Определение № 238 от 05.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 251/2025
- Вид
- Определение № 238
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Маргаритка Шербанова, Емилия Колева, Стефан Милев
Цитирани разпоредби
- чл.354а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.249, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.251 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.29, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.381 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.382, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.384 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.384, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.384, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.384, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238 гр. София, 05.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Маргаритка Шербанова
Членове:
Емилия Колева
Стефан Милев като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600251 по описа за 2025 година
С протоколно определение № 3806 от 07.02.2025г., постановено по НОХД № 714/2024г., Софийски окръжен съд, 9 първоинстанционен наказателен състав на основание чл.384, ал.8 от НПК не е одобрил представеното пред съда споразумение и е върнал делото на прокурора.
Против определението на съда в частта, с което делото е върнато на прокурора, е постъпил частен протест от прокурор при ОП-София.
Поддържа, че основанията за връщане на делото на прокурора са регламентирани в чл.249, ал.1 от НПК. В случая, съдът изрично бил констатирал, че в досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи, че разпоредбата на чл.382, ал.8 от НПК е неприложима, тъй като делото се разглежда въз основа на внесен от СОП обвинителен акт, а не внесено споразумение по реда на чл.381 от НПК в досъдебното производство. Съдебният състав е следвало да се отведе от понататъшно разглеждане на делото на основание чл.29, ал.2 от НПК, след като вече има изразено отношение по наказуемостта на лицето, но не и да връща делото на прокурора. Въз основа на внесения в съда обвинителен акт следва да се проведе съдебно производство. Сочи, че процедурните правила за двете производства не са идентични, за да се приложи чл.382, ал. 8 от НПК спрямо споразумение в съдебното производство. Поддържа, че с така внесения обвинителен акт са спазени изискванията на закона, отговаря на минималните изисквания за съдържание и е годен да очертае предмета на съдебното производство за дирене на наказателна отговорност на лицето. Моли на основание чл.345 от НПК определението да бъде отменено в атакуваната част и делото върнато за разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите,
1 залегнали в частния протест, и след като се запозна с атакуваното определение и материалите по делото, намери следното:
Протестът е основателен.
По отношение на А. З. И. е повдигнато обвинение и на 11.10.24г. е внесен в СОС обвинителен акт за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.
По повод на така внесения в съда обвинителен акт, СОС е насрочил и провел на 07.02.2024г. разпоредително заседание. След изслушване на страните, с отделни определения СОС е приел, че не са налице предпоставките по чл.250 и чл.251 от НПК за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Във връзка с внесено пред първоинстанционния съд споразумение между прокуратурата, подсъдимия и неговия защитник за разглеждане на делото по реда на чл.384, ал.3 от НПК за решаване на делото, съдът е дал ход по реда на Глава 29 от НПК. При осъществената проверка в рамките на диференцираната процедура, съдът е констатирал, че представеното споразумение не е съобразено с доказателствата по делото и несъответно на предвиденото за извършеното престъпление наказание, отчитайки миналите осъждания на И. за умишлени престъпления и лошите му характеристични данни. Съдът е счел, че предложеното със споразумението наказание не съответства на морала, поради което и на основание чл.384, ал.8 от НПК не е одобрил представеното споразумение пред съда и е върнал делото на прокурора.
Настоящият въззивен състав намира, че като е върнал делото на прокурора, първият съд неправилно е приложил процесуалния закон.
Разглеждането на делото по Глава 29 от НПК – Решаване на делото със споразумение, е започнало в хипотезата на чл.384, ал.1 от НПК, уреждаща случаите на внесено споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурора и защитата на подсъдимия след образуване на съдебното производство и преди приключване на съдебното следствие. Във връзка с така внесеното споразумение СОС се е произнесъл с определение по чл.382, ал.8 от НПК и не го е одобрил, тъй като е счел, че в частта относно предложеното 2 от страните наказание, същото не съответства на морала. След като не е одобрил споразумението, първият съд неправилно е върнал делото на прокурора /при това без да се произнесе дали прекратява образуваното съдебно производство/. Очевидно СОС буквално е приложил императива на посочената разпоредба, без да отчете обстоятелството, че се касае за споразумение, което е внесено след образуване на съдебното производство.
Действително законът не е изчерпателен и не съдържа изрична уредба относно случаите, при които не е одобрено споразумение, внесено по реда на чл.384 от НПК. Систематичното тълкуване на приложимите процесуални норми обаче води до извод, че неосъществяването на производството по Глава 29 от НПК като резултат води до разглеждане на делото съобразно общите правила. Основанията за връщане на делото на прокурора са посочени в чл.249, ал.1 от НПК – когато делото не е подсъдно на съда и когато на досъдебното производство са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения. В проведеното разпоредително заседание първият съд изрично се е произнесъл, че в случая не са налице основания за прекратяване на съдебното производство на някое от посочените основания. При това положение, СОС не е имал основание да върне делото на прокурора, позовавайки се на чл.382, ал.8 от НПК, тъй като в съда вече е внесен обвинителен акт, чието разглеждане се дължи. Доколкото съдебният състав е взел отношение по въпрос, включен в обхвата на чл.301, ал.1 от НПК, следвало е да се произнесе относно евентуалното си отвеждане от понататъшното разглеждане на делото на основание чл.29, ал.2 от НПК, след което делото да се докладва на председателя на Наказателната колегия на СОС за определяне на нов съдия-докладчик на случаен принцип.
С оглед на изложеното, въззивният съд намери, че следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно атакуваното определение на СОС в частта, с която делото е върнато на прокурора.
Водим от горното и на основание чл.341, ал.2 от
НПК САС, НО, 7 с-в
ОПРЕДЕЛИ: постановено
ОТМЕНЯ протоколно определение № 3806 о т 07.02.2025г., по НОХД № 714/2024г., Софийски окръжен съд, 9
3 първоинстанционен наказателен състав в ЧАСТТА, с която делото е върнато на прокурора.
ВРЪЩА НОХД № 714/2024г. на Софийски окръжен съд, 9 първоинстанционен наказателен състав в стадия на съдебното заседание за преценка относно евентуалното си отвеждане от по-нататъшното разглеждане на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4