Определение № 352 от 28.06.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Разград, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20243300500244 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез пълномощник против разпореждане № 701/28.05.2024 г. по ч.гр.д. № 309/2024 г. по описа на Районен съд Кубрат в частта, с която е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: за разликата от 1 335 лева до претендираните със заявлението 1433,44 лева главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 13.05.2024 г., до изплащане на вземането; 102,16 лева възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода 21.01.2022 – 12.04.2022 г.; 278,05 лева лихва за забава за периода 21.01.2022 – 09.05.2024 г.; 291,02 лева такса, съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г.; 140,25 лева – еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора и подлежаща на възстановяване от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, всички претендирани като неплатени задължения по сключен между страните договор за потребителски паричен кредит № 52381/ 22.12.2021 г. Жалбоподателят моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменено. Изложени са доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становището на заявителя, констатира следната фактическа страна: искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от „ЮтеКредит България“ ЕООД против С. К. С. е за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 1433,44 лева главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 13.05.2024 1 г., до изплащане на вземането; 102,16 лева възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода 21.01.2022 – 12.04.2022 г.; 278,05 лева лихва за забава за периода 21.01.2022 – 09.05.2024 г.; 291,02 лева такса, съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица; 140,25 лева еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора и подлежаща на възстановяване от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, всички съставляващи неплатени задължения по сключен между страните договор за потребителски паричен кредит № 52381/ 22.12.2021 г.

Претенцията се основава на представения по делото договор за потребителски паричен кредит № 52381/ 22.12.2021 г., сключен между дружеството – заявител в качеството на кредитор, и посочения длъжник в качеството на клиент – кредитополучател. Въз основа на сключения договор на последния е предоставена в заем сумата 1500 лева, която той се е задължил да върне на заемодателя в срок до 21.06.2023 г., чрез 18 бр. месечни погасителни вноски с възнаградителна лихва в размер на общо 382,18 лева и такса за разглеждане в общ размер 148,50 лева, съгласно приложения погасителен план; при ГПР 49,67 %; годишен лихвен процент по заема 30,25 %, както и такса, съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица. С обжалваното разпореждане районният съд е разпоредил издаването на ЗИ за главница в размер 1335лв., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2024г. до изплащане на задължението, и е отхвърлил заявлението в остонолите му части, като се е позовал на нищожност на договора поради наличие на неравноправни клаузи и включването на сумите към другите разходи, което води до ГПР над 50%. Приел е наличие на хипотезата на чл.23 ЗПК, при която на връщане подлежи само получената сума.

Частната жалба е неоснователна. С разпоредбата на чл.143 ЗЗП, към която изрично и пряко препраща чл.24 ЗПК, е уредена обща клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при кумулативно проявление на тези предпоставки. Клаузите не са индивидуално определени, когато са предварително изготвени от търговеца, респ. потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, по арг. от чл.146 ал.2 ЗЗП; уговорени са във вреда на потребителя, а именно накърняват се уредени в закона права на потребителя, респ. увреждат се негови законни интереси, не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика. В ЗЗП и ЗПК не е налице законово определение на понятието "добросъвестност", но от общите правила на гражданското право, уреждащи изискванията за добросъвестност в преддоговорните отношения, тълкуването на действителната обща воля на страните при породено договорно правоотношение и при 2 изпълнение на действително възникнало договорно задължение, може да се изведе дефиниция за използвания в ЗЗП термин "добросъвестност", на чието изискване следва да отговарят уговорките в договорите за потребление. Те трябва да са съответни на установената и наложила се в обществото нравствена норма на честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския и търговския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, като чрез техните проявни форми се изгражда понятието за добросъвестната търговска практика – съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави, не създават опасност за изменение на икономическото поведение на средния потребител и са в противовес на наложилите се нелоялни търговски практики, които са забранени от закона; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като тази несъразмерност е значителна, когато е налице съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да упражнят своите права за защита по договора.

В разглеждания случай договарянето на такса за разглеждане в размер на 148,50 лева не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Предвидената в процесния договор такса за разглеждане по естеството си е свързана с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителните услуги по смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги /такса за разглеждане/ са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Начиляването на таксата води до неоснователно обогатяване на кредитора. Клаузата се явява неравноправна по смисъла на изложените по-горе съображения.

По-нататък, разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Конкретно в разглеждания случай годишният процент на разходите в договора е определен на 49,76%.

3

Таксата за разглеждане, която е включена като разсрочено плащане към месечните погасителни вноски, дължими на кредитора, оскъпява договора за паричен заем.

Задължението за плащането реално води до увеличаване на годишния процент на разходите, което съставлява заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК, както правилно е прието от заповедния съд. Тези плащания съставляват разходи по кредитния договор, без да са включени в неговите клаузи при посочване на процента ГПР. При това положение, по отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия размер. Налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, което пък влече последиците на чл.23 с.з. и при това положение длъжникът има задължение за връщане само на главницата.

Договарянето на неустойка по чл.7.2. от договора, дължима поради просрочие при изплащането на една или повече погасителни вноски, заобикаля императивните норми на чл.33, ал. 1 и 2 ЗПК, съгласно които при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. С чл.7.2. от договора се добавя още едно обезщетение за неизпълнение и поради противоречието ѝ с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК се явява нищожна.

Жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

В останалата част разпореждането на РС Кубрат не е обжалвано и е влязло в сила.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез пълномощник против разпореждане № 701/28.05.2024 г. по ч.гр.д. № 309/2024 г. по описа на Районен съд Кубрат в частта, с която е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: за разликата от 1 335 лева до претендираните със заявлението 1433,44 лева главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 13.05.2024 г., до изплащане на вземането; 102,16 лева възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода 21.01.2022 – 12.04.2022 г.; 278,05 лева лихва за забава за периода 21.01.2022 – 09.05.2024 г.; 291,02 лева такса, съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г.; 140,25 лева – еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора и подлежаща на възстановяване от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, всички претендирани като неплатени задължения по сключен между страните договор за потребителски паричен кредит № 52381/ 22.12.2021 г..

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5