Решение № 22669 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22669 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110145542 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Л. Р. Л. и Ц. С. С. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД вземания в общ размер на 6 280,04 лева, от които 5 339,22 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до окончателното плащане; 899,73 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г.

– 24.07.2024 г.; 33,05 лева главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до окончателното плащане и 8,04 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2021 г. – 24.07.2024 г., които касаят апартамент № 52, находящ се в гр. София, община „Надежда“, ж.к. „Свобода“, бл. ..., при следните квоти:

Л. Р. Л. – 1/2 за сумите: 2 669,61 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до окончателното плащане; 449,87 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. – 24.07.2024 г.; 16,52 лева - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до окончателното плащане и 4,02 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2021 г. – 24.07.2024 г.

Ц. С. С. – 1/2 за сумите: 2 669,61 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до окончателното плащане; 449,86 лева - мораторна лихва за забава за периода от 1

15.09.2022 г. – 24.07.2024 г.; 16,53 лева - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2024 г. до окончателното плащане и 4,02 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2021 г. – 24.07.2024 г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. С. С. е депозирала отговор на исковата молба, с който навежда твърдения, че е заплатила своя дял от претендираните от ищеца суми, включително половината от държавната такса по делото. Поддържа, че живее в чужбина и не са й били известни задълженията на нейния наследодател. Моли производството срещу нея да бъде прекратено. Моли в нейна тежест да не бъде възлагано заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Л., чрез назначения от съда особен представител е подала отговор на исковата молба. Излага твърдения, че след смъртта на собствениците на процесният апартамент, същият не е обитаван, а от представения списък на етажните собственици към протокола от общото събрание от 02.09.2002 г. се установява, че в апартамента няма монтирани радиатори. Поддържа, че по делото не е доказано, че Л. Л. е приела наследството, останало от родителите й. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По предявените срещу Ц. С. С. искове с правно основание чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения размер. Безспорно, а и от приетия по делото като писмено доказателства фискален бон от 06.02.2025г. се установява, че ответницата Ц. С. С. е погасила изцяло претендираните от ищеца вземания от нея суми: 2 669,61 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.– 30.04.2023 г. по отношение на недвижим имот: апартамент № 52, находящ се в гр.

София, община „Надежда“, ж.к. „Свобода“, бл. ..., аб. № 52457, сумата 449,86 лева мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. – 24.07.2024 г., сумата 16,53 лева - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., както и сумата 4,02 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2021 г. – 24.07.2024 г., както и законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до плащането, както и 1/2 от заплатената държавна такса. Ето защо на основание чл.235 ГПК съдът приема, че вземанията на 2 ищеца към ответницата Ц. С. са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени.

По предявените срещу Л. Р. Л. искове с правно основание чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на 3 одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

От приетия по делото Договор за продажба на държавен имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд /л. 10-11/ се установява, че процесният топлоснабден имот е придобит от съпрузите Р. Г. Л. и М. С. Л.. След смъртта на Р. Г. Л. на 11.02.1998г., съгласно удостоверение за наследници № 000241/24.02.1998г., 3/6 ид.ч. от имота се придобиват от преживялата съпруга М. С. Л., а децата им Л. Р. Л. и С. Р. Л. получават по 1/6 ид.част. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № РНД24-УФ01-1455/10.09.2024г., издадено от Столична община, район Надежда, М. С. Л. е починала на 10.06.2014г., а нейният низходящ С. Р. Л. е починал на 06.12.2023г., съответно наследен на основание чл. 5, ал.

1 ЗН от своята дъщеря Ц. С. С.. Следователно, всеки от ответниците Л. Р. Л. и Ц. С. С., въз основа на настъпилото наследствено правоприемство, е придобил право на собственост върху 1/2 ид.част от имота. В качеството си на титуляри на правото на собственост, ответниците се явяват и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължат заплащане на потребената в него топлинна енергия.

По отношение възражението на особения представител на ответника, че по делото не е доказано приемането на наследството на неговия наследодател, съдът намира за необходимо да посочи, че нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото няма каквито и да било данни ответникът да е направил отказ от наследство, въпреки дългия период от време, който е изминал от смъртта на наследодателя до настоящия момент. Поради това, страната, която твърди, че е направила отказ от наследство следва да го докаже, каквото доказване в настоящия случай не беше проведено, като липсва и изрично твърдение за осъществен отказ от наследство.