Решение № 343 от 12.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Даниела Атанасова

Мария Митева при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Илиян Точев като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200441 по описа за 2023 година Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Софийска апелативна прокуратура, срещу присъда № 19 от 24.11.2022 г., постановена по внохд №853/2022 г. на Софийски апелативен съд, НО.

В касационния протест и допълнението към него се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с това, че: въззивната инстанция не е анализирала внимателно и задълбочено всички релевантни за правилното решаване на делото доказателства; че е дала приоритет на доказателствата, подкрепящи защитната теза на подсъдимата Ч. и не е кредитирала нито едно от тези, в подкрепа на обвинителната теза и в частност показанията на свидетелите П. и Л., въз основа на които, според прокурора, се изгражда извод за предварителна уговорка между подсъдимата Ч. и св.А. Б.- собственик на дружеството- ищец по търговското дело, разглеждано от подсъдимата в качеството й на съдия от /съд/, която уговорка е касаела начина на провеждане и най-вече окончателния изход на делото; липса на анализ на противоречията, съществуващи между показанията на свидетелите П. и Л., от една страна и от друга- показанията на св.Н. и обясненията на подсъдимата; липса на съпоставка между информацията, предоставена от свидетелите П. и Л. и доказателствените факти, заявени от свидетелите И., П., Ш., П., Н.; безкритично и безмотивно кредитиране на обясненията на подсъдимата Ч. досежно начина на съставяне на процесните 1 съдебни протоколи, противоречащ на безспорно установения факт, че отразяването в протоколите от секретаря е ставало по диктовка на съдията; липса на коментар на показанията на св.П.. Аргументите, касаещи наведеното касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НК са свързани с несъгласие на прокурора с: възприетото от съда, че е налице идентичност между фактите, касаещи престъпленията по чл.282 и чл.311 от НК, поради което чл.311 от НК поглъща състава на престъплението по служба; извода на съда за липса на пряк умисъл за извършване на престъплението по чл.311 от НК . В заключение се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, тъй като счита атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Приема, че не са налице претендираните касационни основания, доколкото САС е отбелязал в мотивите си, че изцяло възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд и при собствената си преценка на доказателствата не е извел различни изводи по фактите. Заявява и че изцяло споделя доказателствения анализ, направен от СпНС /закрит/. Прокурорът отбелязва, че в съдебната практика на ВКС се е утвърдило разбирането, че въззивният съд не е необходимо отново да анализира събраните от първата инстанция доказателства, след като на тяхна основа не се правят други фактически констатации. На следващо място посочва, че суверенно право на съдилищата е да кредитират или не определени доказателства, събрани по делото, поради което счита отправения в тази насока упрек, за неоснователен. В заключение заявява, че контролираният съд не е нарушил процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствените материали, поради което не са налице недостатъци при формирането на вътрешното му убеждение за липса на осъществени състави на престъпленията по чл.282 и чл.311 от НК. Пледира за неоснователност на касационния протест и предлага да бъде потвърдена въззивната присъда.

Защитникът на подсъдимата Р. Ч.- адв.С. Ч., моли да бъдат взети предвид аргументите, изложени от прокурора в пледоарията пред ВКС.

Намира мотивите на въззивната инстанция за изключително подробни и даващи отговор на всички въпроси, поставени във въззивния протест относно обективната и субективна страна на престъпленията, за които подсъдимата е била предадена на съд. Посочва, че същите не страдат от претендираните недостатъци, тъй като аргументирано и задълбочено са били обсъдени всички доказателства по делото. Моли протеста да бъде оставен без уважение, а въззивната присъда - потвърдена.

В последната си дума подсъдимата Ч. моли да бъде потвърдена присъдата на Софийски апелативен съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационния протест оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

2

С присъда от 09.06.2021 г., постановена по нохд №2255/2018 г., Специализираният наказателен съд /закрит/ е признал подсъдимата Р. М. Ч. за невиновна в това, че в периода от 19.07.2013 г. до 13.11.2014 г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положениесъдия при /съд/ и съдия-докладчик по т.д./номер/дата/ по описа на /съд/, ТО, VI-8 състав, при условията на продължавано престъпление с 14 отделни деяния, е нарушила и неизпълнила служебните си задължения по чл.8 ал.1 от ЗСВ, чл.9 изр.2 от ГПК, чл.128, чл.129 ал.2, чл.151 ал.1-4 във вр.с чл.150 ал.13, чл.373 ал.1, чл.374 ал.1 изр.1, чл.375 ал.1, чл.391 ал.1 т.1 от ГПК и чл.263и ал.7 изр.2 от ТЗ, с цел да набави за другиго –/фирма/ облага: с имуществен характер в общ размер на 434 105,14 лв. и с неимуществен характер- създала привилегировано положение, в сравнение с ищците по сходни търговски производства- да насрочи и разгледа търговското дело, въпреки нередовността на исковата молба вх. №85268/18.07.2013 г. на /съд/, въз основа на която е образувано търговско дело /номер/дата/ и заведената с вх.

№114003/15.10.2013 г. допълнителна искова молба, изразяваща се в незаплащане на държавните такси за разглеждане на първоначалната искова молба и допълнителната такава в общ размер на 434 105,14 лв. и да му гарантира възможност за удовлетворяване в пълен размер на претендираната в нередовната искова молба сума по главницата в размер на 6 289 962 и да постанови решение по делото, въз основа на приложените към исковата молба копия на документи, без да са представени оригиналите им в хода на съдебното производство, и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правораздавателната функция на органите на съдебната власт и създаване недоверие в авторитета на /съд/, а за ответника по търговското дело- /фирма/в невъзможност при осъществяване на търговската си дейност да разполага с незаконно запорираната сума в размер на 6 289 962,04 лв. по сметка в КТБ, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.282 ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимата Р. Ч. е била призната за виновна в това, че на 22.04.2014 г.в гр.София, в качеството си на длъжностно лице- съдия при /съд/ и съдия докладчик по т.д. /номер/дата/ по описа на същия съд, в кръга на службата си, в открито съдебно заседание по същото търговско дело съставила официален документ- протокол от проведено открито съдебно заседание от 22.04.2014 г., като в частта, в която е документирано откриването и провеждането на производство по поправка и допълване на протокол от 26.03.2014 г. е удостоверила неверни обстоятелства и изявления, както следва: допуснала допълване на протокола от 26.03.2014 г. и удостоверила неверни обстоятелства и изявления, че е представено от страна на процесуалния представител на ищеца преводно нареждане от 15.02.2012 г. и че е констатирана неговата идентичност с приложеното по делото копие, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и изявления, като деянието съставлява маловажен случай, 3 поради което и на основание чл.311 ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.81 ал.3 във вр.с чл.80 ал.1 т.5 от НК във вр.с чл.24 ал.1 т.3 и ал.2 от НПК е прекратил наказателното производство поради изтекла абсолютна давност, като я е признал за невиновна в това, че при съставянето на горепосочения официален документ е удостоверила неверни обстоятелства и изявления, а именно: че процесуалният представител на ищеца е представил в съдебното заседание на 26.03.2014 г. в оригинал три броя фактури от дати 30.04.2012 г.,31.05.2012 г. и 30.06.2012 г. и да е констатирана идентичност с приложените по делото копия на същите фактури, както и по първоначално повдигнатото обвинение по чл.311 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по инкриминираното й обвинение в този смисъл.

По въззивен протест на Специализираната прокуратура /закрита/ и жалба на подсъдимата, пред Софийски апелативен съд е образувано внохд №853/2022 г., приключило с нова въззивна присъда №19 от 24.11.2022 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена в частта, в която подсъдимата Р. Ч. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.311 ал.2 във вр.с ал.1 от НК и е прекратено наказателното производство в тази му част, като подсъдимата е била призната за невиновна и на основание чл.304 от НПК оправдана за престъплението по чл.311 ал.2 във вр.с ал.1 от НК. В останалата част първоинстанционния съдебен акт е бил потвърден.

Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Не се констатира наличие на претендираните от държавното обвинение съществени процесуални нарушения, свързани с оценката и проверката на събраните по делото доказателства, които да са допуснати от въззивната инстанция. Основният упрек към апелативния съд е, че той не е извършил цялостен и детайлен анализ на доказателствения материал, че е отдал приоритет на доказателствата, подкрепящи тезата на подсъдимата и не е кредитирал обвинителните доказателства, че не е обсъдил противоречията, съществуващи между показанията на свидетелите П. и Л., от една страна и от друга- показанията на св.Н. и обясненията на подсъдимата и безкритично е възприел заявеното от последната. В тази насока е необходимо да бъдат отбелязани следните обстоятелства: 1. ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС,І н.о.; Р по н.д. №1062/2019 г. на ВКС, III н.о./, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. А що се отнася до мотивите към първоинстанционният съдебен акт по настоящото дело, то те се отличават с аналитичност, детайлност и достатъчна пълноценност, поради което апелативният съд, споделяйки ги, не е бил длъжен отново да ги преповтаря. Така, споделените от контролираната инстанция мотиви към първоинстанционната присъда касаят анализа на показанията на св.Д. П.

/л.1333- л.1335 от съд. дело пред СпНС/, на св.Д. Л. /л.1335- л.1336 от съдебното дело пред СпНС/, на св.Ц. П. /л.1336- л.1337 от съд. дело пред 4

СпНС/, на св.Д. Ш. /л.1336/, на св. С. Н. /л.1338/- все свидетелски показания, по отношение на които прокуратурата твърди, че не са изследвани обективно и всестранно. На 26 страници от мотивите първоинстанционният съд е извършил прецизен анализ, съпоставка и проверка не само на посочените, а и на всички гласни доказателствени средства, като ги е обсъждал както по отделно, така помежду им, а също и във връзка с други доказателствени източници. ВКС държи да отбележи, че в случая прави впечатление не толкова обема на съдебните мотиви, колкото качеството на осъществената от съда процесуална дейност. Впрочем САС също е извършил самостоятелен анализ на част от доказателствените източници, но това е било сторено във връзка с обсъждане на правната страна на инкриминираните престъпления. 2.