Решение № 3472 от 19.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3472 гр. София, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20221110202740 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. В. А. Е Г Н **********, против наказателно постановление /НП/ №2297/25.11.2021 г., издадено от директора на СДВР, против Б. В. А. ЕГН **********, предвид съставен й на 04.10.2021 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ /бланков №637094, за това, че н а 04.10.2021 г., около 12.05 часа, в гр.София, се е намирала на закрито обществено място - вестибюл 1 на метростанция „Бизнес парк“ и не е поставила защитна маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, в условията на обявена в Р.

България извънредна епидемична обстановка с Решение №325/2020 г. на Министерски съвет /МС/ и удължена с Решение №395/28.04.2021 г. на МС на Р. България, на основание чл.63,ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/, със Заповед №РД-01-743/31.08.2021 г., 1,т.7, съгласно която всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здрави заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп 1 гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение №3, с което виновно нарушила чл.209а,ал.1, чл.63,ал.4, чл.63а, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с раздел 1, т.7 от Заповед №РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл.209а,ал.4,пр.2,вр.ал.1 от Закона за здравето и чл.53,ал.1 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения Б. В. А. е написала „Възразявам! Отказвам да извърша нарушение и да се превърна в престъпник! В закона за ограничение носенето на облекло прикриващо или скриващо лицето, обнародван в ДВ от 11.10.2016 г.”.

Недоволна от НП и наложената с него глоба Б. В. А. го обжалвала чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на закона и в несъответствие на целта на закона, без валидно правно основание, за което са изложени следните доводи: заповедта на министъра на здравеопазването, която се явява правно основание за издаването на обжалваното НП, не е обявена по надлежен ред в ДВ, а е публикувана на интернет страницата на ведомството, поради което тя не поражда правни последици, т.е. НП е издадено при липса на правно основание; заповедта на министъра на здравеопазването за задължителното носене на маска, противоречи на закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето; предвид чл.63,ал.9 от закона за здравето, носенето на предпазно средство следва да бъде безплатно осигурено от държавните/общинските органи, което в случая не е сторено; компетентност да издават обжалваното НП имат длъжностни лица, определени от директора на РЗИ, а не служители на МВР, поради което и НП е нищожно, защото е издадено от некомпетентен орган - директора на СДВР. С оглед на това е направено искане за отмяна на НП.

2

По делото са приложени: протокол за предупреждение, съставен на 04.10.2021 г. на Б. В. А. ЕГН **********, на основание чл.65,ал.1,ал.2 от ЗМВР; докладна записка от 04.10.2021 г. от полицейски служител З.; заповед на директора на СДВР от 27.03.2020 г. относно компетентността на актосъставителя.

Жалбоподателят Б. В. А. е представила протокол за изследвания от 1997 г. от Национален център по хематология и трансфузиология.

В съдебното заседание жалбоподателят А. редовно призована се явява и пледира НП да бъде отменено, поддържайки изложеното в жалбата срещу него. А. казва, че е медицинско лице и в работата й е задължително носенето на маска, независимо, че не е установено безспорно какъв е положителният ефект от това, дори обратното - носенето на маска и използването на дезинфектант вредят на тези, които постоянно ги ползват, поради което и тя счита, че носенето на маска навън причинява сериозни негативи ефекти върху здравето и твърди, че не може да носи маска порази ниския й хемоглобин и необходимостта от кислород.

Упълномощеният от жалбоподателя адв. Б., редовно призован, не се явява в съдебното заседание.

Въззиваемата страна – директорът на СДВР, редовно призован, не се представлява. Представени са писмени бележи от негов пълномощник, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя З., същият, след предявяване, на основание чл.284 от НПК, на съставените от него АУАН и докладна записка от 04.10.2021 г., излага отразената в тях фактология.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, които кредитира /гласни – показанията на актосъставителя З., които са ясни и непротиворечиви; писмени – приложените по делото такива, 3 прочетени и приети на основание чл.283 от НПК/, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с Ковид пандемията и обявената с оглед на нея извънредна епидемична обстановка в Р. България с Решение №325/2020 г. на МС, удължена с Решение №395/28.04.2021 г. на МС на Р. България, на основание чл.63,ал.4 от ЗЗ, съгласно Заповед №РД-01-743/31.08.2021 г. 1, т.7, всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здрави заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., били длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, която да използват съгласно посочените за това препоръки. Визираните решения и заповеди, освен обявени на страниците на съответните институции, се обявявали и чрез средствата за масова информация.

На 04.10.2021 г., около 12.05 часа, в условията на обявената в страната извънредна епидемична обстановка, Б. В. А. се намирала в закрито обществено място - на перона на метростанция „Бизнес парк“ в гр.София, от където чрез ескалатора се придвижила към изхода - до вестибюл 1 на тази метростанция, като нямала поставена защитна маска на лицето си, за еднократна или многократна употреба, която да покрива носа и устата й. Това било констатирано от изпълняващия служебните си задължения при „Охранителна полиция“ - СДВР, сектор „Метрополитен“ полицай Б. З., назначен като ПП 116 на метростанция „Бизнес парк“, поради което и той спрял А. за проверка и я попитал защо, след като е на закрито обществено място, е без поставена маска на лицето, а А. му отговорила, че въпросната заповед на министъра противоречи на закона. Тя представила личната си карта, поискана й от З., по която той установил самоличността й. За посоченото нарушение той й съставил АУАН и протокол за предупреждение на основание чл.65,ал.1,ал.2 от ЗМВР, който А. отказала да подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел. В частта за 4 обяснения и възражения на АУАН, при предявяване на същия, А. написала „Възразявам! Отказвам да извърша нарушение и да се превърна в престъпник! В закона за ограничение носенето на облекло прикриващо или скриващо лицето, обнародван в ДВ от 11.10.2016 г.”. През цялото време на проверката и съставяне на АУАН А. била в телефонна връзка със свой адвокат. За случая полицай З. на 04.10.2021 г. изготвил докладна записка.

Въз основа на АУАН на Б. В. А. било издадено обжалваното НП, екземпляр от което тя получила на 31.01.2022 г., и го обжалвала на 10.02.2022 г.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в законово посочения 14-дневен срок, тя изхожда от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е. жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, с оглед всички изложени в нея доводи и твърдения, които този съдебен състав намира за изцяло неоснователни и несъстоятелни.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът намира, че отбелязаната в НП и АУАН фактическа обстановка е 5 вярно отражение на действителната такава, а и на практика тя не се отрича от жалбоподателя.

Съдът е категоричен в преценката си, че доказателствата по делото установяват по безспорен начин, че н а 04.10.2021 г., около 12.05 часа, в гр.София, Б. В. А., намираща се на закрито обществено място - в метростанция „Бизнес парк“ – на перона, ескалатора и вестибюл 1, е била без поставена защитна маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата й, в условията на обявена в Р. България извънредна епидемична обстановка с Решение №325/2020 г. на МС на Р.

България и удължена с Решение №395/28.04.2021 г. на МС на Р. България, на основание чл.63,ал.4 от ЗЗ, със Заповед №РД-01-743/31.08.2021 г., т.е. жалбоподателят Б. В. А. е извършила така описаното в НП /и АУАН/ нарушение на чл.209а,ал.1, чл.63,ал.4, чл.63а, ал.1 от ЗЗ, във връзка с раздел 1, т.7 от Заповед №РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването от обективна страна и от субективна страна, като го е осъществила виновно.

В този смисъл е обстоятелството, че тя сама твърди, че е медицинско лице и в работата й е задължително носенето на маска, въпреки което оспорва задължението да бъде с поставена маска на лицето, закриващо носа и устата й на всяко друго закрито обществено място. Съдът не кредитира представения от Б. В. А. протокол за изследвания, проведени й в Национален център по хематология и трансфузиология, не само защото същият е ксерокопие на препис, незаверен за „вярно с оригинала“, а и защото е известно, че лабораторните изследвания не са диагноза, както и понеже същият е от преди 15 години /от 1997 г./ и от него не може да се извежда преценка за настоящето й здравословно състояние, но най-вече предвид, че след като тя работи като медицинско лице и в работата си задължително носи маска, означава, че здравословното й състояние не е основание да не изпълнява всеобщото въведено задължение за носене на маска на закрити обществени места.

Отделно, но все в тази връзка, от друга страна, съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена 6 от настоящия съдебен състав на атакуваното НП /и на АУАН/ не се установиха такива нарушения /на процесуалните правила и на материалноправните норми/. НП и АУАН са съставени от съответно компетентен за това органи, в кръга на правомощията му, в който смисъл е приложената по делото заповед на директора на СДВР от 27.03.2020 г. относно компетентността на актосъставителя, а компетентността на административнонаказващия орган е нормативно регламентирана. Словесното изписване на нарушението в НП /и АУАН/ съдържа задължително необходимите конкретни фактически обстоятелства, представляващи съставомерни елементи от обективната и от субективна страна на нарушението, което е и правилно цифрово квалифицирано, като наложеното за него административно наказание „глоба“ е в нормативно предвидения в закона размер за това/такова нарушение.