Решение № 232 от 14.11.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Девня, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря А. С. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120100421 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от К. Ж. Г. , ЕГН **********, чрез адв.

П. П. от САК иск с правно основание чл. 26, ал1., предл.1,2,3, чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД вр .чл.

22, вр. чл.11 и чл.19 ЗПК и чл.146 ЗЗП , против А. ЕООД, ЕИК ***, за прогласяване нищожност на сключен между К. Ж. Г. и А. ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който е обезпечен договор за кредит №2675850/22.11.2022г. , сключен между К. Ж. Г. и К. ЕАД.

В исковата молба се излага, че между ищеца и К. ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2675850 от 22.11.2022, по силата на който е усвоена главница в размер на 1000 лв. за срок от 10 месеца. В приложение към договора са записани размерите на лихвения процент по кредита, а именно 39,71 % и Годишният процент на разходите (ГПР) в размер на 47,8021 %. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.

Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал.

2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от "К." АД и непораждане на действие на договора между "К." и кредитополучателя. В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие между страните. Във връзка с 1 чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с ответника "А." ЕООД, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем, като по така посочения договор за поръчителство от кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 755,20 лв. Съгласно чл. 8. ал. 5 от раздел IV "Възнаграждение" от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено "К." АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "К." АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. В резултат на всичко това за кредит в размер на 1000 лв., от кредитополучателя се изисква да заплати 1947,50 лв., от които възнаграждение за поръчителство – 755,20 лв. Ищецът е физическо лице, което при сключване на Договора за предоставяне на поръчителство е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител и на търговец. Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД и във връзка с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. както и като противоречащ на законоустановените императивни правила и на добрите нрави.Договорът за предоставяне на поръчителство също е сключен в нарушение на правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Същият е сключен в разрез с правилата за форма на договора, в него липсват волеизявленията на страните, както и не отговаря и на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с "А." ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В настоящия случай за усвоен кредит в размер на 1000 лв., от кредитополучателя се изисква да заплаща за допълнителна услуга по поръчителство в размер на 755,20 лв, който размер е съизмерим с размера на самата усвоена сума по кредита. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Договор за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването 2 на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият договор за предоставяне на поръчителство е сключен, с цел изпълнение условието на "К." АД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице,което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за поръчител/. Съгласно чл. 19. ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по договор за кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Приетата от фирмите за бързи кредити практика за заобикаляне на гова изискване е сключването на акцесорни договори към договорите за кредит, имащи характера на договори за поръчка, е един от най-често практикуваните начини за заобикаляне на изискването за ограничение на ГПР. Така посочените договори се наименоват като „договори за предоставяне на поръчителство'", „договори за предоставяне на гаранция“, „договори за възлагане на поръчителство“ и други, като общото помежду им е, че се сключват със свързани лица на кредитора и че по тях от потребителя се изискват заплащане на възнаграждение за поръчителство по договорите за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК се дава дефиниция, на "Общ разход по кредита за потребителя", а това са именно: са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. В тази връзка ищецът счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.

19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на 3

ГПР (въпреки че го е включил в погасителния си план). При условие, че същото беше включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 150%. Ето защо е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, като заобикалящ и нарушаващ закона. В случая е предвидено възнаграждението за дружеството-поръчител, което води до скрито оскъпяване на договора за кредит. Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че към датата на сключването на двата договора кредиторът "К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на ответника "А." ЕООД, съответно двете дружества са свързани лица по смисъла на Търговския закон. В тази връзка и печалбата на "А." ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "К." ЕАД, което потвърждава още веднъж обстоятелството, че изисканото от потребителя възнаграждение за поръчителство представлява скрито възнаграждение към кредитора по договора за кредит, както и че с него се заобикалят изискванията на закона. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета.

Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на ЕП и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел“. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР. представлява невярна информация.

Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Клаузите на договора за предоставяне на поръчителство нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Така посочените клаузи противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрират директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването не само на акцесорната сделка, но и на главната.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по[1]конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Докато кредиторът по договора за кредит има интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение, то длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка 4 между него и третото лице-поръчител е лишена от правно основание. Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо на кредитора се сочи, че противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК. В случая е предвидено възнаграждението за дружеството-поръчител, което води до скрито оскъпяване на кредита. Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че ответникът "К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител "А." ЕООД, съответно двете дружества са свързани лица по смисъла на Търговския закон. В процесния случай насрещните престации са явно нееквивалентни. По договор за възлагане на поръчителство, сключен между длъжник и поръчител, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още по- драстично. Преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни - чл.16 от ЗПК. Клаузата за осигуряване на поръчителство (чл. 1 ал.2 от договор за кредит) и заплащане на възнаграждение, която „обуславя“ и последващото сключване на Договор за възлагане на поръчителство (единствено възможен вариант за кредитополучателката да получи кредит), като прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26. ал.2, предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/.