Решение № 81 от 11.07.2023, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Балчик, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20223210100239 по описа за 2022 година

Производство по искова молба „А***“ ЕООД с ЕИК*** ,със седалище и адрес на управление гр.С.***,представляваноот юрк.П. Б. ,против С. М. С. с ЕГН********** от гр.Б., с правно основание чл.422,във вр.с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК и във вр.с чл.47,ал.5 от ГПК.

Ищеца твърди, че ответника е скл.договор за потребителски кредит №***/29.02.2016г. по електронен път с К. ЕАД по силата на ЗПФУР,по силата на който е получил сумата от 1000,00/хиляда/ лева срещу което се бил съгласил да върне на 10 вноски от по 119,86 лева,всяка ,в срок до 10.01.2017г.Бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

В раздел 7-ми,чл.8 и 10-ти чл.5 и чл.6 от ОУ страните били постигнали съгласие,С. да заплаща всички разноски свързани с неизпълнение на договора.Било уговорено съгласно ОУ че К. АД ще уведомява С. за забавата посредством водене на разговори,вкл. и по телефона ,да изпраща писма,съобщения и/или покани .

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. К. АД като цедент е прехвърлило своите вземания към С. по описания договор за потребителски кредит на цесионера А*** ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София.

Ответникът С. бил уведомен за цесията на посочена от последния ел.поща на 05.04.2021г.

С приложение №1 от 29.02.2016г.,под №***, на договора, К. ЕАД е прехвърлил на цесионера А*** ЕООД вземанията по договора със С. за сумата от 1736,99 лева.

Ответника не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.По задължението 1 към датата на депозиране на ИМ не е имало постъпило нито едно плащане от страна на С. по процесния договор.

С оглед на това ,ищеца предявява настоящият иск по силата на който да бъде прието за установено, че С. дължи на А*** сумата в размер на 1736,99 лева от които главница в размер на 1000,00 лева,договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 198,60 лева за периода от 10.04.2016г. до 10.01.2017г. ,законна лихва за забава върху главницата в размер на 538,39 лева ,за периода от 10.04.2016г. до 23.02.2021г.,както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземанията.

Претендират се заплащане на разноските по делото,както и юр.к.възнаграждение.

Молят в случай,че ответника не представи в срок отговор по исковата молба и не се яви в първото по делото с.з. да бъде постановено неприсъствено решение,както и в случай че бъдат направени оспорване на иска и доказателствени искания от страна на ответника да им бъде предоставена възможност да вземат становище,както и да ангажират допълнителни доказателства.

С ИМ са представени и писмени доказателства,в подкрепа на твърденията си.

Направени са доказателствени искания относно прилагане на ч.гр.д.

№***/2021г.по описа на РС-Б..

Ответника С. М. С. от гр.Б.,чрез особения представител адв.К. И., в определения от съда срок по чл.131 ГПК подава писмен отговор.

Посочва ,че иска е допустим ,но неоснователен.

Посочва,че в кориците на делото липсват доказателства ,относно уведомяване на клиента за неплатени месечни задължения съгласно договора и ОУ към него,както и че е положен подпис от името на кредитополучателя.Не приложено доказателство че договора за цесия е връчен или ответника е бил уведомен за това.Твърди се че назначения особен представител не би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти ,вкл. и знанието за извършената цесия,както и депозираната ИМ.

В отговора се иска съдът да отхвърли исковата претенция,поради липса на подпис от ответника в процесния договор за кредит ,както и в ОУ и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.С което не би могло да се установи по категоричен начин валидно възникнало правоотношение между страните по делото ,както и че реално сумата от 1000,00 лева реално е била предадена по договора за кредит.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на РС-Б., се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед № 8/18.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми:1 000 лева – главница по Договор за потребителски кредит от 29.02.2016 г., сключен с " К." АД, ведно със 2 законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 20.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 198,60 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 10.4.2016 г. до 10.01.2017 г.; сумата от 538,39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.04.2016 г. до 23.02.2021 г., сумата от 34,74 лева – платена държавна такса.

Заповедта не е връчена на длъжника .

С Определение № 152/28.04.2022 г. ,на осн.чл.415,ал.1,т.2 от ГПК,съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

От представените по делото доказателства- Договор за потребителски кредит № ***/29.02.2016 г.,по електронен път сключен между " К." АД като кредитор и ответника С. М. С. като кредитополучател, и Приложение № 1 към същия, е видно, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 000 лева.

Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок от 10 месеца, на 10 месечни вноски съгласно погасителния план в Приложение № 1 от по 119,86 лева. Падежната дата на последната вноска по кредита била уговорена на 10.01.2017 г. Между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,24 % и годишен процент на разходите от 50 %. Така общо дължимата по договора сума е в размер на 1 198,60 лева.

В чл. 17 от договора и в раздел XIV, чл. 7 от ОУ е посочено, че кредитополучателят декларира, че му е известно, че всички негови изявления, направени чрез средства за комуникация от разстояние, в т. ч. по и-мейл, смс, по телефон, попълване на полета в сайта на К. и др., са валидни и го обвързват съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/.

Договорът е подписан от разстояние.

Представени са Общи условия за предоставяне на кредити от " К." АД. В ОУ са уговорени начинът за кандидатстване, одобрение и сключване на договори за кредит, тяхното подписване и правата и задълженията на двете страни.

Съгласно раздел XIV, чл. 3 от ОУ, кореспонденцията между страните се извършва и се счита за узната/получена от кредитополучателя, ако бъде доставен на адресите за кореспонденция, посочени от страните в договора, съответно изпратена по e-mail или телефон, посочени в съответните полета.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г., по силата на които цедентът " К." ЕАД прехвърля на цесионера – ищец по делото "А***" ЕООД свои вземания, посочени в приложение № 1 към договора срещу уговорената покупна цена. Представено е извлечение от приложение № 1, видно от който под №*** е вписано задължението на ответника.

Представено е уведомление за извършената цесия до ответника, връчено му по електронната поща на 05.4.2021 г.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни 3 искове с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК за признаване за установено, че ответникът С. М. С. с ЕГН********** от гр.Б., дължи "А***" ЕООД, ЕИК ***, следните суми: сумата от 1 000 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с "К." ЕАД Договор за потребителски кредит № ***/29.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 20.12.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 198,60лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 10.04.2016 г. до 10.01.2017 г., сумата от 538,39 лева – законна лихва за забава върху главницата,за периода от 10.04.2016 г. до 23.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на РС-Б..

По иска с правно основание с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между "К." АД и ответника С. по силата на валидно сключен Договор за потребителски кредит № ***/29.02.2016 г., сключен чрез средства за комуникация от разстояние; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърденият размер; 3. Валидно сключен договор за цесия между "К." АД и "А***" ЕООД, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; и 4. Уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че между "К." АД и ответника С. е било налице облигационно правоотношение по силата на валидно сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/29.02.2016 г., съгласно който ответникът е получил заемната сума в размер на 1000 лева. Приема също така,че ответника не е заплатил нито една вноска по кредита.

Договорът има правната характеристика на такъв, сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон. Съгласно легалната дефиниция в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата – ищеца в случая.

4

Очевидно договора е бил представен на ответника, за връчване и подписване и последният е запознат със съдържанието му.

Следователно договорът за потребителски кредит е сключен и подписан при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, което не се оспорва от ответника.

Падежът на последната погасителна вноска е бил на 10.01.2017 г., т. е. всички погасителни вноски по погасителния план са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По делото няма спор, че дружеството-кредитор е регистрирано като банка /кредитна институция/ по смисъла на чл. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.

4 ЗПК.

От друга страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.