Решение № 45 от 10.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за възобновяване № 20255000600439 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С присъда № 221/12.12.2024г., постановена по НОХД № 5517/2023г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 20.06.2025г., осъдената А.

А. А. е призната за виновна в това, че на 16.04.2022г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила у П. Ц. Д. заблуждение, че е брокер, представител на дружеството „Н. Б.” ЕООД гр.София, и е упълномощена от собственика на апартамент, находящ се в гр.П., бул.„М.” № *, ет* ап.*, да посредничи за продажбата му, като е необходимо да й даде сумата от 2000 лв., която да послужи като депозит за покупката на имота, и с това на 16.04.2022г. в гр.П. му е причинила имотна вреда в размер на 2000 лв., поради което и на основание чл.209, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното 1 наказание е отложено с изпитателен срок от три години.

Съгласно чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК при изпълнението му е приспаднато времето, през което осъдената е била задържана по реда на ЗМВР за срок до 24 часа на 03.05.2022г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за предявения граждански иск от гражданския ищец /и частен обвинител/ П. Ц. Д.в размер на 2000 лв., уважавайки го, веществените доказателства и разноските по делото.

С решение № 217/20.06.2025г., постановено по ВНОХД № 770/2025г., Окръжен съд гр.Пловдив е изменил присъдата на Районен съд гр.Пловдив в частта относно правната квалификация и наложеното на осъдената А. наказание, като е преквалифицирал деянието от престъпление по чл.209, ал.1 от НК в маловажен случай по чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК е заменил наложеното наказание една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, с наказание глоба в размер на 500 лв. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване, присъдата на Районен съд гр.Пловдив е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.

Постъпило е искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 770/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, за отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Развиват се доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК и на чл.348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, които очертават наличието на основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Пред Пловдивския апелативен съд представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа искането за възобновяване на главния прокурор и моли да бъде уважено. Пледира, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон с преквалификация на престъплението от чл.209, ал.1 от НК в чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК, което е довело до определяне на явно несправедливо наказание. Сочи, че то не съответства на обществената 2 опасност на извършеното деяние и с него не могат да се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенции.

Осъдената А. и нейният защитник изразяват становище, че искането на главния прокурор е недопустимо поради липса на процесуална легитимация.

То е с дата 21.07.2025г., входирано е в отдел „Съдебен” на ВКП на 22.07.2025г., постъпило е в съда на 23.07.2025г. Мандатът на главния прокурор е изтекъл на 21.07.2025г. и той не е разполагал с правомощие да сезира компетентния съд с искане за възобновяване на наказателното производство.

Поради това молят делото да бъде прекратено. Алтернативно излагат доводи в подкрепа на вижданото си, че присъдата е правилна и законосъобразна и искането за възобновяване следва да се остави без уважение.

Осъдената А., в последната си дума, моли да не се възобновява делото, за да не преживява отново стреса, който е изживяла.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Мнозинството от настоящия съдебен състав намира, че искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.1 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.

Мнозинството от съдебния състав намира, че искането за възобновяване произлиза от орган, който разполага с необходимата процесуална легитимация да инициира производство по глава 33 от НПК. Съображенията за това се следните:

Искането за възобновяване е с вх.№ 1761/2025г. от 21.07.2025г. от заместващия и.ф.главен прокурор. С писмо вх.№ 7981/2025г. от 22.07.2025г. на прокурор от отдел 03„Съдебен” при ВКП е изпратено на Районен съд гр.Пловдив, където е получено по пощата с клеймо с дата на изпращане 23.07.2025г. и е с вх.№ 81613 от 24.07.2025г.

3

Въз основа на заповед № РД-05-2753/03.07.2025г., издадена от и.ф.главен прокурор Борислав Сарафов, за заместването му от Ваня Стефанова, заместник на главния прокурор при ВКП, за времето от 07.07.2025г. до 27.07.2025г., настоящото искане е подписано от нея.

С решение на Прокурорската колегия на ВСС по протокол № 21/16.06.2023г., на основание чл.175, ал.4, изр.2 от ЗСВ, Борислав Боби Сарафов - директор на НСлС и заместник на главния прокурор по разследването, е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България” до встъпване в длъжност на нов главен прокурор на Република България.

С решение по протокол № 31/24.09.2025г. Прокурорската колегия на ВСС е установила, че Борислав Боби Сарафов е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България” по силата на влязъл в сила административен акт - решение на Прокурорската колегия на ВСС по протокол № 21/16.06.2023г. Приела е за неприложима разпоредбата на чл.173, ал.15 от ЗСВ спрямо възникналото правоотношение по силата на влязлото в сила решение на Прокурорската колегия на ВСС по протокол № 21/16.06.2023г. Потвърдила е това решение, с което, считано от 16.06.2023г., Борислав Боби Сарафов е определен, на основание чл.175, ал.4, изр.2 от ЗСВ, за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България” до встъпване в длъжност на нов главен прокурор на Република България. Не е открила административно производство за определяне на нов изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България”.

Със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ /ДВ, бр.6 от 21.01.2025г., в сила от 21.01.2025г./ са предвидени промени в процедурата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор. Според чл.173, ал.1, изр.2 от ЗСВ в гласуването за откриване на процедура за избор на тези административни ръководители на органите на съдебната власт могат да участват само изборни членове на ВСС, чийто мандат не е изтекъл към датата на вземане на решението.

В чл.173, ал.15 от ЗСВ е предвидено следното: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен 4 съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.”.

В чл.33, ал.4 от ЗСВ е въведено ограничение в гласуването на предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор да участват само изборни членове на ВСС, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземането на решението.

Съгласно & 16 от ПЗР към ЗИДЗСВ започналите процедури по чл.173, ал.1 от ЗСВ, които не са приключили с указ на президента за назначаване към датата на обнародване на този закон, се прекратяват.

& 17, изр.1 от ПЗР към ЗИДЗСВ гласи следното: „В срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет.”.

С решение по протокол № 2/23.01.2025г. Пленумът на ВСС, на основание чл.56, ал.1 от АПК вр. & 16 от ПЗР на ЗИДЗСВ и чл.33, ал.4 от ЗСВ, е прекратил откритата, с решение на Пленума на ВСС по протокол № 19/22.06.2023г., процедура за избор на Главен прокурор на Република България, тъй като същата не е приключила с указ на президента за назначаване към 21.01.2025г., както и с оглед ограничението в гласуването на предложение до президента на Република България за назначаване на главен прокурор да участват изборни членове /на ВСС/, чийто мандат е изтекъл към датата на предложението.

По повод жалба на Борислав Боби Сарафов срещу това решение на Пленума на ВСС е образувано адм.дело № 1077/2025г. по описа на ВАС. С определение № 12221/01.12.2025г. ВАС е прекратил делото поради оттегляне на жалбата, въз основа на която е образувано.

С определение № 9/11.12.2025г., постановено по конст.дело № 5/2025г., Конституционният съд е прекратил производството по делото, образувано по искане на състав на ВАС по адм.дело № 1077/2025г. за установяване на 5 противоконституционност на разпоредбите на & 16 от ПЗР на ЗИДЗСВ /ДВ, бр.6 от 21.01.2025г./ и на чл.33, ал.4 от ЗСВ.

Към настоящия момент въпреки предвидения шестмесечен срок, който е изтекъл на 21.07.2025г., Народното събрание и органите на съдебната власт не са започнали процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет.

Прокурорската колегия към ВСС е приела, че този срок, предвиден и в чл.173, ал.15 от ЗСВ, е неприложим за Борислав Сарафов и е потвърдила, че той изпълнява функциите на главен прокурор, като е отказала да открие административно производство за определяне на нов изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България”.

С решение по протокол № 4/26.02.2026г. Пленумът на ВСС е оставил без разглеждане предложението на министъра на правосъдието за определяне на временно изпълняващ функциите на главен прокурор на Република България и го е изпратил на Прокурорската колегия на ВСС по компетентност.

При тази нормативна база съдебната практика е противоречива, като нито една не е задължителна по аргумент от разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ /няма прието тълкувателно решение или тълкувателно постановление/.

Една част от съдебните състави намират, че с изтичане на шестмесечния срок, т.е след 21.07.2025г., правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор се прекратяват по силата на чл.173, ал.15 от ЗСВ, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от и.ф.главен прокурор Борислав Сарафов след тази дата, не съставлява валидно сезиране на компетентния съд поради липса на активна легитимация.

Други съдебни състави приемат, че нормата на чл.173, ал.15 от ЗСВ има действие занапред, тъй като в преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗСВ не е посочено друго. Позовавайки се на решение № 12 от 2022г. на Конституционния съд, постановено по к.д. № 7/2022г., намират, че ако се счете, че след 21.07.2025г. и.ф. главен прокурор не следва да изпълнява тези функции, това би създало вакуум във функционирането на прокуратурата, като единственият орган, осъществяващ обвинителната функция на държавата, и би било против интересите на правосъдието.