Определение № 2712 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2712 гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002103012 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Я. Щ. ЕГН [ЕГН] и Щ. Я.

Щ., ЕГН [ЕГН] против решение № 193 от 17.03.2025 г. по гр.д.№ 1970/2024 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 2284 от 06.11.2024г. по гр.д. № 1922/2024г. на Районен съд – Бургас. С последното са отхвърлени като неоснователни, предявеният от касаторите иск по чл. 108 ЗС срещу Община Созопол да се признае за установено по отношение на ответника, че те са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] с площ от 21 822 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска земя, с начин на трайно ползване: изоставена орна земя, стар номер на имота*** и да бъде осъдена общината да им предаде фактическата власт върху този имот.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност поради непълен анализ на доказателствата и необоснованост на фактическите и правни изводи и неяснота на мотивите.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1.Когато правният спор е е по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, а по чл. 108 ЗС следва ли да се установи от решаващият съд на коя от страните е принадлежало правото на собственост към момента 1 на обобществуяването на земята? 2. Следва ли решаващият съд да се снабди със заключение на вещо лице по допусната СТЕ в хода на производството при обосноваване на своите изводи при обосноваване на решението? 3.Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, включително и събраните в хода на производството, доводите и възраженията на страните в мотивите на съдебното решение? Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства и без да се обоснове за причините поради които не ги кредитира? 4.Необходи ли е провеждане на процедура по пар. 27, ал.2, т. 1, т.2 и т.3 ЗИДЗСПЗЗ, както каквато и да е друга административна процедура по ЗСПЗЗ, когато няма данни за имот, предмет на ревандикационна процедура, че е бил включен в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. По тези въпроси се твърди противоречие със съдебната практика. По същите въпроси се твърди общо наличие на противоречива и неправилна съдебна практика. Очевидна неправилност се твърди защото мотивите на съда са такива, че от тях не може да се установи как е формирано вътрешното съдийство убеждение.

Ответникът по касация Община Созопол оспорва касационната жалба, защото касаторите не се легитимират като собственици и допускането до касационно обжалване, тъй като изводите на съда кореспондират на доказателствата по делото и на закона и не са в противоречие със съдебната практика, която не е противоречива, а решението е логично мотивирано.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Предявен е иск по чл. 108 ЗС. Ищците се позовават на влязло в сила на 29.04.2008 г. Решение №459/04.04.2008 г., постановено по гр.д.№2136/ 2007 г. на РС-Бургас, с което е уважен предявен от тях иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ срещу ОСЗ, като е признато на наследници на Я. Щ. К. правото на възстановяване върху нива от 24,2 дка в м.“Г.“, въз основа на което е издадено от ОСЗ Решение №1428/17.02.2009 г., с което им признала правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 24,200 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“Г.“. Ищците са поискали от общината въвод във владение през 2009, 2010г. и 2011г., но такъв им е отказан. На отправено от тях на 06.04.2021 г. писмено искане за 2 предоставяне на процесния имот по реда на чл.34, ал.2 ЗСПЗЗ, получили отказ с мотив, че имотът представлява публична общинска собственост. Отказът е обжалван пред Адм.С - Бургас и с Решение №12/06.01.2022 г. адм.д.

№1148/2021 г., потвърдено с Решение №3887/11.04.2023 г. по адм.д.№444/2023 г. на ВАС е отменен.

Общината оспорва иска с довод, че процесния имот с идентификатор *** по КККР е публична общинска собственост и черпи правата си от решение №914/02.09.2002 г. на ОСЗГ С., постановено по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Посочва, че имотът може да се деактува от общинския поземлен фонд единствено при наличие на взето решение от Общински съвет при Община Созопол, каквото няма.

По делото е установено, че ищците са наследници на Я. Щ. К., починал на 07.08.2004 г. Със съдебно решение №459 от 04.04.2008 г. по гр.д.№2136/2007 г. на РС-Бургас, с което е уважен предявеният от тях иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ в това им качество, е прието за установено по отношение на ОСЗ-Созопол правото на наследници на Я. Щ. К. да си възстановят собствеността върху недвижими имоти, между които нива от 24,2 дка в м.“Г.“ при граници: Н. Я.К., път, Х. А., Д. Н. и Х. Т.. Доказали са правото си на възстановяване с нотариален акт от 1926г., в който имота е описан с посочената площ и при същите описани съседи. Това решение е влязло в сила на 29.04.2008 г. Въз основа на съдебното решение е издадено Решение №1428/17.02.2009 г. на ОСЗ, с което на основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ е признато на наследници на Я. Щ. К. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници по т.1 за нива от 24,2 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“Г.“, но не са посочени никакви граници на тази нива, нито топографски елементи, които да служат като граници или номер на имот по стар план или какъвто и да е индивидуализиращ признак, по който нивата да се свърже с процесния имот. Единствения индивидуализиращ белег е местността, в която обаче според СТЕ собствеността се възстановява с план за земеразделяне и не са възстановени имоти на никой от посочените в съдебното решение съседи или наследниците им.

С Решение №914/02.09.2002 г. на ПК-Созопол процесният имот с идентификатор *** по КККР, предходен № *** по КВС, е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на Община Созопол и тя е въведена във владение от ПК на посоченото пасище, мера от 21,956 дка, десета категория, м.“Г.“, считано от 3

2003 г. За този имот е съставен АОС от 2005г. През 2008 г. имота е актуван като частна общинска собственост, а с АПОС №5292/15.11.2019 г. е актуван за публична общинска собственост, защото попада м дюни, които са защитени територии. В КККР имота е записан на общината и за него е издадена скица, в която Общината е вписана като собственик.

Ищците са предприели инициатива за изготвяне на проект за изменение на КК пред Службата по кадастър и е изготвена от нает от тях специалист скицапроект за изменение на кадастралната карта на землището на [населено място], касаеща процесния имот ПИ *** с площ 21 824кв.м.

Приета СТЕ, изготвена от в.л.М., установява от съдържането на нот. акт от 1926 г. (в който са вписани лозе с плодни дръвчета и площ от около 48 дка) и реално съществуваща на место граница път, и по стара топографската карта за местност „Г.“ от 1933г., към която обаче няма разписен лист и номера на имоти, че имота по нот. акт от 1926 г. не е идентичен с претендирания процесен ПИ *** по КК на [населено място]. Претендираният от ищците имот отстои на около 115-120м. от описания по топографската карта и нотариалния акт. Експертът установява, че имотите в местността „Г.“ на С. землище не са възстановени в стари възстановими реални граници, а с план за земеразделяне. На посочените като съседи в нот. акт от 1926 г. лица, респективно на техни наследници не се установява да са възстановени имоти в м. „Г.“.

Поради това, че имота по съдебното решение и решение №11/16.10.08г. на ОСЗ не може да бъде идентифициран, ответната община е отказвала да деактува процесния имот и да въведе ищците във владение на същия.

При тези доказателства, РС е отхвърлил иска, като е приел, че реституционната административна процедура по ЗСПЗЗ за имота, за който е признато правото на възстановяване на ищците не е завършена - съдебно решение и решението на ОСЗ-С. нямат конститутивен ефект, защото не индивидуаизират имота и не легитимират ищците като собственици.

Въззивният съд, позовавайки се на чл. 11, ал.4 ЗСПЗЗ и това, че съдебното решение по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е влязло в сила след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, е посочил, че ищците следва да бъдат обезщетение по чл. 10б ЗСПЗЗ.

Съдебното решение №459/04.04.2008 г. по гр.д.№2136/2007 г. по описа на РСБургас и Решение №1428/17.02.09г. на ОСЗ-С., не индивидуализират 4 признатия за възстановяване имот с граници или по стар план към настоящия момент, поради което не установят завършена процедура по реституция на същия имот в полза на ищците. Посочените в съдебното решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ граници и това, че собствеността се възстановява във възстановими реални граници не е могло да доведе до издаване на решение с конститутивен ефект, индивидуализиращо имота в съществуващи или възстановили реални граници към настоящия момент. Такива граници не са идентифицирани към настоящия момент ш за цялата местност, поради което собствеността в нея се възстановява с план за земеразделяне. Съдът се е позовал и на това, че представеното решение на ОСЗ не отговаря на изискванията на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ – не са описани граници на имота и решението не е придружено със скица, поради което не легитимира ищците като собственици. Представената по делото скица не е неразделна част към решението.

Въззивния съд се е мотивирал и с това, че не е изпълнена и процедурата по чл.

45д и чл. 45ж във вр. с чл.21, ал.3 и чл. 25, ал.3 ППЗСПЗЗ, предвид постановяването на решение за признаване правото на възстановяване в съществуващи реални граници по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ след публикуване в ДВ на обявлението за изготвяне на плана за земеразделяне. Ищците не са подали искане за обезщетяване до Общинската служба „Земеделие, съгласно чл. 45д, ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ, а закона не предвижда възможност те да сезират директно Общинския съвет. Затова и ОСЗ-С. не е представила мотивирано искане до кмета на общината, към което се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър в изпълнение на задълженията й п чл.45ж ППЗСПЗЗ. След изпълнение на това задължение на ОСЗ, Общински съвет има задължение да се произнесе на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имот в обезщетение. Препис от това решение се връчва по реда на АПК на лицето по чл. 45д, ал. 2 ППЗСПЗЗ и служебно - на общинската служба по земеделие и подлежи на обжалване. След влизане в сила на решението на Общинския съвет, ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота, в което се посочва идентификаторът на имота, определен от службата по геодезия, картография и кадастър, границите, съседите и ограниченията на ползването на имота, съгласно данните, съдържащи се в скицата-проект по чл.

5

45е, ал. 3 ППЗСПЗЗ и предоставя решението на службата по геодезия, картография и кадастър за служебно нанасяне на имота в кадастралната карта и в кадастралните регистри и за издаване на скица по реда на ЗКИР. Това решение се връчва на правоимащите лица по реда на ГПК и ги легитимира като собственици. Тази процедура не се е развила и такова решение в полза на ищците не е издадено.

Поради това, че ищците не са сезирали ОСЗ по чл.45д, ал.2 ППЗСПЗЗ и защото не е проведена процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, въззивният съд е заключил, че не е приключила и административната процедура по възстановяване на собствеността, поради което ищците не се легитимират като собственици на процесния имот. Той не им е даден в обезщетение.