Решение № 19249 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19249 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110142013 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

С искова молба с вх. № 231266/15.07.2024г. ищецът ***** е предявил против ответника К. И. Ч. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1367.86 лв., представляваща непогасена главница по сключен между ответника и *********– клон България с правоприемник ***** договор за потребителски кредит № PLUS-17161060 от 24.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 14.12.2023г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 144.23 лв.възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 20.07.2023 г., както и сумата от 154.65 лв.- мораторна лихва за периода от 20.12.2022 г. до 22.11.2023 г., за които суми по ч.гр.д. № 69032/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и евентуални осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1367.86 лв., представляваща непогасена главница по сключен между ответника и *********– клон България с правоприемник ***** договор за потребителски кредит № PLUS-17161060 от 24.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2024г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 144.23 лв.- възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 20.07.2023 г. и сумата от 154.65 лв.- мораторна лихва за периода от 20.12.2022 г. до 22.11.2023 г.

Ищецът твърди, че на 24.07.2019г. между ответника (кредитополучател) и *********– клон България (кредитор) е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-17161060 при общи условия, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника кредит в размер на 4500 лева, по който последният се е задължил да върне сумата в срок до 48 месеца, при равни месечни вноски в размер от по 179.21 лева, с краен срок за погасяване на задълженията по договора на 20.07.2023г., олихвяван при годишен процент на разходите от 1

33.53% за целия срок на договора. Кредитополучателят се е задължил да заплати и такса ангажимент по договора, която се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като било уговорено кредиторът да удържи сумата, посочена в договора като такса ангажимент от общия размер на кредита. Срещу заплащането на тази такса кредиторът предоставял фиксиран лихвен процент по договора за кредит. Предоставеният кредит бил усвоен от ответника на дата 25.07.2019г.. като от него била удържана сумата от 157,50 лева – такса ангажимент. Ответникът не заплатил вноски с падеж 20.11.2022 г. и 20.12.2022 г., поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем на 03.05.2023 г. поради допуснатото просрочие на двете месечни вноски, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. Поддържа, освен това, че дори и ответникът да не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост, то същият следва да се счита за надлежно уведомен за това обстоятелство с получаване на препис от исковата молба на основание чл.235, ал.3 ГПК, като в тази връзка в исковата молба се съдържа нарочно изявление на ищеца за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. Ищецът сочи, че по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023г.

****** е придобил собствеността върху търговското предприятие на *********– клон България, както и всички активи, задължения и фактически отношения. Въз основа заявление на ищеца от 14.12.2023 г., по ч.гр.д. № 69032/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника. В условията на евентуалност, ако предявените установителни искове бъдат отхвърлени поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, ищецът предявява осъдителни искове за сумата от 1367.86 лв., представляваща непогасена главница по сключения договор за потребителски кредит № PLUS-17161060 от 24.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2024г. до окончателно изплащане на вземането, за сумата от 144.23 лв.възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 20.07.2023 г. и за сумата от 154.65 лв.мораторна лихва за периода от 20.12.2022 г. до 22.11.2023 г. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва длъжникът да е валидно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесните вземания.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена справка от Търговския регистър, от която се установява, че на 06.06.2023 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията е вписан договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ, по силата на който ***** придобива търговското предприятие ***** - клон България“ КЧТ.

От представения като доказателство по делото договор за потребителски паричен кредит PLUS-171610060, сключен на 24.07.2019 г., се установява, че между *****“, клон България, като кредитодател, и К. И. Ч., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата в размер на 4500 лв. – за потребителски цели.

Уговорените в договора параметри и плащания са, както следва: размер на кредита 4500 лв., застрахователна премия – 1209,60 лв., такса ангажимент – 157,50 лв., погасителни вноски – 48 бр., размер на погасителна вноска – 179,21 лв., обща стойност на плащанията – 8602,08 лв., годишен процент на разходите – 33,53%, лихвен процент – 27,07 %. В договора за потребителски кредит е инкорпориран и погасителен план (с падежни дати на месечните погасителни вноски), от който се установява, че падежната дата на първата вноска е 20.08.2019 г., а на последната вноска – 20.07.2023 г.

В чл. 2 от договора е предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле "Общ размер на кредита". Предвидено е също така, че посочената сума в 2 поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора.

Предвидено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.

В чл. 3 от договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.

В чл. 5 от договора страните са се съгласили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с договорените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

От приетия сертификат за застраховка PLUS-171610060 се установява, че К. И. Ч. е сключила застрахователен договор с „******** и ******** с предмет покрити рискове смърт в резултат на злополука или заболяване, инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване, продължителни болнични в резултат на злополука или заболяване.

Ползващо се лице по застрахователното правоотношение е ***** - клон България“ КЧТ.

Приета е покана от 11.04.2023г., в която е посочено, че К. И. Ч. е преустановила плащането на вноските по договора на 20.11.2022 г., поради което по кредита е било обявено за предсрочно изискуемо, като по делото няма данни пооканата да е изпратена и получена от ответника.

Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че главницата по процесния договор за кредит е изцяло усвоена от ответника на 25.07.2019г., като по банкова сметка е преведена сумата от 4342,50 лева след удържане на таксата ангажимент в размер на 157,50 лева. Експертът сочи, че по договора е заплатена обща сума от 6989,19 лева, разпределена както следва: 3258,14 лева – главница; 982,80 лева – застрахователна премия и 2748,25 лева – договорна лихва. Размерът на неплатената главница по кредита е 1241,86 лева. Посоченият в договора за кредит ГПР в размер на 33,53% не включва в себе си застрахователната премия в размер на 1209,60 лева, като в случай че същата бъде включена при изчислението, то размерът на разходите ще е 60,41 %.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност - осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На първо място следва да се посочи, че съдът намира за недопустими евентуалните осъдителни искове, предявени от ищеца срещу ответника, за сумата от 1367.86 лв., представляваща непогасена главница по сключен между ответника и *********– клон България с правоприемник ***** договор за потребителски кредит № PLUS-17161060 от 24.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2024г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 144.23 лв.3 възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 20.07.2023 г. и сумата от 154.65 лв.мораторна лихва за периода от 20.12.2022 г. до 22.11.2023 г.

Съгласно трайната съдебна практика, в хипотезата на предявени установителни искове по чл. 422 ГПК кредиторът ще получи защита чрез снабдяване с изпълнителен лист в случай на уважаването им, като идентична защита е предмет и на осъдителните искове. В случая не е налице хипотезата на т. 11б от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, тъй като основанието на предявените осъдителните искове е идентично. Ето защо е процесуално недопустимо същите вземания да се претендират с евентуални осъдителни искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК – в същия смисъл Определение № 200/01.06.2021г. по ч.гр.д. № 1614/21г. на ВКС, ІV ГО; решение № 10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. на ВКС,ІІ ТО.

Според разясненията на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Такъв осъдителен иск, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК, може да се предяви в същото производство и за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането.