Решение № 77 от 14.06.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр.Мадан, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело

№ 20225430100049 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. К. Б. ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С., бул. Б., вх. В против М. Ж. Г., ЕГН: **********, с адрес: Р., ул. К.П.В. , с която е предявен иск за установяване на съществуване на вземане в полза на ищеца срещу ответника, включващо главница в размер на 600.32 лева, договорно възнаграждение в размер на 172.48 лева, законна лихва в размер на 212.83 лева, дължима от 10.05.2019г. - датата на изтичане на погасителния план до 25.11.2021 г., ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3015664143. С исковата молба е предявен и иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 376.47 лева, представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законна лихва.

В исковата молба се твърди, че на 27.12.2016г. бил сключен Договор за потребителски кредит № *** между „П. К. Б.” ЕООД като кредитор и М. Ж. Г., като длъжник, при следните параметри: Сума на кредита: 1250 лв., срок на кредита: 24 месеца, размер на вноската: 77.28 лв., годишен процент на разходите /ГПР/: 49.90 %, годишен лихвен процент: 41.17%, лихвен процент на ден: 0.11 %, Общо задължение по кредита: 1854.72 лв., а по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 937.44 лв., размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 39.06 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 2792.16 лв. общият размер на вноската на 116.34 лв., с дата на погасяване: 10- ти ден от месеца. „П. К. Б.” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 27.12.2016г. превело парична сума в размер на 1250.00 лв. по посочена от длъжника М. Ж. Г. банкова сметка. На 10.05.2017г. М. Ж. Г. подал заявление за промяна на погасителен план към ДПК № ***, като бил пожелал да бъде отложена една погасителна вноска. На 23.05.2017г. между „П. К. Б.“ ЕООД и М. Ж. Г. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № ***, с който страните се договарят да бъде отложена една погасителна вноска № 4 като тя трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 24 на 25 броя.

На 25.01.2018г. М. Ж. Г. подал заявление за промяна на погасителен план към ДПК № ***, като пожелал да бъдат отложени три погасителни вноски. На 25.01.2018г. между страните бил сключен Анекс № 2 към ДПК № ***, с който страните се договарят да бъдат отложени две погасителни вноски, които се падат № 11,12,13 като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план.

Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 25 на 28 броя. Ответникът длъжал възнаграждение за изтегления кредит. Предвид 1 основанието, на което се търси неизпланетното вземане, към датата на предсрочната изискуемост, неплатеното договорно възнаграждение възлизало на 172,48 лева за периода от 10.08.2018 г. до 10.05.2019г. Между страните било сключено и споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, като отстрана на длъжника било направено плащане в размер от 560,97 лева и оставали дължими 376,47 лева. Посочва, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително условие за отпускане на кредита. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 10.05.2019г., на осн. чл. 12.3 от ОУ от договора за кредит. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от ответника. Посочва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Позовава се на чл.19 ал.4 от ЗПК, като твърди, че подлежащата на връщане сума не 1854,72 лева, а 2792,16 лева, поради което ГПР не възлизал на 49,90%, както е записано в договора, а поне два пъти повече. Допуснато било нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от 937,44 лв. в раздел VI от процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Посочва се, че съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което по размер дори надвишава стойността на предоставената в заем сума. Твърди, че посочените в споразумението допълнителни услуги всъщност не са „допълнителни“, като се позовава на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Посочва, че размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, които са за допълнителни услуги, трябва да са ясно и точно определени в договора за кредит, което не било спазено. Не се касаело за допълнителни ползи или преференции за кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Посочва, че в исковата молба ищцовото дружество признавало плащания от страна на ответника за погасяване задълженията по договора за кредит в общ размер на 1831.82 лева. С оглед изначалната недействителност на процесния договор, следвало да се приеме, че с тази сума е погасена цялата главница, като разликата между двете суми в размер на 581,82 лева се явявала недължимо платена като платена при липса на основание и като такава подлежала на връщане от ищеца на ответника.

С оглед изложеното е предявен насрещен иск да бъде осъден първоначалния ищец да заплати на първоначалния ответник сумата от 581,82 лева, представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит от 27.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск. Излагат се съображения за недопустимост на насрещния иск. Оспорва се насрещният иск по същество. Счита, че е неоснователно и недоказано твърдението, че в процесния договор е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Посочва, че в договора ясно е посочена методиката при формиране на ГПР. В случая страните били уговорили глобален фиксиран размер на годишния лихвен процент. Нямало изискване в закона в договора за потребителски кредит да е посочено как се формира ГЛП, а по отношение на ГПР общите условия към договора препращали към приложение № 1 на ЗПК. Излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че предоставянето на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита- било опционално и зависило единствено от волята на потребителя. Позовава се на т. 14 от ДР на ЗЗП. Длъжникът се е възползвал от първата услуга от пакета- приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и от втората услуга от пакета – отлагане плащането на определен брой вноски, а всички останали услуги е било възможно да бъдат поискани във всеки един момент от кредитополучателя. По изложените съображения моли за отхвърляне на насрещния иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 27.12.2016 г., както и че първоначалният ответник, в качеството си на кредитополучател е заплатил сумата от 1831,82 лева по договора.

По силата на сключения между страните договор на ответника била предоставена сумата от 1250 лева, със срок на кредита 24 месеца, ГПР 49,90%, ГЛП 41,17%, лихвен процент на ден 0,11%, 2 с обща дължима сума по кредита 1854,72 лева. Между страните било сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно което кредитодателя се задължил при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, да предостави на кредитополучателя една или всички от посочените услуги: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;

Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства; Страните се съгласили възнаграждението за пакета допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата по договора за кредит. В Раздел VI „Параметри на кредита“ от процесния договор за потребителски кредит № 3015664143 е посочено, че възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги възлиза на 937,44 лева, а размера на вноска по закупения пакет от допълнителни услуги 39,06 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 2792,16 лева, а общия размер на вноската възлизал на 116,34 лева. Между страните на 23.05.2017 бил сключен Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № *** за отлагане на вноски, видно от който ГЛП по кредита след сключването на Анекса се запазвал в размер на 41,17%. ГПР по кредита след сключването на анекса бил в размер на 45,7%. Останалите клаузи на Договор за потребителски кредит № ***, споразумението и ОУ не били засегнати от анекса и останали непроменени. Видно от представения погасителен план към Анекс № 1 погасителните вноски се променили от 24 на 25 броя. На 25.01.2018г. между страните бил сключен Анекс № 2 към ДПК № ***, с който страните се договарят да бъдат отложени две погасителни вноски, които се падат № 11,12,13 като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Съгласно Анекс № 2 към договора ГЛП се запазвал в размер на 41,17%, а ГПР по кредита след сключване на анекса бил в размер на 39,34%. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 25 на 28 броя.

По делото са представени като доказателства: искане за отпускане на потребителски кредит П. к.с., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Договор за потребителски кредит П. к. с. № *** от 27.12.2016г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.12.2016 г., Общи условия на П. к. Б. ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит № ***; Анекс № 1 от 23.05.2017 г. към договор за потребителски кредит № *** за отлагане на вноски, Анекс № 2 към договор за потребителски кредит № *** от 25.01.2018г., уведомително писмо от 05.11.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.