Решение № 670 от 05.11.2019, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 1103/2019
- Вид
- Решение № 670
- Подписан
- 05.11.2019
- В сила
- 22.05.2020
- Състав
- МИРОСЛАВ РУМЕНОВ САНЕВСКИ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
05.11.2019
Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
05.11.
2019 на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско
1103
2019 дело № по описа за година.
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, е предявило срещу Ц.С.Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 2415.84 лв., представляващи главница по сключения между тях Договор за потребителски кредит № **********/21.04.2017г.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 21.04.2017г. между „ПОРФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор и Ц.С.Х., като длъжник е сключен договор за потребителски кредит № **********, при следните параметри: сума на кредита: 900.00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 55.64 лв.; падеж на вноската: петнадесети ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.90%; годишен лихвен процент:
41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 1335.36 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1080.00 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 45.00 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 2415.84 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 100.66 лв.
Твърди, че „ПОРФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило точно и в срок задължението си по договора, като превело парична сума в размер на 900.00 лв. по посочената от ответницата банкова сметка. *** Ц.С.Х. поела задължение да върне кредита в срок от 24 месеца, при размер на месечната вноска: 100.56 лв., с дата на погасяване: 15-то число на месеца.
В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че не е платила нито една вноска по кредита, след изпадането й в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, на 15.08.2017г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост, като до ответницата е изпратено уведомително писмо, с което е уведомена, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 451/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответницата при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че договорът за кредит не е станал предсрочно изискуем, тъй като длъжника не е бил надлежно уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Особеният представител прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречието му с императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Твърди нищожност на договора за заем и поради противоречието му с добрите нрави, с оглед прекомерно високия размер на договорените с него възнаградителна лихва и годишен процент на разходите. Счита, че е нищожно поради противоречие с добрите нрави и сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства: набор от двустранно подписани от страните документи, съдържащ искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и допълнителна преддоговорна информация към него, договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия /ОУ/ на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит и погасителен план към договора за потребителски кредит, се установява, че на 21.04.2017г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като заемодател и Ц.С.Х., като земател е сключен договор потребителски кредит № **********, при следните параметри: сума на кредита: 900.00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 55.64 лв.; падеж на вноската: петнадесети ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.90%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 1335.36 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1080.48 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 45.02 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 2415.84 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 100.66 лв. „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило задължението си по договора, като превело сума в размер на 900.00 лв. по посочената от ответницата банкова сметка, *** прието като доказателство по делото платежно нареждане от 21.04.2017г. От своя страна ответницата поела задължение да върне кредита в срок от 24 месеца, при размер на месечната вноска: 100.66 лв., с дата на погасяване: 15-то число на месеца.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 451/2018г. по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в негова полза-сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума.
Няма спор по делото за това, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от събраните писмени доказателства. До момента ответницата не е платила никакви суми по сключения договор за кредит.
С отговора на исковата молба са наведени възражения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.
22 ЗПК, за нищожност на договора, на основание чл. 26 ЗЗД, поради нарушение на добрите нрави при определяне на годишния лихвен процент – 41. 17 %, за наличие на неравноправни клаузи, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвения процент и ГПР, които не са индивидуално уговорени, за нищожност на допълнителния пакет услуги, на основание чл. 26 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и липса на съгласие. Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др. / приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.
В случая, получаването на преддоговорна информация от ответницата за параметрите на кредита е установено с представения по делото стандартен европейски формуляр. Установено е и изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на ответницата, ведно с договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49, 90 %, а ГЛП - в размер на 41, 17%. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал. 1 ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на ответницата е предоставена в заем сума от 900.00 лв., при уговорен ГЛП в размер на 41, 17 % и ГПР в размер на 49,90
%. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към момента на сключване на процесния договор – 21.04.2017г., е била приета разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова-ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит-чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави "рамка" по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни. Договореният между страните ГПР от 49, 90 % не надхвърля петкратно размерa на законната такава за времето на сключване на договора от 10, 00 %, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка. В приложения по делото договор за кредит, обаче, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема.
В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. В договора и общите условия липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49. 90 %/. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материално-правен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Още повече, че в последствие годишния процент на разходите се намалява, като не става ясно по какъв начин това се отразява на дължимите по договора суми с оглед липсата на методика, по която същият е изчислен при сключване на договора. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Разпечатката съдържа 46 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d264cfe-c024-4f1f-b791-f3eda0a70c99