Решение № 170 от 12.10.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. К., 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Габриел Р. Русев при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20225100500174 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260025 от 16.05.2022 г., постановено по гр. д. № 244/ 2019 г. по описа на РС – К., Главна дирекция "Г. п." при Министерство на вътрешните работи - гр. С. е осъдена да заплати на Д. Д. К. сумата в размер на 557.69 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 01.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 74.52 лева, представляваща обезщетение за забава върху главниците, считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане, до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 01.10.2019 г., до окончателното й изпащане. С решението си съдът е осъдил Главна дирекция "Г. п." при Министерство на вътрешните работи - гр. С. да заплати на Д. Д. К. сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд – К. сумата в размер на 100 лева, представляваща общият размер на дължимата държавна такса върху уважените искове, сумата от 80 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице, както и д. т. в размер 1 на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Главна дирекция „Г. п.“ – МВР, който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че липсвали мотиви по съществото на спора и относно приложимото материално право, респективно липсвал отговор на формулирания от самия решаващ състав на съда спорен въпрос по делото дали следва положеният от държавните служители в МВР нощен труд да бъде преизчисляван и заплащан по реда на КТ, респ. на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В съдебния акт липсвали мотиви, обвързани с решението от 24.02.2022 г., постановено по дело С262/20 г. на СЕС, което е задължително за всички съдилища. По отношение на т. 1 от решението на СЕС съдът приел, че чл. 8 и чл. 12 от Директива 2003/88ЕО от 04.11.2003 г. на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкува в смисъл, че същите не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите публичния сектор да е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, както и че за тези работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. За служителите със статут, уреден в ЗМВР, били предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползвали. Като пример можело да бъдат посочени по – големият брой дни платен годишен отпуск (до 40), допълнителните отпуски, високият размер на обезщетенията при пенсиониране и др. Наред с това, полаганият от тези служители труд бил на смени, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. В този случай установената часова продължителност на работните ден/ седмица се спазвала средно за определен по-продължителен от деня/ седмицата период на работно време, при съобразяване броят на смените на съответния период. Простото превръщане на часовете положен нощен труд с определения коефициент в 2 дневни не би държало сметка и за почивките през отчетния тримесечен период, с осигуряването на които се постигал необходимия баланс на работно и свободно време. Съображенията на съдебния състав, обосновани с разлика в третирането не били съобразени с т. 2 от решението на СЕС, според която чл.

30 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането е основана на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел. Безспорно било, че полаганият от полицаите и пожарникарите труд се характеризира с особено висока обществена значимост, предвид основните им правомощия по противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, осигуряване на пожарна безопасност и защита на населението. Следователно, въведената със Закона за МВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му разлика в третирането на служителите със статут по този закон била основана на обективен и разумен критерий, свързан със защита на обществото, т.е. с допустима от закона, обосноваваща съразмерност на специалната законодателна уредба. Ищецът бил държавен служител по чл.

141, ал.1, т. 1 от ЗМВР и статутът му бил уреден в същия закон, по силата на изричната алинея втора на същата разпоредба. Съгласно чл. 86, ал. 2 от КРБ законите са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите, а по силата на чл. 11, ал. 2 от ЗНА когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него. В конкретния случай ЗМВР има статут на специален (особен) закон спрямо КТ, в който е дадена общата уредба на трудовите правоотношения.

Видно от §2 от ЗР на НСОРЗ било, че наредбата се прилага само за трудови правоотношения, възникнали при условията на КТ. В продължение на това ясно ограничение на приложното поле на НСОРЗ, в чл. 2 от нея изчерпателно бил изброен кръга на правоотношения, за които същата е приложима.

Безспорно било, че държавните служители със статут по ЗМВР са извън този кръг. Приложимостта на НСОРЗ не би могла да бъде обоснована и с празнота в правото по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, тъй като не била налице липса на 3 нормативна уредба за преизчисляване, а напротив - налице била специална уредба за отчитане и заплащане на труда, положен от държавните служители със статут по ЗМВР. Статутът на ищеца бил уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не било предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Несъстоятелен бил аргумента на съда за отмяна на цитираните от него два конкретни подзаконовите нормативни актове (наредба и заповед). През целия процесен период имало действащи нормативни актове от посочения вид, приложими към спорното право и неприложени от решаващия състав.

Отделно от горното, първоинстанционният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон, като е приел, че на ищецът се дължи възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 18 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време. Такива заповеди не се твърди от ищеца да са издавани. Часовете, които биха се получили чрез преизчисляването по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ на положения нощен труд, не са включени в изчерпателно изброените в чл. 22, ал. 1 от Наредбата хипотези на отработено работно време.

Единствено работата при тези хипотези поражда задължение за работодателя да заплати на служителя съответното възнаграждение. Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение на РС – К. и да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

Въззиваемият Д. Д. К., чрез представителя си по пълномощие, оспорва в съдебно заседание въззивната жалба. В представена писмена защита излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение на Районен съд – К. Претендира разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

4

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Районен съд – К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд и обезщетение за забавено плащане на парично задължение за минало време. Ищецът твърди, че за процесния период е полагал нощен труд, който не е преизчислен с коефицент 1.143 и съответно не е заплатен от ответника.

Ответникът оспорва иска, като сочи, че на основание на издаваните от Министъра на вътрешните работи наредби е извършвано отчитането на положения труд от ищеца за процесния период. Твърди също, че в наредбите липсва изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143.

От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че през процесния период страните са били обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът е полагал при ответника нощен труд на смени по график при сумирано отчитане на работното време. Основният спорен по делото въпрос е дали следва положеният от държавните служители в МВР нощен труд да бъде преизчисляван по реда на КТ, респ. по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която п ри сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143.

По този въпрос съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи 5

(ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.

187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).