Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 10.01.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5475/2021
Вид
Решение № 62
Подписан
10.01.2022
В сила
29.03.2022
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330205475 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4377461 от 13.01.2021г., с който на Г.И.М.. ЕГН********** като законен представител на ** ЕООД е било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл. 21ал.2 вр.ал.1от ЗДвП.

Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание не изпраща представител. Излага доводи и прави искания за отмяна на електронния фиш Твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.

Излага писмено становище по делото с искане за потвърждаване на ЕФ.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,макар и на различно основание от посоченото в жалбата За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 13.01.2021г. в 10.24 часа в Републикански път II-64 50+500 в посока в гр.Пловдив към с.Труд извън населеното място при въведени ограничение 1

60км/чс ПЗ В-26 заснето с автомотично фиксиране TRF1-М 529 жалбоподателят Г.М.. управлявал лек автомобил „БМВ 316 Д рег.номер **** със скорост на движение от 109 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч.

Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер ** . Стойността на измерената скорост от техническото средство била 112 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 109 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 49 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш серия К 4377461 , с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.Впоследствие с протокол 2-32-20 от 12.06.20г.е извършена последваща проверка на системата за контрол,като видно от писмо от Гл.секретар БИМ,част от преписката-срокът е на периодичността на проверката е една година.Тоест настоящето техническо средство е изследввано и е годно като такова. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.

№ Р -572 /14.01.2021 г.) се установява, че на дата 13.01.2021г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 е заснела статични изображения с номера от 33 985 до 34041 с начален час на работа 08.20 ч. и краен час на работа 11.00 ч. и с място на контрол -II-64 км.50+500км. Посока гр.Пловдивгр.с.Труд , заснет с клип № 34029 от радар TFR1-M № 529 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния товарен автомобил с рег.номер **** е 112 км/ч, а заснемането е извършено на 13.01.2021г.

От справка за собственост на МПС с рег. **** се установява, че същото е собственост на ** ЕООД със нейн представител Г.М...

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е 2 установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото Републикански път II64 50+500 в посока в гр.Пловдив към с.Труд извън населеното място, датата –13.01.2021г.; точният час на извършване на нарушението –10.24 часа; регистрационният номер на МПС – ****;собственика.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 109 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното ѝ заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.В този смисъл е неоснователен доводът,че не е спазена формата на издаване на ЕФ както и че не упоменат адреса на органа ,който го издава и не последно място,че не е посочено точно и ясно мястото на нарушението.Всичко това беше обсъдено по-горе.

Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно изменението й с ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., съгласно която "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Със същото изменение на закона е приета и новата разпоредба на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.), с която се въведе легално определение на понятието и съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: ,,стационарни’’ - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и ,,мобилни’’ - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Отделно от това с новата ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета също с посоченото изменение обн. ДВ бр.19 от 2015 г. в съответствие именно на мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат, както стационарните, така и мобилните АТСС.

Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС 3 заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Т.е. с изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота, което именно е в основата на даденото със същото тълкуване на материалния закон.

Ето защо, се достигна до извод, че към датата на извършване на процесното нарушение-13.01.2021г. на правилата за движение по пътищата е налице детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с използването на мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както и процедура, регулираща действията на контролните органи при използването технически средства.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице.Също така и в чл.188 ал.2 от ЗДвП изрично е посочено,че:“Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил „.По делото няма ангажирани доказателства досежно това въпросния автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата ,поради което и правилно е определен субекта на административно – наказателната отговорност-а именно законния представител на дружеството.И в този ред на мисли в конкретния случай е приложена разпоредбата на чл.188ал.2от ЗДвП,тоест не намират основание доводите и възраженията на пълномощника . Не е налице и противоречие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението,описанието е ясно и точно и не буди съмнение досежно волята на административно-наказващия орган.

По делото е налице снимков материал към момента на извършване на нарушението ,от който се вижда регистрационният номер на МПС ,с което е извършено същото, както и скоростта с която се е движел, а именно 112 км/ч, след като е бил отчетен и толеранс от 3 км/ч-съответно 109 ,което доказва извършеното нарушение.

Видно от намиращия се снимков материал по делото се установява, че в долен десен ъгъл на приложената снимка същата с посочен номер попада в 4 диапазона на посочените клипове заснети на въпросното място и време.При проверка е видно, че Протокол по чл. 10 от Наредбата съдържа всички необходими реквизити .

От представените копия от Удостоверение за одобрен тип и Протокол за проверка се установява, че техническото средство е било техническо годно.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че техническото средство с което е било установено нарушението не е било технически годно. Видно от Електронния фиш се установява, че нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M529.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че това техническо е годно , а от последващия документ Протокол № 1-33-20 се вижда,че е преминал последваща проверка и е годно.

Това ,обаче с което счита настоящия съд е, че не е доказан по безспорен начин обективен елемент от състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение .А, именно при разрешена скорост от 60 км/час въведена с пътен знак В-26 да е извършено самото нарушение. Видно от приложената писмена информация от Агенция “Пътна инфраструктура“ при Областно Пътно управление –Пловдив е видно ,че в посочения участък от пътя е имало знак В26 .Но същия обхваща участъка от II-64 50.+650 преди горецитираното кръстовище като е н сила до следващото кръстовище 50+590.Като в случая км .50+500 се пада след кръстовището ,което значи,че в посочения километър не е в сила ограничението.Тоест налице са безспорни , ясни и категорични доказателства ,които да доказват ,че в посомения участък не имало ограничение на скоростта съобразно ПЗ –В 26 ограничаващ скоростта на движение .Ето защо в този смисъл не е доказано по безспорен начин и извършеното нарушение по чл.21ал.2вр.ал.1 от ЗДв.П .Ето,защо и следва процесния електронен фиш да бъде отменен.