Решение № 1451 от 09.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр. Варна, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110201689 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с.

Бозвелийско, обл. Варна, ул. „Тридесет и трета“ № 11, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. К. А. от АК – Хасково срещу Наказателно постановление № 9136 от 24.02.2025 г., издадено от и.д.

Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя Д., на основание разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за това, че на 07.02.2025 г. в 12:41 часа на път III – 2008, км 17 + 00 на разклона преди с. Тополи в посока с. Липник – гр. Варна, Р. Д. Д. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси, марка ДАФ, модел ФТ ХФ 105.460Т с рег. № В6914 НК и полуремрке с три оси с рег. № В 0059 ЕС, като в процеса на извършена проверка е установено, че водачът извършва превоз на пшеница, видно от товарителница № 0042057/ 07.02.2025 г., без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за 1 движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като необходимостта от разрешително се доказва от направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW – KR № 118873 и ролетка № 1305/ 18/ (5м), при което е констатирано, че измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 13.355 т., при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т., съгласно чл. 7, ал.

1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването е с 1. 855 т. и при измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 33.350 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл.

8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят Р. Д. Д. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място навежда твърдения, че е налице несъответствие между описанието на фактически извършеното деяние и неговата правна квалификация, доколкото не отговаря на действителността тезата на административно – наказващия орган, че процесното пътно превозно средство може да се движи по републиканската пътна мрежа само и единствено след снабдяване с разрешително, доколкото то може да се движи по републиканската пътна мрежа и след заплащане на пътна такса. Допълва, че в случая обаче превозното средство е било с натоварване в рамките на позволените стойности по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, поради което и въобще не е следвало да бъде ангажирана отговорността на водача. Претендира, че в случая е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не са посочени конкретно обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение, като навежда своите съображения в защита на позицията си, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 15.10.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2

1689 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Р. Д. Д. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 09.10.2025 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд молба, изготвена от адв. К. А. от АК – Хасково, в качеството й на процесуален представител на жалбоподателя, се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания, като се акцентира върху постановките на Тълкувателно постановление № 2 по т.д. № 5/ 2023 г. на ВКС и ВАС, според които водачите на ППС не са годни субекти на нарушения по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закона за пътищата. Адв. А. претендира и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 15.10.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1689 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна и.д.

Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и опертивен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Людмила Чакърова – Тодорова, която моли за потвърждаване на наакзателното постановление, намирайки, че нарушението е категорично установено и не са допуснати някакви нарушения в хода на административно – наказателното производство.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В 12:41 часа на 07.02.2025 г. жалбоподателят Р. Д. Д. управлявал и извършвал превоз на пшеница със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси, марка ДАФ, модел ФТ ХФ 105.460Т с рег. № В6914 НК и полуремарке с три оси с рег. № В 0059 ЕС по маршрут с. Липник – гр. Варна, като се движел по път III – 2008.

Същевременно път III – 2008, преди разклона за с. Тополи бил позициониран св. Е. Г. Г. - инспектор в отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и опертивен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, който спрял за извършване на проверка управляваното от жалбоподателя Д. превозно средство.

Св. Г. констатирал, че жалбоподателят извършвал превоз на пшеница, видно от товарителница № 0042057/ 07.02.2025 г., без разрешение за дейности 3 в рамките на специално ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, доколкото от направеното от св. Г. измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW – KR № 118873 и ролетка № 1305/ 18/ (5м), било установено, че измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 13.355 т., при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването е с 1. 855 т. и при измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 33.350 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС

Преценявайки, че с това свое поведение на 07.02.2025 г. жалбоподателят Р. Д. Д. е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на същата дата 07.02.2025 г. му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 24.02.2025 г. и.д.

Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и опертивен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл.

2 от Закона за пътищата, наложил на жалбоподателя Д. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

4

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да постави постави акцент, че жалбоподателят Р. Д. Д. на практика не оспорва фактическите констатации на актосъставителя и административно – наказващия орган, съвсем конкретно не оспорва като стойности извършеното на 07.02.2025 г. измерване от страна на св. Е. Г. Г..

Възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител срещу законосъобразността на наакзателното постановление са изцяло от правно естество, като едно от възражението е основателно, а именно, че съдът следва задължително да се съобрази с постановките, залегнали в Тълкувателно постановление № 2 по т.д. № 5/ 2023 г. на ВКС и ВАС.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, напълно в унисон с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган. Посочените актове съдържат всички необходими реквизити.

В конкретния случай е налице основание за преквалифициране на нарушението в по – леко, като съдът е длъжен да стори това, както вече съдът отбеляза заради Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на ОСС на съдиите от I и II колегия ВАС и НК на ВКС. В последното се приема, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на 5 същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 Закона за движение по пътищата за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата.

В конкретния случай, от доказателствата за собственост на ППС е видно, че то не е собственост на жалбоподателя Д., а е собственост на търговското дружество „Ай Енд Ю Спиид Транс“ ЕООД, като не са представени доказателства, че той е наредил превоза. Поради това, съдът намира, че следва да преквалифицира нарушението в такова по чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата и да наложи административно наказание на жалбоподателя Р. Деянов Д. по реда на чл. чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Това е възможно и правилно, защото нарушението по Закона за движение по пътищата е по – леко наказуемо от това по Закона за пътищата, а фактическите положения не са променени по никакъв начин.