Решение № 156 от 14.09.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Сливница, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Гражданско дело № 20261890101072 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 330 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 4797/10.08.2026 г. по описа на РС – Сливница, подадена от М. К. А., ЕГН **********, и С. М. К., ЕГН **********, с която молителите заявяват, че са съпрузи от 19.07.1994 г., но желаят бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите за това, като утвърди постигнатото между тях и представено по делото споразумение по чл. 51 СК.

С Определение № 381/12.08.2026 г. съдът е дал указания на молителите, в изпълнение на които, с молба вх. № 5086/01.09.2026 г., същите са представили декларации за семейно и материално положение и имотно състояние за всеки от молителите, съобщение за прекратен граждански брак, статистически сведения за съпрузите, както и окончателен вариант на споразумението по чл. 51 СК, допълнен в частта относно имуществените отношения между съпрузите (трансформацията на съпружеската имуществена общност).

Към молбата и в хода на производството са приложени Удостоверение за сключен граждански брак № 033084 от 19.07.1994 г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 3180 от 19.07.1994 г. на ТОА „Триадица“ при Столична община, Удостоверение за раждане на детето ;= С.ов К., декларации за семейно и материално положение и имотно състояние за молителката М. К. А. и за молителя С. М. К., статистически сведения за съпрузите, и съобщение за прекратен граждански брак.

В проведеното открито съдебно заседание молителите, редовно призовани, се явяват лично, като поддържат молбата за допускане на развод 1 по взаимно съгласие. Молят съда да утвърди постигнатото между тях споразумение, в допълнения му вариант.

Районен съд – Сливница, като съобрази представените молби и събраните в хода на делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Бракът между молителите М. К. А., ЕГН **********, и С. М. К., ЕГН **********, е сключен на 19.07.1994 г. в гр. София, видно от Удостоверение за сключен граждански брак № 033084 от 19.07.1994 г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 3180 от 19.07.1994 г. на ТОА „Триадица“ при Столична община.

От брака си молителите имат родено едно дете – ;= С.ов К., ЕГН **********, роден на *** г., който към настоящия момент е пълнолетен, поради което съдът да дължи произнасяне относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката, доколкото от сключения помежду им граждански брак последните нямат родени, ненавършили пълнолетие деца.

Видно от представените по делото декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, молителите притежават движими вещи и недвижими имоти, които не са предмет на споразумението.

Семейното жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК, находящо се в гр.

София, община Столична, бул. „*************, е собственост и на двамата молители, като със споразумението страните са постигнали съгласие последното да остане за общо ползване помежду им.

Относно останалите придобити по време на брака недвижими имоти страните са постигнали съгласие същите да останат в обикновена дялова съсобственост помежду им при равни дялове и права, без да извършват тяхната делба и без да предоставят конкретен имот в дял на някого от съпрузите.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, като подадена от процесуално легитимирани лица – съпрузи, до компетентния да се произнесе по нея съд, и е съпроводена от споразумение по чл. 51 СК, подписано от молителите.

Разгледана по същество, молбата е основателна, доколкото страните както в споразумението, така и в проведеното открито съдебно заседание заявяват своето сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Съгласно чл. 50 СК при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите за прекратяване на брака.

Съдът намира, че представеното от молителите споразумение – в неговия окончателен вариант – отговаря на формалните и съдържателни изисквания по чл. 51, ал. 1 СК, а обективираните в него клаузи не противоречат на закона и на добрите нрави. Със споразумението страните са 2 уредили всички лични и имуществени последици от прекратяването на брака по начин, изключващ бъдещи спорове – относно ползването на семейното жилище, издръжката помежду им, фамилното име на съпругата и имуществените си отношения. Молителите не си дължат издръжка, тъй като и двамата са работоспособни. Относно притежаваните от тях движими вещи и недвижими имоти страните не извършват делба и не предоставят имущество в дял на някого от съпрузите, а изрично уговарят придобитото по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност да остане, след прекратяването на брака, в обикновена дялова съсобственост при равни дялове и права, което съответства на последиците по чл. 27 и чл. 28 СК. С оглед на това не е налице предоставяне на имущество в дял на някого от съпрузите, което да обуславя събиране на такса по чл. 7 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Предвид изложеното бракът следва да бъде прекратен на основание чл.

50 СК, а постигнатото между молителите споразумение – да бъде утвърдено на основание чл. 51, ал. 1 СК.

На основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 20.45 евро, част от която, а именно държавна такса в размер на 12.78 евро, е била заплатена при образуване на делото, с оглед което молителите следва да заплатят остатъка в размер на 7,67 евро, която сума е дължима от двамата молители поравно.

Воден от горното, както и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 19.07.1994 г. в гр.

София, между М. К. А., ЕГН **********, и С. М. К., ЕГН **********, с Акт за сключен граждански брак № 3180 от 19.07.1994 г. на ТОА „Триадица“ при Столична община, поради СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл. 51 СК, както следва:

От брака, сключен на 19.07.1994 г. в гр. София, страните нямат родени малолетни или непълнолетни деца.

ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:

Молителите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака, тъй като и двамата са работоспособни.

СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ:

Семейното жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК, находящо се в гр.

София, община Столична, бул. „*************, което е собственост и на двамата молители, след прекратяване на брака остава за тяхно съвместно ползване.

3

ОБЩО ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ПО ВРЕМЕ НА БРАКА:

Относно придобитото по време на брака движимо имущество страните заявяват, че са уредили отношенията си и нямат претенции един към друг.

Придобитите по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност недвижими имоти и вещни права, освен семейното жилище, след прекратяване на брака остават в обикновена дялова съсобственост между бившите съпрузи при равни дялове и права.

ФАМИЛНО ИМЕ:

След прекратяване на брака съпругата М. К. А. ще запази фамилното си име А..

Разноските по делото се поемат съвместно от двамата молители, така както са направени.

ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителите М. К.

А., ЕГН **********, и С. М. К., ЕГН **********, да заплатят в полза на държавата по сметка на Районен съд – Сливница окончателна държавна такса в размер на по още 3,84 евро (три евро и 84 цента), дължима от всеки един от двамата молители.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4