Решение № 152 от 12.05.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Благоевград, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Ивана Н. Николова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20261210200155 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М Ф. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Б, ул.

„С С“ № , ет. , подадена чрез адв. А. С. против Наказателно постановление № 25-1116-004231 от 25.11.2025г. издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева /204.52 (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента) евро/.

С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се установената със санкционния акт фактическа обстановка, като алтернативно се поддържа, че жалбоподателят не е извършил от субективна страна вмененото му нарушение, а ако се приеме за извършено такова, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт. Претендират се и сторените по делото разноски.

Административно-наказващият орган, надлежно призован не ангажира представител по делото. В придружително писмо с преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното НП.

Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура - Благоевград, редовно призована не ангажира 1 процесуален представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП, като то е сторило това и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, тъй като НП е връчено на жалбоподателя лично на 23.01.2026г., а жалбата срещу него е подадена на 27.01.2026г. при административнонаказващия орган, като е заведена под № УРИ 111600-1235 от27.01.2026г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен и категоричен начин от фактическа страна, че на 14.11.2025г., около 09,45 часа, жалбоподателят М Ф. И. е управлявал МПС - товарен автомобил с марка и модел „И Д“, с рег. № , собственост на Ф Д, като се е движел с него в Б по бул. “Васил Левски“, с посока от ул. „Георги Попов“ към бул. „Св. Димитър Солунски“, когато бил спрян за проверка от страна на свидетелите П. К. и К С, двамата полицейски служители и на длъжност „младши автоконтрольор“ при санкционния орган, които към този момент изпълнявали трудовите си функции по контрол за спазване на ЗДвП и КЗ. В хода на проверката, била идентифицирана самоличността на жалбоподателя, а след направена справка чрез СОД /станция за отдалечен достъп/, свидетелите установили, че за управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, няма сключен валиден и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, към часа на проверката.

Наред с това била направена и разпечатка от базата данни на Гаранционен фонд към 14.11.2025г. в 09.45 часа, от която също било видно, че за МПС с рег.

№ , няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Управлението на посоченото превозно средство без сключен и валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, било квалифицирано като административно нарушение на жалбоподателя по чл.638 ал.3 от КЗ, за което свидетеля П. К., в присъствието на свидетеля К С, на 14.11.2025г. издал на М. Ф. И., АУАН серия GA № 4367463 от 14.11.2025г., за административно нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ – лице което не е собственик на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Акта бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Въз основа на АУАН, на 25.11.2025г., Началникът на група при Сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград, издал обжалваното Наказателно постановление (НП) № 25-1116004231 от 25.11.2025г., с което за административно нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането наложил на жалбоподателя М. Ф. И. административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00 лева /204.52 евро/. НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 23.01.2026г.

2

На 14.11.2025г., свидетеля П. К. издал и Заповед за прилагане на принудителни административна мярка № GPAM - 1349666, с която на основание чл.171 т.1 б. „е“ от ЗДвП, заради посоченото нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането, разпоредил временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя. Тази заповед също е връчена на М. Ф. И. лично и срещу подпис на датата на издаването й, като върху същата е отбелязано и това, че СУМПС на жалбоподателя е върнато в 11.15часа на 14.11.2025г.

Във връзка с материалната компетентност на издателя за обжалваното НП, е представена и приета като доказателство Заповед №244з- 324 от 13.02.2017г., издадена от Директора на ОДМВР-Благоевград, с която на Началник група при сектор „Пътна полиция“ са делегирани правомощия по контрол и издаване на НП при нарушения по чл.638 ал.1 до ал.6 от Кодекса за застраховането.

Видно от приложена по делото Справка за нарушител/водач, жалбоподателят М. Ф. И. е правоспособен водач на МПС, от която се установява, че от датата на издаване на СУМПС - 13.05.2025 година до датата на констатиране на процесното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран пет пъти за нарушения по ЗДвП.

По делото е представена застрахователна полица

№

BG/23/125003806153 от 14.11.2025г. на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от която се установява, че същата е сключена веднага след констатиране на нарушението, а именно на 14.11.2025 година в 10,35 часа и е валидна до 23.59.59 часа на 13.11.2026г., като следва да се заплаща на четири тримесечни вноски.

Между страните в процеса не е спорно, че управляваният от жалбоподателя автомобил на процесната дата и място и при извършената му проверка от свидетелите П. К. и К С, не е бил негова собственост, което обстоятелство се установява от представеното от жалбоподателя Свидетелство за регистрация част I, № 014773214 от 03.06.2025г. от което е видно, че собственик на МПС е Ф С Д. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното Удостоверение за техническа изправност на МПС с рег. № от 10.06.2025г.

Свидетелите П. К. и К С с показанията си потвърждават изцяло възприетата от съда фактическа обстановка, като същите разясняват, че след съставяне на и връчването на жалбоподателя на АУАН и Заповедта за прилагане на ПАМ, с последната отнели и СУМПС на жалбоподателя М. Ф.

И.. По-късно същият ден жалбоподателя представил полица за редовно сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и СУМПС му било върнато. Това обстоятелство било отразено ръкописно върху самата заповед. Свидетелите са категорични, че представеният поделото АУАН е съставен и подписан от тях при извършване на описаната в същия проверка.

3

Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава с всички цитирани и приети в процеса писмени доказателства, както и с показанията на свидетелите по акта П. К. и К С. Тези доказателства са напълно кореспондиращи по между си и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина в процеса.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. Ф. И. за нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането, като му е наложено административно наказание „глоба“.

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха.

Наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН, като дори в същото и да не са посочени всички обстоятелства, формиращи цялостната фактическа обстановка, то е посочен и конкретизиран акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено. Именно по силата на препращането се налага извода, че обжалваното постановление е подробно, ясно и точно, като съдържа всички задължителни законоустановени елементи, включително и тези по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. От друга страна при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН, като не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалвания санкционен акт, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че същият е съставен при извършване на проверката на жалбоподателят, като същият е връчен лично и срещу подпис на нарушителя, като от този момент е започнало и административнонаказателното производство срещу него, и последният е бил наясно за какво именно административно нарушение и въз основа на кои факти същото е образувано.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподател е ангажирана за това, че 14.11.2025г., около 09.45 часа е управлявал МПС товарен автомобил с марка и модел „И Д“, с рег. № , собственост на Ф Д, като се е движел с него в Благоевград по бул. “Васил Левски“, с посока от ул.

„Георги Попов“ към бул. „Св. Димитър Солунски“, когато бил спрян за проверка от полицейски служители -свидетелите П. К. и К С, които след направена проверка и справка чрез СОД, установили, че за управлявания от 4 жалбоподателя автомобил, няма сключен валиден и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, към часа на проверката. Видно от направена разпечатка от базата данни на Гаранционен фонд към 14.11.20205г. в 09.45 часа, е, че за МПС с рег. № , няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Едно от задълженията на водачите на МПС съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП е да носят документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управляват. Следователно преди да започне да управлява МПС, независимо чия собственост е то, водачът е длъжен да установи дали за това моторно превозно средство има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и да вземе със себе си документа, удостоверяващ този факт. Дали за управлявания от него автомобил има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като жалбоподателят, като правоспособен водач не само е могъл да узнае, но е бил длъжен по силата на закона да провери това обстоятелство и противното е резултат от неговото бездействие.

Задължението за сключване на гражданска отговорност произтича от нормата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, съгласно която всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение е длъжно да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нормата на чл.638 ал.3 от КЗ разширява отговорността, като предвижда, че тя следва да се носи и от всяко трето лице, което макар и да не е собственик, управлява МПС, за което е задължително сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В конкретния случай, жалбоподателят М. Ф. И. носи отговорност за това, че е управлявал товарен автомобил, който не е негова собственост и за който няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което правилно е определен като субект на нарушението. Отговорността за неизпълнение на задължението по чл.638 ал.1 т. 1 за субектите по чл.483 ал.1 т.1 ат КЗ е разграничена с въвеждане на санкцията по чл.638 ал.3 от КЗ, която за несобственик е в по-висок размер. В настоящия случай, доколкото описаната в наказателното постановление фактическа обстановка съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл.638 ал.3от КЗ и съответства на изискванията за съдържание на актовете по чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, то деянието е правилно квалифицирано и доказано. При извършената проверка е било установено, че жалбоподателят М. Ф. И. управлява именно товарен автомобил, за който не е имало сключена застраховка, в каквато насока са показанията на разпитаните по делото свидетели К С и П. К..