Решение № 22034 от 02.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22034 гр. ***, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И.А при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело № 20251110118125 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ****, е предявил срещу ответника Застрахователно акционерно дружество "ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК ***, осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3047,57 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3032,57 лева и ликвидационни разноски от 15 лева по застраховка „Каско“ по преписка по щета № **********/07.05.2024 г., представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 06.05.2024 г., на Автомагистрала Тракия, 109 км в посока към гр. ***, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, който поради движение с несъобразена скорост и при неспазване на дистанция ударил движещият се пред него лек автомобил марка „***“ *** с рег. № ****, застрахован при ищеца, и му причинява вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 164,72 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 31.10.2024 г. до 26.03.2025 г.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 06.05.2024 г., в района на АМ Тракия, 109-ти километър в посока към гр. ***, застрахования при ответника лек 1 автомобил „***“ поради движение с несъобразена скорост и не спазване на достатъчна дистанция реализирал удар с движеният се пред него лек автомобил марка „***“ с което му причинява щети – в задната част на автомобила - задна броня, заден капак, стоп. Сочи, че за ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди, че щетите са на стойност 3032,57 лв., като поддържа, че на 09.09.2024 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в полза на сервиз.

Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената на 30.09.2024 г. покана, цялата дължима сума ведно с ликвидационни разноски от 15,00 лева не е погасена. С оглед изложеното твърди, че сумата му се дължи ведно с обезщетение за забава от датата на изтичане на 30-днеявния срок на основание чл. 412, ал. 3 КЗ вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаните суми, ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Не оспорва, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ за л.а марка „***“, модел „***“. Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач.

Сочи, че вина за ПТП носи водача на лекия автомобил „***“. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на застрахования при ищеца вода, който спрял внезапно.

Твърди, че обезщетението не съответства на действителните вреди. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение в размер на 3032,57 лева и ликвидационни разноски от 15 лева по застраховка „Каско“ по преписка по щета № **********/07.05.2024 г., представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 06.05.2024 г., на Автомагистрала Тракия, 109 км в посока към гр. ***, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, който поради движение с несъобразена скорост и при неспазване на дистанция ударил движещият се пред него лек автомобил марка „***“ *** с рег. № ****, застрахован при ищеца, и му причинява вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 164,72 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 31.10.2024 г. до 26.03.2025 г.

2

В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и протИ.правно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и твърденията си, че водачът на увреденият при ПТП автомобил е извършил конкретни действия, с които е съпричинил вредата.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 04.06.2025 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил лек автомобил марка „***“ е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“; лекият автомобил „***“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; във връзка с образуваната за ПТП щета ищецът е платил на сервиза извършил ремонта сумата в размер на 3032,57 лева на 09.09.2024 г. и ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена на 30.09.2024 г.

Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи, в който застрахования при ответника водач е признал вината си и от показанията на разпитания свидетел Р. А. Е.

– водач на лекия автомобил „***“, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява следният механизъм на ПТП: на 06.05.2024 г., около 14,50 часа, при ясно сухо време, на АМ Тракия с посока на движение от *** към ***, в района на км. 109, в лявата лента за движение водачът на лек автомобил марка „***“, рег. № ***, застрахован при ответното дружество, не спазва необходимата дистанция, поради което реализира удар със спиращия пред него, в колона от автомобили, лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, застрахован при ищеца, вследствие на което настъпва пътно-транспортно произшествие с материални щети, изразяващо се във „верижна катастрофа“. Вследствие на удара са настъпили увреждания по лекия автомобил марка „***“ в задна част – броня и капак.

Чрез протокол за ПТП на лист 14, показанията на разпитания свидетел, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, констатациите на САТЕ за механизма и мястото на удара, се установява, че водачът на застрахования при ответника водач с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДвП водачът на пътно 3 превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Поведението на водача на лек автомобил марка „***“, е в протИ.речие с предписаното в цитираната норма и е протИ.правно съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 ЗЗД, ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил марка „***“, по отношение на причинените вреди от процесното пътно–транспортно произшествие.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка „***“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е протИ.правно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;

Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, напротив – установява се, че водачът на лекия автомобил „***“ се е движел при спазване на необходимата дистанция и със скорост, която му е позволила да спре аварийно без да реализира удар с движещия се пред него автомобил (л. 134).

Въз основа на уведомление на водач на „***“ до ищеца е образувана преписка по щета № **********/07.05.2024 г., изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на автосервиз. За извършената ремонтна дейност е представена фактура. Изготвен е доклад по щета и сумата, представляваща стойността на ремонта е платена по сметка на автосервиза с платежно нареждане за кредитен превод, което обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява по делото (л. 33).

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 04.06.2025 г., в което 4 е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за лекия автомобил „***“, поради което отговоря за възстановяване на настъпилите вреди.

Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d25f81f-bece-44a8-b351-ec234b0ca488