М. Н., за приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *********, одобрени със заповед РД-18706/16.11.2017 г. на ИД на АГКК с. *********, с площ 1393 кв.м., стар №021020, при квоти и основания, както следва: 4/6 ид.ч. за Ж. А. П., от които 3/6 ид.ч. от прекратена СИО и 1/6 ид.ч. по наследство; 1/6 ид.ч. за Е. И. Н. по наследство; 1/6 ид.ч. за П. И. Д. по наследство, а при условията на евентуалност – придобит на основание давностно владение от ищците, при същите квоти, като и отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост от 08.06.2016 г. № 45, том III, рег. № 2019, дело № 411/2016 г. по описа на нотариус Зоя А..

Ищците ангажират гласни и писмени доказателства.

Ищците твърдят в исковата молба, че имотът се придобива от тях по наследство от И.П.П., като по отношение на Ж. П. – от прекратена СИО с покойния наследодател и по наследство. Посочва се, че имотът се придобива преживе от наследодателя по давност съвместно с ищцата Ж. П. в режим СИО. В условията на евентулност твърдят, че ищците придобиват собствеността на основание давност, чрез присъединяване на владението на наследодателя им, евентуално, чрез владение до 10.06.2016 г. Подробно изложение се посочва в исковата молба.

Ответникът Н. М. Н. депозира писмен отговор в срок чрез 1 пълномощник. Оспорва допустимостта и основателността на претенцията.

Твърди се, че имотът се обработва лично от ответника през последните 15 години и че се отдава под наем от него. Оспорва се и идентичността на процесния имот с идентификатор *** по КККР на с. ********* с имота, предмет на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт. Излагат се подробни съображения в писмения отговор. В тази връзка се моли за отхвърляне на исковете. Ангажират се писмени и гласни доказателства.

Ответницата Д. С. Н., както и третото лице-помагач не подават писмен отговор.

В о.с.з. ищцата Е. И. Н., се явява лично, останалите ищци не се явяват, представляват се от упълномощените от тях процесуални представители.

Моли се за уважаване на предявения иск.

Ответниците Н. М. Н. и Д. С. Н. не се явяват лично. Пълномощниците им изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Молят за отхвърлянето им.

Третото лице-помагач на ответника Н. Н. М. не изразява становище.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

От приетата по делото СТЕ се установява, че имотът първоначално е в регулация, съгласно изработен регулационен план за с. *********, приет през 1934 г. и представлява УПИ V-164 в кв. 31, като впоследствие същият се изкарва от регулационните граници на селото, придобива статут на земеделска земя и преминава в блок на ТКЗС, съгласно решение на Общинския народен съвет (в тази насока са и събраните гласни доказателства от разпита на свидетелите И. и И.). Така урегулираният поземлен имот, част от кв. 31 по рег.план на селото, се заличава и остава само по кадастралните граници (по основа). Изводът на съда, че имотът придобива статут на земеделска земя почива и на факта, че за землището на с. ********* има приет план за земеразделяне през 1999 г., по които имотът е с пл. 021020, като това обстоятелство се отразява и в представената по делото от АГКК скица, въз основа на приетите КККР - начин на трайно ползване: нива; трайно предназначение на територията – земеделска. Отделно от това имотът се внася в блок на ТКЗС, който факт съдът извежда от представения по делото разписен лист. От приетата СТЕ се установява, че процесният имот с идентификатор *** с площ 1393 кв.м. е изцяло идентичен с с ПИ 021020 по КВС, съгласно изготвения план за земеразделяне през 1999 г.

Съдът кредитира изцяло приетата по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като информацията, респ. отговорите, които дава вещото лице, са след проверка на материалите по делото, оглед на място и извършване на справка в ТСУ към Община ***. Констатациите на вещото лице се отразяват и на изготвените от него и приети по делото комбинирани скици, от които са видни границите на имота във времето от приемането на кадастралната основа, през урегулирането му, а след това и след придобИ.ето му на статут на земеделска земя и включването му в КВС и най-накрая – към КККР.

2

Свидетелката П.К. И., която живее от 1960-те години в село *********, тоест през целия си съзнателен живот и която има имот в съседство с процесния, посочва пред съда, че до ден днешен винаги е приемала, че собственик на процесния имот е И.П.П., който живее в селото още преди нея.

След смъртта на И.П. през 1997 г. , неговите наследници започват да го обработват, а впоследствие го предоставят на св. П. И., като последната им дава част от продукцията. Посочва се, че през 1965 г. с решение на Окръжния народен съвет имотът се изкарва извън регулацията на селото.

Свидетелят Ж.П. И. посочва, че от 2000 г., когато започва да обработва част от земята в землището на с. *********, процесният имот се обработва от свидетелката П. И., както и че Н. М. Н.-ответникът по делото никога не е обработвал имота.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката И., тъй като е очевидец на процесните събития по изкарванто на имота от регулация и внасянето му в ТКЗС и ползването му след промените през 1989 г. от И.П., а след това и от наследниците му. Гласните доказателства на другия свидетел И., съдът намира също за достоверни и отговарящи на истината, тъй като лицето има преки наблюдения за имота след 2000 г. , тъй като същият е арендатор в района на село *********.

Принципно, изявленията на свидетелката И.ова, че счита и познава покойния И.П. за собственик на процесния имот не обвързват съда, тъй като по делото липсват представени официални писмени документи в тази насока (видно от издаденото удостоверение по ПК-гр. ***, имотът се възстановява с Решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ в стари реални граници с решение № 22181/17.05.199 г. от ОСЗГ-*** на неидентифициран собственик-л.29 от делото), така и по аргумент на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдът кредитира гласните доказателства, събрани от св. И., че имотът се ползва/обработва в действителност от И.П. през 60-те години на миналия век (не се установяват твърденията на ищците, че от 1950-те години имотът се ползва на И.П.), но от правна страна, след трансформирането му в земеделска земя и внасянето му в блок на ТКЗС, давност в полза на И.П. не би могла да тече, както по силата на чл. 86 от ЗС в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/1990г., така и до влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ д о 21.11.1997 г. (три дни след обнародване в ДВ бр.107/18.11.1997г.). Р азпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ има ретроактивно действие, заличаваща с обратна сила изтеклата вече давност. С чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ са въведени две правила: че изтеклата давност преди влизане в сила на разпоредбата не се зачита и че от влизане в сила на нормата започва да тече нова давност – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 10 от 5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Костадинка Арсова.

Следователно, към смъртта си на 14.06.1997 г. И.П.П. не би могъл приживе да придобие по давност на процесния имот, а оттук и ищците да наследят имота.

По делото се установява, обаче от гласните доказателства на св. И., така и от показанията на св. И., че наследниците на И.П. – ищците по делото, след 3 приемането на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, тоест след 21.11.1997 г. упражняват владение по смисъла на чл. 69 от ЗС, включително, като го предоставят за обработване на св. И., а последната, от своя страна – на своя внук. Следва да се приеме от правна страна, че процесната земеделска земя се придобива от ищците, чрез давностно владение за периода от 21.11.1997 г. до 21.11. 2007 г. при равни квоти – по 1/3 ид.ч.. Съдът не възприема твърденията на ищците, че бившата съпруга на Петков е собственик на 3/6 ид.ч. от прекратена СИО, тъй като имотът не се придобива от съпрузите по време на брака им, поради неприложимостта на института на придобивната давност по отношение на земеделски земи до 21.11.1997 г.

Предявеният главен иск за собственост на основание наследство и прекратена СИО следва да се отхвърли, като се уважи предявеният при условията на евентуалност иск за собственост на основание придобивна давност при посочените по-горе квоти.

Издаденият в полза на ответника Н. М. Н. констативен нотариален акт следва да се отмени, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, още повече, че с влязла в сила присъда, свидетелите, участвали в охранителната процедура по издаване на нотариаления акт чрез обстоятелствена проверка, се осъждат в влязла в сила присъда за лъжесвидетелстване. По делото не се събират доказателства в насока, че ответникът осъществява годно да го направи собственик владение в продължение на 10 години преди издадена на констативния нотариален акт.

По разноските:

На ищците се дължат заплатени разноски за държавна такса в размер на 50.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева.

Възражението за прекомерност съдът намира за неосноветелно.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК по отношение на Н. М. Н., ЕГН:************* с адрес: с. *********, Община ***, Област *** и Д. С. Н. ЕГН:********** с адрес: гр. ***, ж.к. „******“ № 35, вх. 4, ет. 8, ап. 96, че Е. И. Н., ЕГН:********** с адрес: гр. ***, ул. „**“ № 2, вх. Д, ет. 3, ап. 5, Ж. А. П., ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № 8, вх. В, ет. 3, ап. 8 и П. И. Д., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, ул. „*******“ № 22, Община ***, са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *********, одобрени със заповед РД-18706/16.11.2017 г. на ИД на АГКК с. *********, с площ 1393 кв.м., стар №021020, при квоти: 1/3 ид.ч. за Ж. А. П., 1/3 ид.ч. за Е. И. Н.; 1/3 ид.ч. за П.

И. Д., на основание придобивна давност, упражнявана за периода от 21.11.1997 г. до 21.11.2007 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. И. Н., ЕГН:**********, Ж. А. П., ЕГН:

********** и П. И. Д., ЕГН:********** срещу Н. М. Н., ЕГН:************* и Д. С. Н. ЕГН:********** положителен установителен иск за собственост за 4 приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

*********, одобрени със заповед РД-18-706/16.11.2017 г. на ИД на АГКК с.

*********, с площ 1393 кв.м., стар №021020, при квоти и основания, както следва: 4/6 ид.ч. за Ж. А. П., от които 3/6 ид.ч. от прекратена СИО и 1/6 ид.ч. по наследство; 1/6 ид.ч. за Е. И. Н. по наследство; 1/6 ид.ч. за П. И. Д. по наследство, като неоснователен.

ОТМЕНЯ издадения в полза на ответника Н. М. Н.,

ЕГН:************* констативен нотариален акт за собственост от 08.06.2016 г. № 45, том III, рег. № 2019, дело № 411/2016 г. по описа на нотариус Зоя А., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН:************* с адрес: с. *********, Община ***, Област *** и Д. С. Н. ЕГН:********** гр. ***, ж.к. „******“ № 35, вх. 4, ет. 8, ап. 96 да заплатят на Е. И. Н., ЕГН:**********, Ж. А. П., ЕГН:

********** и П. И. Д., ЕГН:********** сумата от 1550.00 лева, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, в т.ч. за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението се постановява при участието на Н. Н. М., ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, ж.к. „******“ № 35, вх. 4, ет. 8, ап. 96, в качеството му на трето лице-помагач на ответника Н. М. Н., ЕГН:************* и приобретател на процесния имот, конституиран на основание чл. 226, ал. 2, вр. с чл. 219, ал. 1 от ГПК.