Определение № 2882 от 09.09.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2347/2025
- Вид
- Определение № 2882
- Подписан
- 09.09.2025
- В сила
- 09.09.2025
- Състав
- Радостина Ангелова Стефанова, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал.2 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2882 гр. Пловдив, 09.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Радостина Анг. Стефанова
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300502347 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, седалище и адрес гр.София, ул.Панайот Волов №29, ет.3 чрез пълномощника им – юрисконсулт Г. Б. против разпореждане №1573/30.06.2025г. по ч.гр.д. № 1365/2025г. по описа на РС Карлово, с което е отхвърлено на основание чл.411, ал.2 т.3 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ЧГрД № 1365/2025 г., подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, п.к. 1527, със законен представител Я. Б. Я..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и договорът за гаранция е отделно самостоятелно правоотношение нямащо връзка с договора за кредит. Сочи се че се дължи плащане на чистата стойност на кредита. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Първата инстанция е приела, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да се включи в размера на ГПР. Възнаграждението безспорно не е включено. При това положение, налага се изводът, че е налице разминаване между посочения в договора за кредит ГПР и действителния размер на ГПР, а това е една от 1 хипотезите, представляващи нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която води до недействителност на целия договор за потребителски кредит, Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда явно препраща към нормите на чл.143 от ЗЗП и чл.19 от ЗПК. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.
Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Като също така следва да се отбележи, че жалбоподателя като заявител по заповедното производство не е представил договор за прехвърлянето на него на вземането на първия кредитодател „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което е отделно и самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението по чл.410 от ГПК. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1573/30.06.2025г. по ч.гр.д. № 1365/2025г. по описа на РС Карлово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2