Решение № 1062 от 20.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. Перник, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720101433 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Бесттехника - Струма“ АД, ЕИК 113032935, гр. Радомир срещу Община Перник. Ищецът твърди, че е носител на задължения съгласно Акт за установяване на задължения по декларации № 181/19.03.2014 г., издаден от Община Перник (Акта), но оспорва правото му на принудително изпълнение, като поддържа че вземането е погасено по давност.

Конкретизира, че Акта е издаден за данък върху недвижим имот – чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК и такса битови отпадъци – чл. 6, б. „А“ ЗМДТ - чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК.

Намира, че Акта не е годен изпълнителен титул, тъй като от влизането му в сила до връчване на поканата да доброволно изпълнение е изтекла давността по чл. 285, ал.

1 АПК. Позовава се на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, твърдейки че оспореното задължение е формирано за периода 2010, 2011, 2012 и 2013 г., като срокът по тук посочената разпоредба е започнал да тече от 01.01. в годината след възникване на задължението и е изтекъл (последният) на 01.01.2019 г. – т.е. преди образуване на и.д.

436/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.. По отношение на задължението, възникнало през 2010 г. намира, че е изтекъл и срокът по чл. 171, ал. 2 ДОПК.

С оглед на изложеното моли съда да приеме, че в полза на ответника срещу ищеца не съществува право на принудително изпълнение за задълженията за данък недвижим имот и такса битови отпадъци, формирани за 2010, 2011, 2012 и 2013 г.,, за които е издаден Акт за установяване на задължения по декларации № 181/19.03.2014 г., въз основа, на който е образувано и.д. 436/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..

С допълнителна молба пояснява, че оспореното задължение по Акта се формира както следва:

Данък недвижими имоти в общ размер на 10 957,14 лева, от които за 2010 г. – 1159,92 лева главница и 429,63 лева лихва – общо 1589,55 лева; за 2011 г. – 2699,50 лева главница и 708,20 лева лихва – общо 3407,70 лева; за 2012 г. – 2694,74 лева главница и 425,07 лева лихва – общо 3199,81 лева; за 2013 г. – 2689,98 лева главница и 150,10 лева лихва – общо 2840,08 лева;

1

Такса битови отпадъци в общ размер на 24 635,63 лева от които за 2010 г. – 2952,11 лева главница и 1094,84 лева лихва – общо 4046,95 лева; за 2011 г. – 2242,39 лева главница и 770,93 лева лихва – общо 3013,32 лева; за 2012 г. – 7946,47 лева главница и 1253,39 лева лихва – общо 9199,86 лева; за 2013 г. – 7932,82 лева главница и 442,68 лева лихва – общо 8375,50 лева;

Данък превозни средства за периода от 01.01.2010 г. до 28.02.2010 г. в размер на 473,84 лева главница и 193,16 лева лихви – общо 667,00 лева.

Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в дадената му от гражданския съд възможност. В рамките на административното производство и настоящото (извън срока по чл. 131) е депозирано становище от Директора на „МДТ“ – Община Перник, чрез процесуален представител, с който се оспорва основателността на предявения иск.

Твърди, че преди образуването на и.д. 436/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. е било налице друго такова, което било перемирано. Поддържа, че погасителната давност в прекъсвана и не е изтекла.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните се представлява като ищецът поддържа вече изложеното. Ответникът оспорва предявените искове като е депозирал и писмено становище в тази насока. Страните заявяват, че нямат доказателствени искания и не представят доказателства, тъй като те вече са приложени по делото в рамките на производството пред административния съд.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен титул.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

Между страните не е спорно, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ответника е издаден Акт за установяване на задължения по декларации № 181/19.03.2014 г. за задължения, формирани за периода 2010,2011,2012 и 2013г. Актът е връчен на 31.03.2014г. и е влязъл в сила на 15.04.2014г.

2

Представена е молба от 23.12.2015 г., с която ответникът моли ЧСИ С.Б. да образува изпълнително дело срещу ищеца за сумите, установени с Акта, без обаче да са посочени конкретни изпълнителни способи. Със съобщение, връчено на ответника на 08.02.2021 г. съдебният изпълнител го уведомява, че и.д. № 1942/2015 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 19.07.2014 г. върху имуществото на ищеца са наложени обезпечителни мерки – възбрана върху притежавани от него недвижими имоти за задълженията установени с Акта.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 01.02.2021 г. ответникът е депозирал молба до ЧСИ С.Б., с която моли да бъде образувано изпълнително дело срещу ищеца за сумите, установени с Акта, като в молбата са инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор.

Налице са множество други писмени доказателства, но поради тяхната неотносимост съдът не ги обсъжда.

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издаден Акт за установяване на задължения по декларации № 181/19.03.2014 г.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 ДОПК общинските вземания за данъци и лихви са публични вземания. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а с алинея 2 от същата разпоредба е въведена абсолютна 10 годишна давност за тези вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е предявено в производство по несъстоятелност; е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника; е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ДОПК давността спира когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Съгласно § 29, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г.): "До отмяната на извънредното положение: освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение.".

Съгласно чл. алинея 2 от същата разпоредба давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.

В общия случай на производство по чл. 439, ал. 1 ГПК за прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение единствено на коя дата е влязъл в сила актът, подлежащ на изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са 3 изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. Конкретната хипотеза разкрива различия, доколкото правната уредба е в специален закон, който въвежда изрични правила за прекъсване и спиране на давността, изброени по - горе.

При установените по делото факти и приложимо право, съдът приема, че давността за всяко едно от вземанията по издадения АКТ е започнала да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение (арг. чл. 28, ал. 1 и чл. 60 ЗМДТ). С издаване на Акта на 19.03.2014 г. и с налагането на обезпечителни мерки от 19.07.2014 г. погасителната давност е прекъсната. Втората от посочените е и последната дата, на която се установява прекъсване, поради което погасителната давност е изтекла на 19.07.2019 г. – преди образуване на и.д. № 436/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Това е така защото, макар и да са налице индиции за образуване на изпълнително дело през 2015 г., то не е представено от ответника. Съдът е проявил засилено служебно начало като е указал на ответника с доклада по делото, че не сочи и не представя доказателства относно правнорелевантното твърдение, че давността по оспореното вземане е прекъсвана. Дал е възможност да се направи доказателствено искане. В съдебно заседание и двете страни са запитани имат ли доказателствени искания и те, вкл. ответникът комуто е разпределена доказателствена тежест, са заявили, че няма да сочат и представят други доказателства. Всяко друго процесуално действие, извършено от съда, би било в пряко нарушение на чл. 9 ГПК. Процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената процесуална (доказателствена) тежест се санкционира като съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се. (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).

Дори да се приеме хипотетично, че по повод молбата от 23.12.2015 г. на ответника е образувано изпълнително дело срещу ищеца за сумите, установени с Акта, то подаването не е действие, което е прекъснало давността, тъй като с нея не са посочени конкретни изпълнителни способи (т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Липсват данни да е предприето изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Защитната теза се ограничава до оспорване твърденията на ищеца, което обаче е крайно недостатъчно процесуално поведени в хипотеза на предявен отрицателен установителен иск.

При липса на установени по делото предпоставки по чл. 172, ал. 1 ДОПК освен когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на Акта, както и на друга предпоставка по чл. 172, ал. 2 след налагането на обезпечителна мярка на 19.07.2014 г. (както бе посочено, към датата на образуване на и.д. № 436/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК е изтекъл), то предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло. При погасяване на главното задължение, погасено е и акцесорното по правилото на чл. 119 ЗЗД при липса на специална норма в ДОПК.