Решение № 222 от 20.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Шумен, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20253630102319 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявените от В. Е. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Шумен, ул. *** № 31, вх.1, ет.1, ап.1 срещу Р. В. Р., ЕГН ********** с посочен адрес с. Дибич, общ. Шумен, обл.

Шумен, ул. *** № 1 и настоящ адрес гр. Шумен, ул. *** № 31, вх.1, ет.1, ап.1 искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и ал. 3 от СК, вр. чл. 59, чл. 142 и чл.

143 СК, чл. 149 от СК.

Ищецът, основава исковата си претенция на фактическите твърдения, че страните са родители на две деца. Запознанството им датирало още от 2012г.

През 2014г., заживели на семейни начала. На 17.10.2016г. се родило първото им общо дете Б. Р.ОВ Р., ЕГН **********. На 21.08.2018г. се родил вторият им син М. Р.ОВ Р., ЕГН **********. От появата на децата отговорността по отглеждането им и грижите за тях били предимно ангажимент на ищцата, макар с ответника да живеели съвместно. Финансовата издръжка за децата я осигурявала ищцата, с подкрепата на нейното семейство. Ответникът, макар да реализирал доходи от пенсия и хонорари за услуги, извършвани от притежаваното от него Студио за фото и видеозаснемане "Р.", участвал спорадично с финансова подкрепа към общите им деца на ниска стойност.

Ищцата посочва, че последните пет години от съвместното им съжителство било съпроводено с непрекъснати скандали, инициирани от страна на ответника, той имал тежък и деспотичен характер, често проявявал агресия, както към нея, така и към децата. На 22 август 2024 год. ответникът бил задържан за извършено престъпление - закана за убийство, образувано било ДП№154/2024г. по описа на РУ- Шумен, а по-късно внесен обвинителен акт срещу отв. Р. и образувано НОХД № 2237/2024г. по описа на ШРС, за извършени от него престъпления от общ характер.

1

В Районен съд Шумен също било образувано и Гражданско дело №2243/2024г. с предмет ЗЗДН, по което имало издадена Заповед за защита №20/24.09.2024г. за срок от една година, с която ответника бил отстранен от съвместно обитаваното жилище с адрес в гр. Шумен, ул. „***"№31, вх. 1, ет.1, ап. 1. Ищцата посочва, че след извършеното спрямо нея и децата насилие, взела решение да прекрати окончателно съвместното им съжителство.

Посочва, че не работи по трудов договор и доходът, с който се издържат с децата се формирал от отпуснатата й лично пожизнено инвалидна пенсия, тъй като била лице с 95% т.н.р. с чужда помощ и отпуснатата на детето Б. пожизнено инвалидна пенсия със 85% т. н. р. с чужда помощ. Също така получавала подкрепа от своите близки - майка и сестра, включително финансова такава.

Претендира, че тя е родителя с доказан родителски капацитет и възможности да се грижи за двете деца с оглед тяхната възраст и нужди, включително специалните такива по отношение на детето Б., с адекватно поведение и отношение, респективно тя трябва да упражнява родителските права, поради което и местоживеенето им следвало да бъде определено при нея, което към момента е на адрес гр. Шумен, ул. „***"№31, вх. 1, ет.1, ап. 1.

Посочва, че Р. отглеждал животни в с. Дибич, получавал пенсия и реализирал доходи от фотографски услуги. От момента на фактическата им раздяла вследствие на извършеното от отв. Р. домашно насилие, той не е заплащал издръжка за децата им. Същият нямал други алиментни задължения към низходящи, а издръжката на децата нараствала, обусловена от динамично променящата се икономическа обстановка в страната и непрекъснатото увеличаване на цените на стоките - хранителни, нехранителни, както и на консумативите за живот. За по-голямото им дете Б. били необходими повече средства от обичайно дължимата за деца на неговата възраст, тъй като били необходими средства и за социални дейности, насочени към подкрепа, подпомагане и социално включване, вкл. психологическа подкрепа. Помалкото им дете М. е първокласник, което предполагало извършване на повече разходи, свързани с неговото образование. И двете деца били във възраст, в която растели интензивно и се налагало по-често закупуване на нови дрехи и обувки.

Ищцата посочва, че жилището с адрес в гр. Шумен, ул. „***"№31, вх. 1, ет.1, ап. 1, в което живее с децата към 22 август 2024 година било съсобствено между ответника и един от синовете му В. Р.ов В.. През време на наложената мярка за процесуална принуда „Задържане под стража", в сектор „Арести", ответника се разпоредил с притежаваните от него идеални части в полза на своя бивша съпруга - С. З. К., която впоследствие я поканила с нотариална покана да освободи заедно с децата жилището. С нотариален акт, дв.вх.№***, вх. рег.№1954/ 16.04.2025г., акт №3, том 6 , дело №***/2025г. на АВ-СВШумен, В. Р.ов В. й учредил право на ползване върху притежаваните от него ½ идеални части от жилището за срок от 1/една/година - до 16.04.2026г.

Ищцата моли да се постанови решение, с което да й бъдат предоставени родителските права върху двете деца. Да бъде определено местоживеенето им при нея. Да бъде определен режим на лични контакти на ответника с децата.

2

Иска да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка за децата, чрез тяхната майка и законен представител, които към датата на подаване на исковата молба са: за детето Б. Р.ов Р. в размер на 400 лв., за детето М. Р.ов Р. в размер на 300 лв., до 10-то число на месеца. Също така моли ответника да бъде осъден да плати издръжка за минал период от една година назад преди подаване на исковата молба в размер на 270 лв. за всяко дете.

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът по делото не депозира отговор на исковата молба.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът по делото, действащ, чрез процесуален представител заявява, че поддържа изцяло молбата си и конкретизира сумата в евро.

Ищцата моли съда да бъде постановено решение, с което да и бъдат предоставени родителските права върху двете деца. Да бъде определено местоживеенето им при нея. На бащата да бъде определен режим на лични контакти с децата и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето Б.

Р.ов Р. в размер на 204,52 евро, за детето М. Р.ов Р. в размер на 153,39 евро, до 10-то число на месеца. Също така моли ответника да бъде осъден да плати издръжка за минал период от една година назад преди подаване на исковата молба в размер на 138,05 евро за всяко дете.

Ответникът се явява в съдебно заседание и оспорва предявените искове.

Прави искане за присъждане на родителските права на него, като посочва, че не иска заплащане на издръжка от страна на ищеца. Евентуално иска упражняването на родителските права да бъде предоставено и на двамата родители.

Съдът е събрал като относими по делото всички представени от страните писмени доказателства.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: К. Н. М. и А. И. Х..

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното, което е от значение за производството и, за което по същество между страните не се спори:

Страните от съвместното си съжителство имат две деца – Б. Р.ов Р. и М.

Р.ов Р.. Отговорността по отглеждането на децата и грижите за тях били предимно ангажимент на майката. Бащата, реализирал доходи от пенсия и хонорари за услуги, участвал частично с финансова подкрепа. Последните години от съвместното им съжителство било съпроводено със скандали, инициирани от страна на ответника. Ответникът бил задържан за извършено престъпление - закана с убийство по отношение на ищцата, образувано било ДП №154/2024г. по описа на РУ- Шумен, а по-късно по НОХД № 2237/2024г. по описа на ШРС е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда. В Районен съд Шумен също било образувано и Гражданско дело №2243/2024г. с предмет ЗЗДН, по което имало издадена Заповед за защита №20/24.09.2024г. за срок от една година, с която Р. бил отстранен от съвместно обитаваното жилище с адрес в гр. Шумен, ул. „***"№31,вх. 1, ет.1, ап. 1.

3

Ищцата не работи по трудов договор, тъй като получава лично пожизнено инвалидна пенсия и е лице с 95% трайно намалена работоспособност и необходимост от чужда помощ. Получава и отпуснатата на детето Б. пожизнено инвалидна пенсия със 85%, също с т. н. р. с чужда помощ. Също така получавала подкрепа от своите близки - майка и сестра, включително финансова такава.

Ответникът отглежда животни в с. Дибич, получава пенсия и реализира допълнителни доходи от фотографски и видео услуги от притежаваното от него Студио за фото и видеозаснемане "Р.".

Свид. А. Х. посочва, че Р. не го познава лично, а с В. били приятелки от 5 години. Познавала децата Б. и М.. Б. бил 9 г., М. на 7 г. В. се грижела за децата и ги отглеждала. Абсолютно сама ги отглеждала, тя заплащала всичко, от което имали нужда. Р. не участвал с издръжка в момента по отношение на децата. В. не е спряла да позволява да имат отношения децата с баща си, но той вземал малкото дете от време на време. Голямото дете се страхувало от баща си и не искало да има досег с него. Децата обожавали майка си. В. била подпомагана от майка си и сестра си при отглеждането на децата.

Свидетелката посочва, че Б. е със специални нужди и има нужда от специални книги, аудио, които В. ги осигурявала редовно. М. посещавал курс по лего роботика за който заплащали, ходели на детски кътове, образователни, допълнително в училище имало кетъринг, който трябвало да се заплаща допълнително. Тези финансови нужди В. ги посрещала. Б. посещавал, специализирана стоматологична клиника в Русе.

Свид. К. М. посочва, че е директор на детска градина „Златна рибка“, която М. посещава редовно. Като директор на детската градина, която детето от 4 години посещава редовно познава страните. Посочва, че е имала контакти и с единия и другия родител. Основно майката се е грижила за детето и е участвала във всички училищни дейности в градината, на родителски срещи майката е присъствала. Свидетелката посочва, че М. не говорел в градината, като за това посещавал логопед и психолог, защото бил по-свито и затворено дете. Посочва, че страните са имали конфликт, това от детето го знаела, защото когато за първи път проговорило детето, казало „Тати е в затвора“, когато свидетелката го попитала „Вие не играете ли с тати и бати футбол?“. След този случай М. станал по-отпуснат.

Съдът, след като взе предвид установените фактически констатации, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, формира следните правни изводи:

Иска се от съда постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващият между страните в качеството на родители на децата спор по въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им.

Предявеният в настоящото производство иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал.2 от СК. Съгласно същата ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно 4 местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

След преценката на доказателствата, съдът формира мнение, че в интерес на децата, към настоящият момент е да се отглеждат в семейната среда на майката.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на децата. Установено по делото е, че до настоящия момент децата са живяли с майка си, която сама и с помощта на свои близки е полагала преките и непосредствени грижи за тях. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага и за напред, или които да опровергаят родителските й качества. Както беше и посочено по-горе, съобразявайки и привързаността на децата към всеки един от родителите, неговия пол и възраст, възможност за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като бъде определено местоживеенето на децата при нея.