Решение № 76 от 01.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от П. Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500299 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива по въззивна жалба вх. 260 562/28.05.2021 г. от АНГ. П. АНГ. срещу решение № 260011/11.05.2021 г. н а Разградския окръжен съд по т.д. № 39/2020 г. на ОС Разград , с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260015 от 09.12.2020 г., в следния смисъл: на ред седми, абзац първи, където след израза „законна лихва върху общо дължимата в обезщетение сума от „вместо 160 000 лв. да се чете 80 000 лв.“

Въззивникът е настоявал, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е неправилно, тъй като със същото съдът не отстранил твърдяната очевидна фактическа грешка между приетото в мотивите и в диспозитив на поправеното такова относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, като поправил единствено размера на главницата върху която са нечислени лихвите. Настоявал е за отмяна на това решение и за допускане на поправка в ред 3 от дис позитива, където след думата „сумата 1 от „ вместо 80 000 лв.“ да се чете 160 000 лв.“.

В съдебно заседание въззивникът, чрез адв. Н., е поддържал жалбата, а насрещната страна с писмена молба е изразила становище за нейната неоснователност.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение за поправка на ОФГ е постановено от окръжния съд, след като с определение № 48 от 01.04.2021 г. делото му е било върнато от настоящата инстанция във връзка със заявени от страните във въззивните им жалби срещу решение №260015 от 09.12.2020 г. по т.д. № 39/2020 г. на ОС Разград оплаквания за наличие на допуснати от окръжния съд очевидни фактически грешки. Дадени са указания за преценка от окръжния съд дали се касае до допусната очевидна фактическа грешка и евентуално за предприемане на действия по отстраняването й в производство по чл. 247 от ГПК.

Във въззивната си жалба, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез адв. Р. , е изложил съображения за противоречие в мотивите и диспозитива на решението относно определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. или 160 000 лв. и неяснота какво е прието от съда - наличие или липса на плащане от застрахователя на част от обезщетението в размер на 80 000 лв.

Такива е изложил и в отговора на жалбата на въззивната жалба на насрещната страна и в т.н. „насрещна въззивна жалба“.

Във въззивната си жалба АНГ. П. АНГ., чрез адв. Д., също е навел оплаквания за допусната от окръжния съд очевидна фактическа грешка в решението, предвид приетото в мотивите, че се дължи обезщетение от 160 000 лв. и присъденото в диспозитива такова от 80 000 лв.

С решение № 260015 от 09.12.2020 г., постановено по т.д. № 39/2020 г.

Окръжен съд -Разград: на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗК във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД е осъдил „ЛЕВ ИНС“ АД да за плати на АНГ. П. АНГ. сумата от 80 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди – представляващи болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря му П. А.а П., настъпила на 2

29.ІІІ.2017г. при ПТП, причинено по вина на И.Г.С., при управление на л.а.“Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК№Н 8230 АХ, ведно със законната лихва върху общо дължима в обезщетение сума от 160 000 лв., считано от 3.V.2019 г. до окончателното й из плащане, като е отхвърлил иска за горницата над 80 000 лв. до предявения размер от 220 000 лв. и иска за обезщетение за забава от датата на увреждането 29.III.2017 г. до 2.V.2019 г.;

Прекратил е производството за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 600 лв.; осъдил е ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 247 от Г ПК, съдът по своя инициатива и л и по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Видно от мотивите на поправеното решение, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер от 160 000 лв. като е приел, че застрахователят е уважил неимуществената щета до размер на 80 000 лв., поради което и искът се явява основателен до размер на 80 000 лв. Посочил е, че за разликата над 80 000 лв. до претендирания размер от 220 000 лв. искът следва да се отхвърли. В този смисъл е и постановения диспозитив за осъждане на ответника да заплати сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за отхвърляне на иска за горницата над 80 000 лв. до 220 000 лв.

В този смисъл, молбата на АНГ. П. АНГ. за поправка на диспозитива на решението като вместо 80 000 лв. присъдено обезщетение да се чете такова от 160 000 лв. е била неоснователна и правилно тя не е била уважена от окръжния съд с обжалваното понастоящем решение. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд не е из пълнил указанията на ВАпС, дадени му с определение № 48 от 01.04.2021 г., защото делото е върнато на окръжния съд за самостоятелна преценка от него дали се касае до наличие на твърдяната от жалбоподателите грешка в решението. Освен това, в съответствие с разпоредбата на чл. 247 ГПК, окръжният съд разполага с правомощията по свой почин да образува производство и да поправи констатирана от него очевидна фактическа грешка и без да е сезиран с жалба 3 на страните, поради което и о плакванията за произнасяне извън предмета на молбите на страните по 247 ГПК, са неоснователни. Именно мотивите на окръжния съд за определено обезщетение от 80 000 лв. и за забава на ответника са били в противоречие с постановеното в диспозитива осъждане за законни лихви върху главница от 160 000 лв., което окръжният съд е отстранил по свой почин, видно от изложените (макар и лаконични) мотиви.

Оплакванията на жалбоподателя в настоящата жалба и доводите за липсата на извършено фактическо плащане от застрахователя, ли псата и на твърдения за плащане от него в тази насока, са такива за не правилност на обжалваното решение, предмет са на спряното въззивното производство по жалбата му срещу поправеното решение и подлежат на обсъждане по същество на делото.

Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011/11.05.2021 г. н а Разградския окръжен съд по т.д. № 39/2020 г. на ОС Разград , постановено по реда на чл.

247 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4