Решение № 4213 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4213 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100502966 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадени от Е. И. И. (с посочена в жалбите фамилия Н.) три жалби срещу постановление с изх. №123 от 06.02.2025 г., постановление с изх. №124 от 06.02.2025 г. и постановление с изх. №125 от 06.02.2025 г., с всяко от които ЧСИ С.П. й е наложил по изп.д.№ 1203/2025 г. глоба от по 204,51 евро за неизпълнение на задължението за предаване на детето Д.Н. на бащата К.Н. на определените дати, а именно: от 17:00 ч. до 20:00 ч. на 06.01.2026 г.; от 17:00 ч. до 20:00 ч. на 08.01.2026 г.; и от 17:00 ч. на 16.01.2026 г. до 19:30 ч. на 18.01.2026 г.;

И в трите жалби се поддържа, че на съответната дата, на която е трябвало да бъде предадено детето жалбоподателят е бил на работа, но е оказал необходимото съдействие за предаване на детето, като на адреса са присъствали социалните работници от ДСП „Възраждане“, но не и ЧСИ С.П.. Сочи, че в протокола, съставен от ДСП „Възраждане“ е констатирано, че детето е било на адреса и подготвено за предаване, но въпреки усилията на неговата баба Д.Ц., то не е пожелало да се срещне с баща си, тъй като е стресирано от неговото агресивно поведение.

Моли наложените глоби да бъдат отменени.

Насрещната страна К.Д.Н. оспорва жалбата като неоснователна с твърдение, че режимът на лични отношения между баща и дете не се изпълнява системно от майката, която не оказва нужното съдействие да подготви детето за срещите с него и самата тя отказвала диалог с него. Признава, че на горепосочените три дати се е явил в жилището на сина му, за да го вземе в присъствието на социални работници от ДСП – „Възраждане“, но детето не е пожелало да излезе навън с него. Счита, че това нежелание е резултат от отказа на майката да ползва социални услуги, посредством които да се възстанови нарушената комуникация между бащата и сина, докато бабата на детето – Д.Ц. многократно затваряла вратата на жилището при опит да се осъществи контакт.

В мотивите, депозирани по реда на чл. 436 ГПК, съдебният изпълнител счита, че трите жалби са в обусловена последователност и са неоснователни, тъй като глобите са наложени законосъобразно. Поддържа, че майката е надлежно уведомена за датите и 1 часовете, в които е трябвало да осигури предаването на детето, но в предоставения й тридневен срок от уведомяването и въпреки дадените указания не посочила на ЧСИ дали е готова да предаде детето и какви пречки съществуват да изпълни това свое задължение.

Счита, че отсъствието на майката в жилището на трите дати за предаване на детето, при положение че тя е водеща фигура в живота на детето, следва да се приеме като обстоятелство, затрудняващо осъществяването на режима на лични отношения.

Жалбите са подадени в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество са основателна по следните съображения:

Производството по изп. д. № 1203/2025 г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ, e образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на съдебно решение от 26.11.2019 г., по гр.д. № 25817/2019 г., на СРС, ГО, 89 състав, с което бракът между К.Д.Н. и Е. И. Н. е прекратен и е установен личен режим на бащата К.Д.Н. със сина му Д.К.Н..

Няма спор, че съдебният изпълнител е уведомил на 19.12.2025 г. майката, че от 17:00 ч. до 20:00 ч. на 06.01.2026 г.; от 17:00 ч. до 20:00 ч. на 08.01.2026 г.; и от 17:00 ч. на 16.01.2026 г. до 19:30 ч. на 18.01.2026 г. са насрочени нови дати за предаването на детето на баща му, както и че с обжалваните три постановления от 06.02.2026 г. е наложил глоби на Е.

И. И. за неизпълнение на това нейно задължение.

Съгласно т. 3 от ТР №3/10.07.2017 г., по тълк. дело №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 527, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.

Акцентирано е, че при изпълнителния способ по чл. 528, ал. 5 ГПК принудителното изпълнение е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции.

Дали се налага такова съдействие се преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда на чл. 528, ал. 2 ГПК данни. Затова в чл. 528, ал. 3 ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост да постанови принудителното му довеждане. В този случай наложената глоба представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението В случая самият ЧСИ П. признава, че на горепосочените три дати не е присъствал при предаването на детето, като в нито едно от обжалваните постановления не са изложени мотиви, поради които изпълнителният орган е достигнал до фактическия извод, че Е. И. И. не е изпълнила задължението си за предаване на детето на процесните три дати.

Необосновано е само от факта на непредаването да се изведе, че причина за това е станала майката. При това положение остава напълно недоказано така вмененото на длъжника нарушение и само на това основание наложените глоби следва да бъдат отменени.

Отделно от горното, описаната в депозираните по делото от самия баща К.Н. фактическа обстановка на посочените дати за предаване на детето опровергават извода на съдебния изпълнител, че са били налице предпоставките по чл. 528, ал. 5, предл. 1 от ГПК.

Видно е, че на тези дати майката е осигурила възможност детето да бъде взето от баща си, като достъпът до жилището, в което то живее, е осигурен от неговата баба в присъствието на 2 служители на социални работници от ДСП – „Възраждане“, последните допуснати до разговор с детето. Причината бащата да не успее да осъществи определения му със съдебното решение режим на лични отношения не е в причинна връзка с отсъствието на майката от адреса на тези три дати, нито в неизпълнение на задължение по чл. 528, ал. 3 ГПК, а в субективното нежелание на детето да се види с него, което не се е променило и след като социалните работници са били допуснати в апартамента и са осъществили контакт с детето. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното писмо с изх. №СЛ/Д-СВ3/1323-335 от 02.02.2026 г. от Агенция за социално подпомагане до ЧСИ С.П. (л. 784, том 3 от и.д.), което съдебният изпълнител не е съобразил преди да наложи глоби с обжалваните постановления от 06.02.2026 г.. В писмото е посочено, че през м. декември 2025 и м. януари 2026 г. ДСП Възраждане е осигурило присъствие на негов служител за изпълнение на определения режим за контакт с детето, както и че Е. И. и Д.Ц. са ги уведомили, че Е. И. не може да присъства. След като бабата отваря вратата и пита дали иска да тръгне с баща си, детето отказва с фрази на висок тон „не искам да тръгна с него“, „махай се“, „не искам“, „студено ми е, затвори вратата“. Според становището на АСП на всяка една дата детето е било на адреса, облечено и информирано, че баща му ще дойде, както и че неосъществяване предаването на детето е поради категоричен отказ от негова страна.

Както е акцентирано и в цитираното тълкувателно решение, детето не е неодушевена вещ, поради което не би могло против собствената му воля да бъде предадено на родителя.

При това положение и при липсата на еднозначни данни, че нежеланието на малолетния да се види с баща си се дължи на поведението на неговата майка, то и последната не може да носи отговорност за субективното нежелание на детето. В случая се установява, че жалбоподателят не е препятствал физическия достъп до детето, като е подготвила детето за предаване и е осигурила лице, което да стори това. Допуснати са и социалните работници, които, въпреки положените усилия, не са успели да убедят детето да промени нежеланието да осъществи контакт с баща си.

По изложените съображения безспорният факт на неосъществено предаване на детето на посочените три дати не се установява да е в резултат от неоказано съдействие или отказ да стори това от страна на майката. Ето защо налагането на глоби се явява незаконосъобразно и обжалваните постановления подлежат на отмяна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалби на Е. И. И. постановление с изх. №123 от 06.02.2025 г., постановление с изх. №124 от 06.02.2025 г. и постановление с изх. №125 от 06.02.2025 г., с всяко от които ЧСИ С.П. е наложил по изп.д.№ 1203/2025 г. на Е. И. И. глоба от по 204,51 евро за неизпълнение на задължението за предаване на детето Д.Н. на бащата К.Н. на определените дати, а именно: от 17:00 ч. до 20:00 ч. на 06.01.2026 г.; от 17:00 ч. до 20:00 ч. на 08.01.2026 г.; и от 17:00 ч. на 16.01.2026 г. до 19:30 ч. на 18.01.2026 г.;

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3