Решение № 5684 от 07.05.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 837/2026
- Вид
- Решение № 5684
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- Дарина Рачева, Иванка Иванова, Веселина Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5684
Варна, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ДАРИНА РАЧЕВА
Членове:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА РАЧЕВА канд № 20267050700837 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Н. срещу Решение № 141/06.02.2026г. по н.а.х.д № 500/2025 г. по описа на Районен съд Варна, ХV състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0445-000819 от 13.11.2024 г. на Началник група в Районно управление - Аксаково при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с което на Н. К. Н., [ЕГН], за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. са отнети 10 контролни точки.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, касаторът излага различна фактическа обстановка, смята, че не са обсъдени разминаванията в свидетелските показания, прави искане да бъде отменено решението на районния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за изясняване на обективната истина. При условията на евентуалност моли да бъде отменено решението на РС- Варна и да бъде отменено наказателното постановление, претендира разноски.
Ответникът в производството, Началник група в РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна счита жалбата за неоснователна, а решението за постановено при пълно и всестранно установяване на относимите факти, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимия материален закон. Посочва, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Моли решението да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението е правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон съобразно установените факти и събраните доказателства. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 24-0445-000819 от 13.11.2024 год. на Началника група в РУ - Аксаково при ОД на МВР - Варна, с което на Н. К. Н., [ЕГН], на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. са отнети 10 контролни точки.
От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.10.2024 г. около 09:53ч. въззивникът управлявал л.а. „Ауди С8“ с рег. № [рег. номер], като се движел в [населено място] по [улица]в посока [улица]. По време на движение водачът не използвал обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. При разминаването на управлявания от Н. автомобил със служебен автомобил на РУ – Аксаково, това било забелязано от полицейските служители, които направили обратен завой с патрулния автомобил и чрез светлинен и звуков сигнал спрели управлявания от Н. автомобил за рутинна проверка. С. Н. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че управлявал МПС без да ползва обезопасителен колан по време на движение, квалифицирано като нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на водача, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не били подадени. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, в което били възприети установените факти и правната квалификация от акта и била наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. били отнети 10 контролни точки.
При така установените факти от правна страна районният съд е приел, че актът и постановлението са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и от компетентни органи, без допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, и при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно изискуемите по закон реквизити. Приел е, че Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Счел е за безспорно установено, че като водач на пътно превозно средство, Н. е управлявал същото без да използва обезопасителен колан, доколкото това обстоятелство е било пряко и непосредствено възприето от полицейските служители и не е било опровергано в съдебното производство. Приел е за правилна и точна дадената от административнонаказващия орган квалификация на деянието по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а наложеното административно наказание – за законосъобразно определено във фиксирания размер по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Изложил е мотиви, че е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а се касае за типично нарушение.
Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, като не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Настоящият съдебен състав намира изложените от Н. Н. твърдения в касационната жалба за неоснователни, а изводите и решението на районния съд за правилни и законосъобразни. Касационният състав счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са надлежно установени както в хода на протеклото административнонаказателно производство, така и в съдебното чрез допустими доказателства и доказателствени средства. Неоснователно е релевираното от касатора възражение за нарушение на процесуалните правила от ВРС при преценка на доказателствата и при разпределението на доказателствената тежест между страните. Въззивният съд е изпълнил задължението си да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, като е провел очни ставки между свидетелите, при които е формирал непосредствените си възприятия, които в съвкупност с преценката на данните за фактите и обстоятелствата от останалите доказателства, са формирали вътрешното му убеждение и мотиви кои показания да кредитира и в коя част. По делото не са представени доказателства, които да опровергават установените от въззивната инстанция факти чрез събраните писмени и гласни доказателства. Обосновано и в съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал съдът е кредитирал показанията на разпитаните полицейски служители – очевидци в тяхната взаимовръзка и обусловеност и въз основа на личните си възприятия при непосредственото събиране на доказателствата е изградил мнението си относно тяхната достоверност, като е изложил мотиви за преценката си. Показанията на полицейските служители са последователни и се подкрепят от съставения акт за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Не са налични конкретни данни по делото за заинтересованост или предубеденост на полицейските служители. Същите са дали конкретни, ясни и непротиворечиви показания. И двамата са единодушни, че при управлението на автомобила касаторът не е използвал обезопасителен колан и именно това негово неправомерно поведение е отразено в акта. Въззивникът е оспорил този факт с твърдение, че е бил с колан, когато е управлявал МПС, и е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на свид. И. Т.. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на тази свидетелка, като е изложил съображения, че тя не е била пряк очевидец на момента на разминаване на полицейския автомобил с автомобила на касатора, в който момент последният е бил възприет да управлява без обезопасителен колан. Преценката за достоверност на свидетелските показания е въпрос на вътрешно убеждение на съда, формирано въз основа на цялостен анализ на доказателствения материал. В случая тази преценка е мотивирана, не е произволна и се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция. В съответствие с доказателствата, които е кредитирал, районният съд е формирал правилен извод, че описаното в наказателното постановление нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е извършено от Н.. В допълнение следва да се посочи, че ако касаторът е имал конкретни възражения по отношение на вмененото му нарушение за непоставен предпазен колан, най-малкото те следваше да намерят отражение във възраженията в акта или допълнително подадени възражения, каквито не се установяват.
На следващо място, обратно на заявеното в касационната жалба, мотивите на съдебното решение не се основават на повърхностна преценка и непонятно, превратно тълкуване на доказателствените материали по делото. Решението съдържа ясна вътрешна структура, която позволява да се проследи логиката на съда – от доказателствения анализ, през правната преценка, до крайния правен извод относно законосъобразността на наказателното постановление. Макар изложението да не е пространно, то отговаря на нормативното изискване за мотивираност, тъй като дава възможност на страните да разберат на какво основание съдът е приел за доказано нарушението и е отхвърлил жалбата срещу наказателното постановление. Не се изисква мотивите да бъдат детайлни и обстоятелствени, а да бъдат логически издържани, последователни и да съдържат достатъчно факти и правни съображения, които да обосноват съдебния акт. В случая решението не е немотивирано. Напротив, съдът ясно е посочил кои факти приема за установени, а също и кои доказателства кредитира и защо. Правилно е преценено от районния съд и че нарушението на Н. не се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения на същата разпоредба, поради което е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При служебната проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира пороци, засягащи валидността и допустимостта на решението на районния съд.
Въз основа на изложените по-горе съображения настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е постановил валидно и допустимо решение, при правилно установени факти и правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното от ответника искане, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 от АПК в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или 66,47 евро.
По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 141/06.02.2026 г., постановено по н.а.х.д. № 500/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Н. К. Н., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна сумата 66,47 (шестдесет и шест цяло и четиридесет и седем стотни) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 30 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d2492e6-040b-4a40-b236-7ae0c39c234d