Решение № 199 от 23.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Велико Търново, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

Д. ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Д. ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500190 по описа за 2025 година

С решение № 101 от 24.02.2025г. по гр.д. № 1132/ 2024г. по описа на ОС-В.Търново, е отхвърлен предявения от Д. Х. Г. от гр. ***** иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ срещу РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО и срещу РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА за солидарно заплащане на сумата от 26 000 лева , обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното плащане, които се твърди да са търпени поради разглеждане извън разумния срок на гр.д. № 1631/2024г. по описа на РС Велико Търново, като неоснователен и недоказан.

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Д. Г. от гр.*****, чрез пълномощника й по чл.32 т.2 пр.2 ГПК К.Т.. Счита решението за недопустимо и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон. Сочи, че не са обсъдени всичките й доводи и относимите към тях доказателства, изводите на съда не отразяват действителното правно положение между страните. Като основание за недопустимост на решението сочи неизпълнение от страна на 1 първоинстанционния съд на задължението му по чл.15 от ТР № 3/ 22.04.2005г. по т.д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, според която задължителното участие на прокурор съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ е в качеството му на контролираща страна. Сочи, че в случая производството е проведено без конституирането на Прокуратурата на Република България като контролираща страна по делото, което е процесуално нарушение. Сочи, че както отговорът на исковата молба, така и последващите процесуални действия от страна на ответника РСВелико Търново са извършени от лице, което няма представителна власт, тъй като е упълномощен с нередовно пълномощно, не е Адм.ръководител, нито Зам адм.ръководител на ВТРС, а магистрат от състава на този съд, при което са били налице предпоставките на чл.101 вр.чл.7 ГПК, тъй като съдът следи служебно за извършване на процесуалните действия, като е длъжен да даде указания за надлежното им упражняване, а в случая това не е сторено. По отношение на неправилността на обжалвания акт-сочи, че първоинстанционният съд е извършил непълен и неточен доклад по чл.140 ГПК, и не е дал указания на страните във връзка с доказателствената тежест.

Счита и че са били налице всички предпоставки за отвеждане на съдиядокладчика по делото, тъй като по няколко дела ищец е Д.Г., а ответникВТОС, в чийто състав е съдия-докладчикът, поради което е налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора от съдиядокладчика по делото е създало предпоставки за основателно съмнение у него и предвид на това е следвало да се отведе, като цитира практика на ЕСПЧ.

Моли въззивният съд да обезсили решението и да го върне на друг състав на ВТОС за разглеждане, а ако счете, че решението е допустимо-да го отмени като неправилно и да уважи изцяло предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Районен съд-Елена, в който се заема становище за неоснователност на жалбата, с искане същата да бъде отхвърлена и решението на ВТОС-потвърдено.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Районен съд-В.Търново, в който се заема становище за неоснователност на жалбата, с искане същата да бъде отхвърлена и решението на ВТОС-потвърдено.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република 2

България заема становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде потвърдено като правилно решението на ВТОС.

Великотърновският Апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.

2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради това, 3 че Прокуратурата на Република България не е конституирана като контролираща страна съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, е неоснователно. В случая Прокуратура на Република България е редовно призована и участвала чрез неин представител в първоинстанционното производство, предвид на което е спазено изискването на императивната норма на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ за задължително участие на прокурор.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Производството по гр. д. № 1132/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен иск от Д. Хр.Г. от гр. Елена против Районен съд – Велико Търново и Районен съд-Елена, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. ал.3 от ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищца та неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото й на разглеждане и решаване на гр.д. № 191/2024г. по описа на РС -Елена, продължило под № 1631/ 2024г. по описа на РС-В.Търново, в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане. Изложени са обстоятелства, че в резултат от допуснато нарушение на правото й като страна – ищец по гр.д.№ 191/2024г. по описа на РС – Елена, образувано пред ЕРС на 13.05.2024г., и след отвод на съдиите от ЕРС, продължило под № 1631/ 2024г. по описа на ВТРС, където е в и с я щ о към момента на подаване на молбата, на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания и най-вече в загуба на доверието й в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, погазване на основните й права.

Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отчитайки продължителността на разглеждане на конкретния спор както пред Районен съд – Елена, така и пред Районен съд-Велико Търново. Приел е, че делото пред Еленски районен съд е било на производство за периода от 13.05.2024г./датата на образуването му/ до 19.05.2024г. /датата на която е било изпратено на ВТОС поради отвод на двамата съдии от ЕРС/, при което няма никакво залавяне на администрирането му. Прието е, че пред ВТРС делото е образувано на 23.05.2024г. и на 27.05.2024г. съдия-докладчикът по делото е 4 оставил исковата молба без движение, като са правени опити, без успех, да се връчи разпореждането на съда на ищцата, и същото е връчено по електронен път на 02.07.2024г., като веднага след изтичане на срока съдът се е произнесъл. Предвид на това е приел, че нито в един момент от производството, образувано пред ЕРС, развило се впоследствие пред ВТРС, не е налице допусната никаква забава при разглеждането и произнасянето.

Направил е извода, че липсата на една от кумулативно изискуемите се предпоставки на фактическия състав на чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчна за отхвърляне на иска, без да се обсъжда наличието на другите, поради което е отхвърлил предявения иск.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявения иск.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че не са обсъдени всички доводи на ищцата и относимите към тях доказателства, и че изводите на съда не отразяват действителното правно положение между страните, е неоснователно. Първоинстанционният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, 5 преценил е правилно какви факти се установяват с тях, и въз основа на тях е направил правилни правни изводи. Гр.д. № 191/2024г. По описа на РС-Елена, от чиято забава при разглеждането му претендира права да бъде обезщетена ищцата, е образувано на 13.05.2024г. и е било на производство пред този съд в рамките на шест дни-на 19.05.2024г., през който период двамата съдии от ЕРС са се отвели от разглеждане на делото и са изпратили същото на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа същото. Делото е изпратено за разглеждане на ВТРС, образувано пред този съд на 23.05.2024г., като в кратък срок-на 27.05.2024г. съдия-докладчикът се е произнесъл като е оставил исковата молба без движение. Разпореждането е връчено на ищцата на 02.07.2024г. по електронен път, тъй като тя самата е създала пречки за връчването му на адреса, посочен от нея, тъй като не е открита там. Предвид изложеното, не е налице твърдяната от ищцата забава при разглеждането и администрирането на делото. Не се установяват действия или бездействия на РС-Елена и на РС-В.Търново по посоченото дело, които да са забавени и извършени в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от КЗПЧОС.

Оплакването, че по делото са били налице всички предпоставки за отвеждане на съдия-докладчика по делото, тъй като по няколко дела ищец е Д.Г., а ответник-ВТОС, в чийто състав е съдия-докладчикът, поради което е налице хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК и в този случай решаването на спора от съдия-докладчика по делото е създало предпоставки за основателно съмнение у него и предвид на това е следвало да се отведе, е несъстоятелно.