Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260234 от 12.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 91/2019
Вид
Решение № 260234
Подписан
12.12.2022
В сила
18.06.2024
Състав
ТАНЯ ЯВОРОВА БУКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 260234,

12.12.2022 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.

На

15.11.2022 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 91 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищцата М.Х.К. с ЕГН **********,***, твърди, че с влязла в сила присъда постановена от Окръжен съд – Стара Загора по нохд № 204/2018 г. третото лице С.А.Т. е признато за виновно в това, че около *** ч. на ***** г. при управление на МПС – товарен автомобил – влекач „Мерцедес Аксор“, рег. ******, с прикачено полуремарке марка „Кроне“ рег. № ******, при навлизане на първокласен път ***, километър ***, в землището на Община ******, област ****, е нарушило чл. 49 ЗДвП, задължаващ го като водач на ППС, което навлиза от земен път на път с настилка да пропусне движещите се по този път превозни средства, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.К., а на М.Х.К. – многостепенна телесна повреда - контузия на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на опората на червата, перитонит, травматичен шок, счупване на шест броя ребра, загуба на слезка.

В резултат на получените травматични увреждания последната търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от получените увреждания продължава и към датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2018 г., като тя не се чувства добре физически и емоционално. Трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва физически, имала оплаквания за болки, като за известен период от време разчитала изцяло на помощ от близки. Преди инцидента тя била в добро здравословно състояние, работоспособна и активна жена, която се грижила за всичките си домакински задължения и за семейството, но след случилото се дълго време е лишена от обичайния си динамичен начин на живот. Изпитвала цялостен дискомфорт вследствие на травмите, като оплакванията й продължават и към 15.08.2018 г. Преживяла изключителен стрес при инцидента, в който загубила съпруга си и това преживяване ще остана за цял живот в съзнанието й, като към датата на подаване на исковата молба в съда продължава да изпитва болки в наранените области, има нарушения на съня, напрегната е, не е в състояние да се натоварва психически и физически.

Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 2/15 Вследствие на пътнотранспортния инцидент ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплащане на такса за снабдяване с медицински документи по ИЗ от МБАЛ „*******“ – гр. ****** – 10 бр., на стойност 58 лв., както и за закупуване на лекарства по фактури №№ **********/11.09.2016 г. за сумата от 7.58 лв., **********/09.12.2016 г. за сумата от 16.49 лв., **********/25.01.2017 г. за сумата от 26.61 лв., **********/02.02.2017 г. за сумата от 15.26 лв. и **********/17.02.2017 г. за сумата от 49.75 лв. или на обща стойност от 115.69 лв.

Тъй като към датата на пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност на третото лице С.А.Т. за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и ползването на влекач „Мерцедес“ рег. № ********* и прикачено към него полуремарке рег. № ********, била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключен със ЗД „Асет Иншурънс“ АД във формата на полица № *********** г. със срок на валидност от 06.07.2016 г. до 05.07.2017 г., то ищцата предявила към последното застрахователна претенция, по която дружеството е отказало плащане, поради което с настоящата искова молба тя моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетения за претърпените вреди в размери както следва : 250 000 лева за неимуществени вреди и 173.69 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка главница от 28.08.2016 г. - датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 във връзка с чл. 430, ал. 1 КЗ, до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски, а пълномощникът на ищцата – адвокат П.К., е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.

Ответникът ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Шар планина“ № 35, представляван от пълномощника му юрисконсулт В.Б., не оспорва твърденията за съществуващо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обективирано в полица № ***********, а също и че ищцата е предявила претенция за плащане на застрахователно обезщетение, но: оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и твърдението, че произшествието е настъпило единствено по вина на водача на товарния автомобил С. Т., като твърди, че поведението на водача на лек автомобил марка „Рено“ Г.Н.К. – съпруг на ищцата, е основна причина за настъпване на произшествието, тъй като въпреки, че е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез предприемане на аварийно спиране, не е предприел такова; оспорва тежестта и размера на причинените на ищцата неимуществени вреди; прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, основаващо се на твърдението, че тя е била без поставен предпазен колан, което е довело до

Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 3/15 получаване на по-тежки по вид и характер увреждания на здравето в сравнение с това, ако беше с поставен колан; оспорва размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като същият е прекомерно завишен и несъответстващ на реално претърпените вреди, на критериите за справедливост и на съдебната практика; оспорва и началния момент на претендираната законна лихва, като твърди, че дружеството не е изпаднало в забава, тъй като е поискало допълнително документи, които не са представени. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника

ЗД „БУЛ ИНС“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от пълномощника му адвокат М.Г., не оспорва настъпването на пътния инцидент, при което е пострадала ищцата, но оспорва твърдението на ответника, че вина за настъпване на ПТП имат както водачът на влекача С.Т., така и водачът на лекия автомобил марка „Рено“, рег. № ***** Г. К., като твърди, че последният е управлявал лекия автомобил с разрешената от закон скорост, а вината на водача Т. е установена по безспорен начин от влязлата в сила присъда и само неговото виновно и противоправно поведение е довело до тежкия пътен инцидент, при който е починал водачът К. и е пострадала като пътник ищца; оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по размер, като намира претенцията в пълния заявен размер от 80 000 лв. за силно завишена, като заявява, че при определяне на размера на обезщетението следва да се отчете и датата на настъпване на инцидента, към която съдилищата са присъждали обезщетения за подобни и дори за по-тежки травми от тези на ищцата между 12 000 лв. и 15 000 лв., още повече че в случая не е ясно дали ищцата не е допринесла за настъпване на уврежданията за това, че е пътувала без поставен колан.

Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Предмет на делото са обективно съединени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит посредством сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявени срещу застрахователя на причинителя на вредите, поради което за уважаването им следва да се установят както елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите : непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са настъпили вреди/, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие и спазване на изискването по чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането /КЗ/ за предявяване на писмена застрахователна

Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 4/15 претенция за плащане на застрахователно обезщетение преди завеждане на исковата молба в съда.

Не е налице спор, а и се установява от изпратените от Окръжен съд – Стара Загора с писмо изх. № 62647/06.07.2021 г. и приети като доказателства заверени преписи на присъда № 50 постановена на 17.12.2019 г. по нохд № 204 по описа на Окръжен съд – Стара Загора за 2018 г., на решение № 260045/16.11.2020 г. на Апелативен съд – Пловдив по внохд № 127/20 г. и на решение № 52/09.06.2021 г. на

ВКС на РБ, ІІІ н. о. по н. д. № 159/2021 г., че с влязла в сила на 09.06.2021 г. присъда постановена по нохд № 204 по описа на Окръжен съд – Стара Загора за 2018 г. третото лице С.А.Т. е признато за виновно в това, че около **** часа на ***** г., при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил – влекач марка „Мерцедес Аксор“ с рег. № ***** с прикачено към него полуремарке марка „Крьоне“ с рег. № *****, при навлизане на първокласен път ****, километър **** в землището на Община *****, Област ******, е нарушило правилата по Закона за движение по пътищата : чл. 49 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, което навлиза от земен път на път с настилка е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци“, като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на Г.Н.К. от гр. *****, а на М.Х.К. *** многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесна повреди, изразяващи се в контузия на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на опорака на червата, перитонит, травматичен шок, които поотделно, така и по съвкупност са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шест броя ребра, с което е причинено трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, както и загуба на слезка, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите - престъпление по чл.

343а, ал. 1, б. „г“ във връзка с чл. 343, ал. 3, б. „Б“, предложение 1 във връзка с ал. 1 във връзка с ал. 4 във връзка с чл. 342, ал. 1 Наказателен кодекс.

Така квалифицираното престъпно деяние е резултатно, поради което както вредата, така и причинно-следствената връзка между увреждането и вредоносния резултат са елементи от фактическия му състав.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето защо по силата на закона и на постановената от Окръжен съд – Стара

Загора по нохд № 547/2020 г. присъда, влязла в сила на 09.06.2021 г., съдът приема за установено, че е налице противоправно деяние – престъпление по транспорта, извършено виновно от третото лице С.Т., в причинно-следствена връзка с което противоправно деяние са произтекли и следните травматични увреждания по ищцата - контузия на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на опорака на червата, перитонит, травматичен шок, които поотделно, така и по Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 5/15 съвкупност са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шест броя ребра, с което е причинено трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, както и загуба на слезка.

В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът изрично призна факта, че към ***** г. за влекач марка „Мерцедес“, модел „Аксор“ с рег. № *****, е имало сключен между собственика му и дружеството договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица № ******* г.