Решение № 2805 от 05.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2805 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330113995 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Ц. Д. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. *********, ул. „********“ № ***, ет. **, ап. ** , чрез адв. Н. срещу „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 А „ ул. Анна Ахматова № 9 представлявано от М. И. за прогласяване нищожността на клаузата на договора за кредит ****** от 21.06.2024 г. предвиждащ а заплащане на неустойка в размер от 188 лв. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК, накърняваща договорното равноправие, и противоречаща на ЗПК. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 21.06.2024 г. за сума от 300 лв. ЛП е 38,90 %, а ГПР-58,08 %.

Съдържа се задължение за предоставяне на обезпечение и неустойка при неизпълнението му в размер от 188 лв. Заемната сума е усвоена. Неустойката не се дължи. Чрез нея се заобикаля изискването за непревишаване допустимия размера на договорната лихва. Същата излиза извън присъщите и функции. е неравноправна. Противоречи на добрите нрави.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска 1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за кредит от 21.06.2024 г . е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 300 лева за срок от 4 месеца. ГЛП е 38,90 %, а ГПР – 58,08 % В чл. 16 договора е предвидено предоставяне на обезпечени в полза на кредитора, отговарящо на определени от него условия и неустойка при неизпълнение на това задължение от 188 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки съдът намира, че че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

2

В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в сдемдневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 16 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 188 лв.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 16, ал. 6 от договора.

3

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 16, ал. 6 от договора за паричен заем поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв.

На представлявалият ищеца пълномощник адв. Н. се дължи възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, от 400 лв.

Поради изложеното, съдът

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за за неустойка, обективирана в чл. 16, ал. 6 от договор за паричен заем от 21.06.2024 г., сключен между Ц. Д. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. *********, ул. „********“ № ***, ет. **, ап.

* * , и „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 А, ул. Анна Ахматова № 9 представлявано от М. И., като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 А„ ул. Анна Ахматова № 9 представлявано от М. И. да заплати на Ц. Д. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. *********, ул. „********“ № ***, ет. **, ап. **сумата от 50 (петдесет лева ) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм„ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление във София, ЖК „Младост 1 А„ ул. Анна Ахматова № 9 представлявано от М. И. да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. *******, ул. „********“ № ***, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

4

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5