Протокол № 889 от 11.06.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 889 гр. Варна, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Константин Д. Иванов

Весела Гълъбова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500603 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, пр.2-ро от ГПК.

Въззивникът К. К. К., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Е. Е., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемата Т. М. Д., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. К. А., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, редовно призована, не изпраща представител.

Вещото лице М. В. Р., редовно призована, явява се лично.

АДВ. Е.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Не са налице пречки. Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. К. К., ЕГН **********, срещу Решение №609/24.02.2023г. по гр. д. №944/2022г. на ВРС, 19-ти състав, в частите с което:

- са отхвърлени исковете на К. К. К. срещу Т. М. Й. (Д.), ЕГН **********, за изменение на постановените с решение № 1700/28.04.2016г. по гр.д. №11510/2015г. на ВРС мерки относно родителските права спрямо детето К. К. К., ЕГН**********, чрез предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на баща му; определяне на местоживеенето му при него на посочен адрес; определяне на претендиран режим на лични отношения на майката; както и за осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 350лв., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба – 19.10.2023г. до настъпване основания за изменение или прекратяване на задължението, на осн чл.59, ал.9 от СК;

- е увеличен, по насрещния иск с правно основание чл.150 от СК на К.

К. К., чрез / със съгласието на майка й Т. М. Й. (Д.), срещу К. К. К., ЕГН **********, размерът на опредЕ.та с решение № 1700/28.04.2016г. по гр.д.

№11510/2015г. на ВРС издръжка на детето, дължима от бащата, от 140лв. на 300лв. с падеж десето число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на решението по настоящото дело до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до изплащането й.

Решението не е обжалвано в останалата му част – по отхвърлителната част на насрещния иск за издръжка.

По насрещния иск на майката за изменение на РЛО на бащата няма произнасяне от ВРС, нито искане по чл.250 ГПК в законовия срок от страните, 2 поради което и той е извън обхвата на дължимата от въззивния съд проверка.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано, постановено при нарушения на материалния и на процесуалния закон и е в противоречие с интересите на детето. По главния спорен въпрос за титуляря на родителските права ВРС обсъдил едностранчиво свидетелските показания, не е изяснил действителните отношения на детето и родителите и е достигнал до погрешни изводи. ВРС не е съобразил желанието на детето К. да живее само с баща си, както и възрастта й от 15 години, която предполага осъзнатост и категоричност на желанието. Момичето все по-рядко ходи при майка си, а последната не е направила нужното за да подобри отношенията си с дъщеря си. Не може да бъде принудено 15-годишно дете да живее с родител, който не иска. ВРС е допуснал процесуално нарушение, като не е изслушал К. за това. Увеличението на издръжката до 300лв. не било съответствало на предпоставките на иска и на факта, че бащата от месеци се грижи за дъщеря си. По същество се моли за отмяна на решението в неговите обжалвани части, за уважаване на исковете на бащата по чл.59, ал.9 от СК, за отхвърляне на насрещния иск по чл.150 СК и за разпределяне на разноските за две инстанции като законова последица от решението по исковете.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд, в т.ч. по въпроса, че майката е родителят, който поставя граници и осъществява нужния контрол за здравето, образованието и поведението на детето, а бащата изобщо не се интересува от това и дава неограничена свобода на дъщеря си, което е против интересите й. В тази връзка посочва събития на 16.01. и на 17.01. 2025г. , след решението на ВРС, при които при намеса на полицията и последвала я родителска среща във връзка с проверка от служители на МВР се отзовала само майката, а бащата неглижирал събитията, считайки ги за „глупости“. Счита, че интересите на детето изискват майката да продължи на упражнява правата над детето. Издръжката счита за съобразена с нуждите на детето и възможностите на бащата. Моли за потвърждаване на решението в 3 обжалваните части, както и за разноски пред ВОС.

АДВ. Е.: Поддържаме жалбата. Запознати сме с доклада и нямаме възражения по него.

АДВ. А.: Оспорваме жалбата. Поддържаме възражението, което писмено сме подали. Запознати сме с проекто – доклада. Нямаме възражения и допълнения и може да бъде обявен за окончателен.

С Ъ Д Ъ Т констатира неизпълнение от въззиваемата страна на указанието, дадено с Определение №2024/28.04.2025г., на осн.чл.129, ал.2 от ГПК вр. чл.28, ал.2 от ГПК.

АДВ. А.: Указанието към настоящия момент не е изпълнено поради самия факт, че детето живее при бащата и няма как да преподпише както пълномощното, така и жалбата. Не поддържаме в този смисъл.

АДВ. Е.: Искания по доказателствата нямаме.

АДВ. А.: Представям писмени доказателства. Представям копие от същите и на насрещната страна. Доверителката ми е регистрирана на борсата към Бюрото по труда и в тази връзка представяме доказателства. В този смисъл представям и копие от регистрационната й карта със съответното отбелязване. С това доказателство искаме да докажем, че доверителката ми в момента е на Трудовата борса, няма доходи от трудова дейност, с оглед евентуално определяне на издръжка. Това е ново обстоятелство.

АДВ. Е.: Моля да бъде прието. Само че от него не става ясно какво е обезщетението, което страната ще получава чак до 22-ри май другата година.

С оглед на доходите преди това никак не е нисък размера на обезщетението и ако може да го посочи в съдебно заседание, за да го приемем за безспорно.

ВЪЗЗИВАЕМАТА Д.: Обезщетението ми е по 51,28 лева на ден.

АДВ. Е.: Тоест около 1500 лева?

АДВ. А.: Работните дни са около 20 на месец.

4

АДВ. Е.: Други искания нямаме.

СЪДЪТ счита, че представените днес доказателства могат да имат отношение към потенциалните доходи на въззиваемата страна, с оглед и на направеното изявление в днешно съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото представените в днешно съдебно заседание от адв. А., процесуален представител на въззиваемата страна, копие от регистрационната карта на Т. Д. с рег.№******* и справка за регистрирани заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица за лицето Т. М. Д., ЕГН **********.

СЪДЪТ пристъпва към процедура по личното изслушване на детето К. К. К., на осн. чл.15, ал.1 от ЗЗДт.

СЪДЪТ отстранява от съдебната зала родителите и процесуалните им представители.

В залата влиза детето К. К. К..

СЪДЪТ констатира, че по делото не се явява представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с оглед на което личното изслушване на детето пред съда следва да бъде осъществено в присъствието на вещото лице и психолог М. Р., съобразно чл.15, ал.4 от ЗЗДт.

К. К. К., на 15 години съм.

Живея в момента при тати в „К.Г.“. Там живея може би почти вече две години. Уча в „О.“, в ПГО. Някой пъти тате ме кара на училище или хода с автобуса сама.

5

Успехът ми в училище е добър.

Бях на 4-5 години, когато родителите ми се разделиха. Аз бях малка тогава и много не разбирах все още какво се случва. Тогава останах да живея с мама. Мама се грижеше за мен тогава, но и тате също. Имаше си ден за свиждане, обаче някой пъти не съм ходила заради мама. Не сме се виждали в други дни с баща ми, освен в определените от съда дни.

През тези години мама ме водеше на лекар. Когато бях малка мама ми помагаше в училище, пазаруваше, готвеше, чистеше. Когато ми е било трудно или тъжно мама беше до мен.

И с двамата пазарувах дрехи и обувки. И двамата ме водеха на детски рождени дни.

Като станах по - голяма, аз по принцип съм по - привързана към тати, докато тя ни разделяше. Не ми даваше да ходя при него. Преди една – две години започна да ми казва, че не иска да ходя при баща ми. Главно това беше причината да се изместя, защото се разбирам по-добре с него.

Баща ми ме разбира повече. Дава ми съвети, помага ми примерно в училище, някой и друг проблеми. Примерно, когато съм тъжна мога да му споделям. С мама не мога толкова да споделям. Някой път идва приятелката на баща ми.