Решение № 1177 от 12.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. Пловдив, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20265330202727 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №10518800, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Б. И. М., ЕГН **********, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, с еврова равностойност 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Електронният фиш се обжалва като незаконосъобразен и се иска отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и процесуалния му представител адв. С. П., и двамата редонво и своевременно призовани. От адв. П. е постъпила молба която се приема като допълнение към жалбата, с която се поддържа направеното искане за изменение на издадения електронен фиш. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната - гл. юрисконсулт З. М. - П., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се иска потвърждаването му. Претендират се разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар, съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С 438/22, при евентуално уважаване на жалбата.

1

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, тъй като в справката от информационната система на МВР не е отбелязано издадения електронен фиш да е бил връчен. Не се прилага и разписка за връчване, поради което съда приема че жалбата е подадена в срок.

На следващо място тя изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 06.03.2025г. в 16:51ч., на път ІІ – 64, км. 49+600, в посока на движение към гр. Карлово, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 с № 111743са, за превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч при управление на МПС лек автомобил „Мерцедес Е 220 Д“ с рег.№ ** **** **. Лекият автомобил се движил извън населеното място с установена скорост от 115 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 %, при разрешена скорост 90 км/ч.

Установено било и че спрямо жалбоподателката М. имало издаден и друг електронен фиш серия К № 8199576 от 17.10.2024г., влязъл в сила на 17.10.2024г. В едногодишен срок от влизането му в сила жалбоподателя извършил отново нарушение на чл. 21 от ЗДвП на 06.03.2025г., за което му бил издаден обжалвания електронен фиш, като нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП било квалифицирано като извършено в условията на повторност.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на Б. И. М., на която е бил издаден ЕФ. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползвал от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като моторното превозно средство се е движило със скорост от 115 км/ч при разрешена извън населеното място скорост от 90 км/ч.

Правилно и съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП в конкретния случай е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р. Г. Д.. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, 2 на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая, обстоятелството, че жалбоподателя М. е управлявала процесното МПС на 06.03.2025г. в 16:51 часа на път ІІ – 64, км. 49+600, в посока на движение към гр. Карлово, в нарушение на установената забрана от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено въз основа на обстоятелството, че същият, в качеството му на собственик не е посочил друго лице, което да е ползвало МПС - то в същия ден и час. По същество извършеното нарушение не се и отрича от жалбоподателя.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. За по - голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва, както и посочване на вида техническо средство /мобилно или стационарно/. Съгласно цитираната разпоредба на ЗДвП образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш - път ІІ – 64, км. 49+600, в посока на движение към гр. Карлово. Нарушението е описано надлежно в обжалвания електронен фиш, като ясно, точно и достатъчно подробно са отразено всичките му индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове, и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е 3 било заснето с автоматизирано техническо средство - ARH CAM S1 с № 111743са, представляващо мобилна система за видеоконтрол, със съответната снимка, в която скоростта била отразена като 119 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел със 115 км/ч. Отчетеният толеранс е заложен в техническите характеристики на автоматизираното техническо средство, при което винаги се отчита грешка при измерване на скоростта в пътни условия /+ - 3 км/ч до 100 км/ч. и + - 3% над 100 км/ч./ В настоящия случай толерансът е в полза на водача, а именно минус 4 км/ч. Автоматизираното техническо средство е техническо изправно и от одобрен тип. За посочените обстоятелство по административно - наказателната преписка са приложени Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, писмо от Български институт по метрология. За точността на измерване автоматизираното техническо средство е преминало последваща периодична проверка, приключила със заключението за съответствие с одобрения тип, за което е съставен Протокол от последваща проверка на мобилна система № 092-СГ-ИСИС от 09.07.2024г. След като в рамките на периодичната последяващата проверка, изрично посочено в протокола към дата 06.03.2025г. е установена изправност на автоматизираното средство за измерване, то по правилото на чл.43, ал.4 от ЗИ същото се счита изправно до изтичане на срока за провеждане на следваща периодична проверка. Не се формира спор, че нарушението е установено на 06.03.2025г., т.е. в срока на изправност на средството за измерване. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно автоматизирано техническо средство е бил съставен протокол. Заснетото изображение попада между първото посочено статично изображение и последното посочено статично изображение в протокола. Протоколът по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. В него са отразени данни за посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на скоростта на движение, режимът на измерване, посоката на задействане, номер на служебен автомобил, начало и край на работа, както и № на първо и последно статични изображения.

По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото средство.

Коректно е посочена нормата съответстваща на извръшеното нарушение, а именно тази по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Установява се от доказателствата по делото, че превишаването на скоростта е извън населено място и същата е общо фиксирана в закона в ал. 1 на посочената разпоредба като 90 км/ч.

За така установеното нарушение е приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща санкция за извършване на 4 нарушението при повторност /в редакцията преди изм. с ДВ, бр.64/05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г./. Към настоящия момент обаче е настъпила законодателна промяна, чрез изменението в ДВ, бр.64 от 05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г. на чл.182, ал.4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, при повторно нарушение по ал.1, т.5 и 6, ал.2, т.6, ал.3, т.6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. На практика към настоящия момент за доказаното по несъмнен начин нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, не е предвидено удвояване на наказанието глоба, като „повторно“.

Предвид настъпилата законодателна промяна и спазвайки принципа по чл.3, ал.2 от ЗАНН за прилагане на по - благоприятната за нарушителя разпоредба, районният съд разполага с правомощието да измени издадения електронен фиш на основание чл.63, ал.2, т.4, във връзка с чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението да извърши преквалификация на нарушението, като се изключи от обвинението квалифициращия му признак „повторност“ и да приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта, в който смисъл е и постановеното в т.1 на Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на ВАС по т.д. №1/2020г. Следва жалбоподателят да бъде санкциониран на основание чл.182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, която разпоредба предвижда санкция - „Глоба“ в размер на 100 лева, за водач на ППС, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящият казус. И тук следва да се посочи, че така констатираното не е основание за отмяна на електронния фиш, а налага неговото изменение, тъй като приложимата санкционна разпоредба на чл.182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е значително по-благоприятна и не нарушава забраната за reformation in pejus. Поради това и следва изменение на електронния фиш посредством преквалифициране на основанието за налагане на административното наказание от чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП в това по чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като се намали размерът на глобата от 200 /двеста/ на 100 /сто/ лева с еврова равностойност от 51,13 евро.