Решение № 228 от 27.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500176 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 236 от 10.10.2025 г. по гр. д. № 367/2025 г. по описа на РС-Ихтиман, допълнено с решение рег. № 296/20.12.2025 год., е прекратен на основание чл. 49, ал. 1 от СК бракът между И. Б. К. и М. А. К., сключен на 20.09.2008 г., поради вина на съпругата.; постановил е на основание чл. 53 от СК, че след развода М. А. К. ще носи предбрачното си фамилно име К-; представил е на основание чл. 59, ал. 2 от СК и чл. 322, ал. 2 от ГПК, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М. И.ва К., родена на 03.10.2012 г., на бащата И. Б. К. и е определил местоживеенето на детето при неговия баща; определил е на основание чл. 59, ал. 2 от СК и чл. 322, ал. 2 от ГПК, следният режим на лични отношения между майката М. А. К. /с фамилно име след развода – К-/ и детето М. И.ва К., а именно: I. През първите три месеца след влизане в сила на съдебното решение всяка втора и четвърта събота от месеца, за времето от 11:00 часа до 17:00 часа, като майката взема детето от дома на бащата и го връща в дома на бащата. II. След първите три месеца от влизане на съдебното решение: 1) всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 17:00 часа, но не и преди приключване на учебните занятия, в петъчния ден /предхождащ съответната събота/ до 16:00 часа в неделния ден с преспиване, като майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща на същото място, 2) през коледните празници на всяка четна година за времето от 13:00 часа на 23-ти декември до 15:00 часа на 26-ти декември с преспиване, като майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща на същото място, 3) през новогодишните празници на всяка нечетна 1 година за времето от 13:00 часа на 30-ти декември до 16:00 часа на 2-ри януари с преспиване, като майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща на същото място, 4) през Великденските празници на всяка четна година за времето от 10:00 часа на Велики петък до 16:00 часа на следващия понеделник с преспиване, като майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща на същото място, 5) през пролетната училищна ваканция на вяска нечетна година за времето от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 14:00 часа на последния ден от ваканцията с преспиване, като майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща на същото място, 6) тридесет дни през лятната ваканция с преспиване, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща на същото място, като до 31-ви май на съответната година бащата следва да уведоми майката за дните, през които планува да ползва платения си годишен отпуск, а ако това уведомяване на бъде сторено или ако родителите не постигнат разбирателство кои тридесет дни детето ще е с майката, последната има право да прекара с дъщеря си следните периоди: от 15-ти юли до 30-ти юли и от 15-ти август до 30-ти август всяка година, като майката следва да взема детето от дома на бащата в 10:00 часа на първия ден и да го връща на същото място в 16:00 часа на последния ден, 7) всяка година за рождения ден на детето за времето от 10:00 часа до 13:00 часа на съответния ден, а ако денят е учебен – за времето от 18:00 часа, но не преди приключване на учебните занятия, до 19:30 часа, като майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща на същото място, 8) по всяко друго време, за което е постигнато разбирателство между родителите; осъдил е на основание чл. 59, ал. 2 от СК, във вр. чл. 143 от СК и чл. 322, ал. 2 от ГПК майката М. А. К. /с фамилно име след развода – К-/ да заплаща на детето М. И.ва К., чрез неговия баща И. Б. К. месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2025 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, платима до края на съответния месец; предоставил е ползването на семейното жилище, представляващо двуетажна къща, находяща се в гр. К., ул. „В.Л.“ № 35, на бащата И. Б. К., на когото са предоставени родителските права, до навършване на пълнолетие /осемнадесетгодишна възраст/ на детето М. И.ва К.; отхвърлил е предявените от М. А. К. против И. Б. К. искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето М. И.ва К. на майката, местоживеенето на детето да се определи при майката, да се определи режим на лични отношения между бащата и детето, бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето, а семейното жилище да бъде предоставено на майката, като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата, която го обжалва в частта относно вината за разстройството на брака, упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката на детето, както и относно ползването на семейното жилище с доводи, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени в тези части и вместо него да постанови друго, с което да приеме, че вина за разстройството на брака има единствено съпругът; упражняването на родителските права да се предостави на нея и да бъде определен режим 2 на лични отношения на детето с бащата, който да бъде осъден да заплаща на детето издръжка чрез неговата майка и законен представител, както и да й бъде предоставено ползването на семейното жилище.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански брак на 20.09.2008 г., от който са родени децата И. И.ва К., родена на 20.10.2004 г. и М. И.ва К., родена на 03.10.2012 г. През последните години отношенията между страните се влошили, а ответницата заявила, че има чувства към друг човек и иска да се разделят, след което си събрала личните вещи и се преместила да живее при родителите си. Сочи още, че от момента на фактическата раздяла всички необходими грижи за детето М. се полагат от бащата. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата, а родителските права спрямо малолетното дете М. да се предоставят на него, да се определи режим на лични отношения на майката с детето, както и майката да бъде осъдена за изплаща издръжка на детето чрез неговия баща и законен представител.

Ответницата не оспорва, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, но според нея изключителна вина за това има ищецът. Сочи, че след фактическата раздяла между страните тяхното дете М. отказва да вижда майка си, като е настройвано от бащата срещу нея. Счита, че бащата няма необходимия родителски капацитет, тъй като позволява на детето всичко и не му създава необходимия режим; не налага старание в училището и се държи безотговорно към образованието и възпитанието на детето. Моли съдът да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете на нея, да определи местоживеене на детето при майката, да определи режим на лични контакти между бащата и детето и бащата да бъде задължен да изплаща издръжка на дъщеря си, а така също ползването на семейното жилище да бъде предоставено на майката до навършване на осемнадесетгодишна възраст на детето.

Установява се от доказателствата поделото, че страните И. Б. К. и М. А. К. са сключили брак на 20.09.2008 г., като същите са родители на детето М. К., родена на 03.10.2012 г. Страните имат още едно дете – И. К., което е навършило пълнолетие.

Страните не спорят, че семейното им жилище се намира в гр. К., ул. „В.Л.“ № 35, като и че същото е придобито по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, видно и от приетото като доказателство копие от нотариален акт.

Видно от служебна бележка, издадена на 17.02.2025 г. от „Метрополитен“ ЕАД, нетното трудово възнаграждение на И. К. за период от предходните шест месеца възлиза средномесечно на 4043,34 лева.

Според удостоверение от 08.05.2025 г. на „Терем – Цар Самуил“ ЕООД, трудовото възнаграждение на М. К. за последните 12 месеца е в размер на 3 346,47 лв. средномесечно.

3

По делото е прието становище от Дирекция „Социално подпомагане“ - Ихтиман от 21.05.2025 год. относно детето М. К., според което от момента на раждането си същото се отглеждало в семейна среда от двамата родители, които задоволявали основните му потребности. След раздялата на през м. октомври 2024 год. детето останало да живее с баща с и в семейното жилище в гр. К., ул. „В.Л.“ № 35, к ойто продължил да полага всички необходими грижи за него. След раздялата съпругата М. Кръстева първоначално живяла около един месец при родителите се, а след това заживяла в малка къща в двора на семейния имот. Пред социалните работници същата споделила, че няма контакт с дъщеря си, както и ч е бащата ограничава контактите им. При проведени срещи-разговори пред социалните работници детето М. споделя, че се чувства спокойна в дома на баща си и желае да живее при него. Детето има достъп до здравни грижи и образование, изглежда добре, спокойна е, привързана е към своите родители, като в ОЗД към ДСП-Ихтиман няма постъпила информация относно наличието на проблеми в поведението и отглеждането на детето.

Според доклада потребностите на детето са задоволени от неговите родители, които осигуряват всичко необходимо за отглеждането и възпитаните му. Посочено е, че и двамата родители разполагат с подкрепяща среда в отглеждането на детето, което има формирани положителни емоционални връзки със своя разширен семеен кръг. Двамата родители живеят в гр. К., на ул. „В.Л.“ № 35 в две различни постройки в един и същи двор, като къщата, в която живее бащата е на два етажа с по три стаи на етаж, а къщата, в която живее майката, е едноетажна с две стаи и сервизни помещения.

Според показанията на св. С.П., който познава страните от деца и е в приятелски отношения с И. К., най-вероятната причина по негово мнение за раздялата на страните е друг мъж. Преди раздялата на страните не е имало проблеми в общуването на детето с двамата родители. След раздялата бащата и детето се разбират много добре. Оттогава не е бил свидетел майката да се вижда с детето.

Съгласно показанията на св. Я.П., която познава страните по делото от деца, преди раздялата им отношенията в семейството били добри. Свидетелката е чувала от детето М., от ищеца по делото и от сина си /св. П./, че в живота на съпругата се е появил друг мъж.

Сочи, че отношенията между бащата и М. са много добри и понастоящем той се грижи за нея. Счита, че бащата полага прекрасни грижи за детето – чисти, пере, готви, като и майка му помага в домакинството. В определен момент при детето се появили проблеми с успеха в училище, като бащата бил обезпокоен и веднага предприел мерки и ангажирал частен учител. Детето споделило със свидетелката, че веднъж видяло в телефона на майка си съобщения между нея и трети човек и заподозряло връзка между тях. Според свидетелката И. К. не злоупотребява с алкохол. В дворното място в гр. К. в основната къща живее съпругът с детето, а в двора има още една малка къща и в нея живее съпругата.

Според показанията на св. И. К. – дъщеря на страните по делото, през последните години се случвало често родителите й да се карат, като споровете най-често били предизвикани от това, че баща й следял майка й. Съпругата работи като счетоводител в гр.

К. и работното й време е от 8:30 часа до 04:30 часа следобед, а бащата е машинист в метрото 4 в София, където дава както дневни, така и нощни смени. Предвид работното време на бащата, понякога баба й по бащина линия идва вкъщи, за да помага, като понякога детето М. остава и при семейни приятели. Свидетелката споделя за случаи, при които баща й под влияние на алкохол се е държал агресивно към нея, като допълва, че това е било през последната Коледа и описва подробно ситуацията, посочвайки, че баща й е започнал да употребява обидни думи за майка й. Твърди че на Бъдни вечер е имало също ситуация, при която баща й започнал да й вика, тъй като свидетелката поискала да заведе сестра си М. при майка им, за да я видят. Свидетелката заявява, че тя и майка й нямат достъп до къщата, където баща й живее, тъй като последният сменил ключалката, а впоследствие, когато го попитала защо тя няма ключ, баща й отговорил, че не иска тя да го даде на майка си.