Протокол № 97 от 29.04.2021, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 97 гр. Разград , 28.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Съдебни заседатели:

Рая П. Йончева

Айлин Азмиева

Джеляйдинова

Диана Здравкова Станчева при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева и прокурора Емилиян Димитров Грънчаров (ОП-Разград)

Сложи за разглеждане докладваното от Рая П. Йончева Наказателно дело от общ характер № 20203300200325 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-РАЗГРАД се явява ПРОКУРОР Е.Г..

ПОДСЪДИМИЯТ Б. М. М. се явява лично и със защитници адв.Ж. и адв.П..

СВИДЕТЕЛИТЕ М. Х. К. и П.Н. ПЕНЕВ лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.Ж.: Да се даде ход на делото.

Адв.П.: Няма пречки да се даде ход на делото по отношение на явилите се лица.

СЪДЪТ намира, че не са нА.це процесуални пречки за даване ход на делото по отношение на явилите се свидетели

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА ИМ

М. Х. К.: 46г., разведен, неосъждан, б.р.

П.Н. ПЕНЕВ: 49г.,разведен, осъждан, б.р.

СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл.290 НК. Същите обещаха да говорят истината. Свидетеля Пенев се изведе от съдебната зала.

СВИДЕТЕЛЯТ М. Х. К.: От Дянково съм. Нямам заболявания. Не познавам д-р М..

Сега го виждам за първи път д-р М.. Чувал съм за него. Знам, че е добър хирург.

Потърсих една докторка в Самуил беше. Помолих една докторка по сърдечни болести е, как се казваше не помня, 2016 г., за леля ми трябваха едни болкоуспокояващи лекарства и я помолих да направи нещо, и тя потърси д-р М.. Каза: „Ще говоря с д-р М. по телефона“ и аз тогава чух, че д-р М. е добър хирург. След това каза: „Добре, ще направим 1 лекарствата, аз ще оставя рецептата на аптеката“ и тъй. Леля ми се казва Весиле, помня само първото име, другите имена не помня. Весиле по линия на баща ми е близка. Весиле живееше в Турция, идва тука, по малко стои и сега пак е в Турция. От 98г. живее в Турция.

Тя е на 70 години сега. Има вила в България, по пътя за Русе е вилата, близо до Разград е вилата. Два, три пъти на година си идва в България. Тя е болна опериран е крака й и има рак на гърдата. От 2016 г. са й заболяванията. В Турция са й правили операцията на крака и на гърдата. ДА. е имала лекар в България, при когото да е ходила, не мога да кажа.

Аз в Дянково живея, сега работя в Исперих. 2016-2017 г. живеех в Дянково.

Лятото на 2016 г. леля ми беше тука. За 2-3 месеца си беше дошла, не си спомням точно кой месец си беше дошла. Знам, че тогава тя беше вече оперирана.

Леля ми каза, че има нужда от лекарства и аз и казах: „Добре“. Помолих докторката.

Знам, че тази докторка беше сърдечно съдова. Познаваме се с нея. И сега си я познавам, но името й забравих. Турско име имаше докторката. Тя в Самуил работеше, след това в болницата в Разград. Аз я намерих в частния кабинет. До магазин Била имаше частен кабинет тази докторка. Това се случи 2016 – 2017 г. Отидох при докторката и я помолих да направи нещо за леля ми. Тя каза добре и каза: „Чакай да говоря с д-р М.“. Потърси пред мене д-р М. и говориха по телефона. Аз там, докато тя говореше, но не чух. После ми каза, че д-р М. и казал тъй, тъй, добре, аз ще приготвя рецептите, ти ще вървиш да ги вземеш от една аптека, която се намира до старото бинго в Разград. Отидох там и взех лекарствата.

Казах имената и рецептите без това са там. Платих, колкото трябва, вземах и си тръгнах.

Леля ми искаше болкоуспокояващи лекарства. Не ми каза точно. Аз на докторката казах, че леля ми има нужда от лекарства. На докторката казах, че искам за леля ми едни болкоуспокояващи лекарства. Тя ме попита от какво е болна и аз казах, че крака й е опериран и рак на гърдата има оперирана. Лекарката се обади на д-р М..

Отидох в аптеката да взема лекарствата седмица след като докторката, чието име не помня, беше говорила с д-р М.. Докторката така ми беше казала да отида след седмица. Аз като влязох в аптеката, нямаше никой друг освен мене и аптекарката. Отидох при аптекарката, казах имената на леля ми Весиле, тя прегледа листовете, погледна рецептите, видя името й взема и даде лекарствата. Бяха в кутия, май шишенца бяха в кутията. Не съм отварял кутията. Една кутия ми даде. Някъде 50лв. си спомням, че платих.

Д-р М. ми каза, че след 15 дена пак мога да отида да взема още една кутия.

След като вземах лекарството, се обадих на докторката, тя ми даде номера на д-р М., аз се обадих на него, питах го кога ще взема другото лекарство и той ми каза след 15 дена.

На 13 ден, след като взех лекарствата отидох при докторката. Отидох в същата аптека, същата жена ме обслужи. Тя прегледа рецептите, видя на Весиле името и ми даде лекарства същата кутийка и същите пари платих.

Май бяха зелени рецептите. Не бях виждал друг път зелена рецепта. Не знам, за какво са тези зелени рецепти.

2

Не съм се подписвал никъде, когато взех лекарството.

Като ги взех, дадох лекарствата на леля ми. Тя не беше отседнала при мен. Не знам дА. леля ми е познавала д-р М..

Удряла си ги е тези лекарства и се е успокоявала. Сама си ги правила. Това са били лекарства за инжекции. Сама си ги поставяше. Не знам къде си ги е поставяла. Не ми е споделяла колко често ги поставя.

Докторката ми каза да отида втория път. Още при първия разговор лекарката ми каза, че на два пъти ще получа лекарствата и аз затова отидох втори път.

Адв.Ж.: Нямам въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ: Леля ми се върна в България след май месец 2016 г. Два, три месеца стоя. Началото на есента си замина. Леля ми сама си беше дошла от Турция. Тя не е женена, сама живее. Тя ме потърси.

Докторката, която потърсих я познавах от преди. Аз малко със сърцето не съм добре и съм я посещавал като специА.ст. В кабинета й в Разград съм я посещавал. В частния й кабинет.

Два, три пъти съм ходил в аптеката, за да взема лекарства. Третият път беше 2017 г. пак дойде леля ми, вземах лекарствата и й ги занесох. След април 2017 г. беше това. Леля ми пак ме помоли и аз пак отидох при докторката, помолих я и тя каза: „Чакай да говоря с др М.“, пред мене говори. „Добре“ - каза д-р М. - „Аз ще приготвя рецептите, след една седмица да мине, да ги вземе“, и аз така направих. Леля ми не е присъствала.

Имаше епикризи, докторката погледна епикризите. Аз й ги дадох на докторката тези епикризи още първия път 2016 година.

Третият път получих пак същите лекарства от аптеката. Вземах кутията, платих парите и си тръгнах. Не съм ги видял лекарствата, но кутията видях, беше същата.

Един път съм говорил с д-р М.. Попитах го кога ще вървя да взема второто лекарство. НА. с докторката говорихме след 15 дена да взема второто лекарство.

Последното вземах 2017 година.

През 2017 г. леля ми остана в България един месец.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ: Третия път 2017 г. последно вземах лекарството. Сигурен съм за месеците, които съобщих.

Адв.Ж.: Нямам повече въпроси.

Адв.П.: Нямам въпроси.

Със съгласието на страните свидетеля напусна съдебната зала.

СВИДЕТЕЛЯТ П.Н. ПЕНЕВ: Аз съм от Разград по принцип, като гражданин съм от Търговище, но в Разград се водя от доста години.

3

2016-2017 г. живеех в Търговище и тук по принцип.

Познавам д-р М., той е оперирал дъщеря ми и мен също. Познавам го като много добър хирург, от доста години. От 20 години насам го познавам.