Решение № 3202 от 05.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3202 гр. Варна, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110105673 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния й представител – адв. Г. Т., срещу Община Варна, БУЛСТАТ ****** със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със заповед № ****** издадена от кмета на Община Варна; да бъде възстановена на предишната работа, а именно – Главен експерт ****** в отдел „Земеделие“ на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по реда на чл.

225, ал. 1 КТ за оставането й без работа поради незаконното уволнение в общ размер от 13152 лв. за периода 05.03.2025 г. – 05.09.2025 г. /за не повече от шест месеца от уволнението/, ведно със законната лихва върху претендирания размер на обезщетението, считано от 05.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба ищцата М. Г. Б. излага, че е постъпила на работа в ответната община по постоянен трудов договор от 01.12.2006 г. като младши експерт „поддръжка на планове“ в Дирекция „Общинска собственост“, отдел „Земеделие“, с изпитателен срок от шест месеца. През 2019 г. била преназначена на длъжността главен експерт ****** в същия отдел „Земеделие“ при Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“. Във връчената й длъжностна характеристика било определено да осъществява дейности, свързани със собствеността и ползването на 1 земеделските земи, селищни образувания и територии, включени в строителните граници на гр. Варна като територии по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Посочва, че няма ръководни функции. Задълженията й са по-скоро от технически характер, като дава само мнение, което не е решаващо, а подпомагащо стоящите над нея при решаване на съответните задачи.

Длъжността й е експертна със спомагателни функции. Баща й Г.Б., жител на с.

Н., бил собственик на еднолично търговско дружество със седалище в същото село – „Г.Б.“ ЕООД и развивал търговска дейност, нямаща нищо общо със земеделските земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и с гр. Варна. През 2023 г. се разболял сериозно и й прехвърлил половината от дяловете на дружеството и станала съуправител в същото. Поддържа, че не е скрила това обстоятелства.

В първото тримесечие на 2024 г. й поискали и подала пред работодателя декларация за имущество и интереси по ЗПКОНПИ. Тъй като се притеснила, че за нея могат да възникнат неблагоприятни последици, на 01.04.2024 г. подала заявление-молба до органа на управление на търговското дружество да се свика извънредно общо събрание и да бъде освободена от отговорност.

Оттогава фактически се оттеглила от работата на дружеството. Получила отговор, че искането й ще се разгледа на общо събрание след приключване на стопанската 2023/2024 г., като решението ще бъде взето след извършен анализ на финансовите резултати. Посочва, че от 20.02.2025 г. била в платен отпуск за 6 работни дни. Върнала се на работа на 05.03.2025 г. и й била връчена заповед на кмета № ****** с която трудовият й договор бил прекратен, на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2, пр. 3 КТ. Счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение е незаконно, тъй като не попада в кръга на лицата, заемащи длъжности от категорията на посочените в закона. Поддържа, че в случая не може да се говори за несъвместимост по смисъла на чл. 107, ал.

1 КТ. Твърди, че по причина на незаконното уволнение е без работа и без доходи от трудово правоотношение. Брутното й месечно възнаграждение преди уволнението възлизало на 2192 лв. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът Община Варна, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. С.М..

Поддържа становище за допустимост на предявените искове. Счита обаче същите за неоснователни. Посочва, че фактическите твърдения на ищцата са неверни. Не оспорва обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на сключен трудов договор № ****** г. С допълнително споразумение № ****** г. е изменен основният трудов договор и считано от 01.05.2012 г. ищцата е заемала длъжността Главен експерт ******, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, отдел „Земеделие“. Със заповед № ****** г. е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 06.03.2025 г. поради несъвместимост, на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2, пр. трето КТ. Твърди, че при извършена служебна проверка в Търговския регистър към АВп е установено, че ищцата е вписана като управител на 2 търговско дружество „Г.Б.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. Н., община С.. Същата била вписана като управител на 24.05.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е управител в търговско дружество. Поддържа, че за работодателя е налице законово основание за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, без предизвестие. Посочената разпоредба е въведена с цел да се избегне възможността да се оказва неправомерно въздействие върху лицата, които изпълняват дейност или работа по трудово правоотношение в държавната и общинската администрация. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата последната е имала качеството на управител в посоченото търговско дружество „Г.Б.“ ООД, което обстоятелство се потвърждава от самата нея в исковата й молба. Посочва, че ищцата при вписването й като управител, тоест, към момента на възникване на несъвместимостта, не е изпълнила задължението си по чл. 126, т. 12 КТ да уведоми работодателя за това. Счита, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение между страните. Допълва, че вписването на ищцата като управител на „Г.Б.“ ООД е заличено на 13.03.2025 г., тоест след прекратяване на трудовия договор. Оспорва истинността и достоверността на датите в представените с исковата молба писмени доказателства – молба с вх.

№ ****** г. до „Г.Б.“ ООД, както и отговор от управителя на „Г.Б.“ ООД с изх.

№ ****** г., като твърди, че същите са съставени за нуждите на настоящото производство. Оспорва размера на претендираното обезщетение, доколкото ищцата не доказва твърдението си, че е останала без работа. По изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Г. Т., която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът се представлява от юрк. С.М., която поддържа становище за законосъобразност на уволнението и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен трудов договор № ****** г., който е изменен с допълнително споразумение № ****** г., като считано от 01.05.2012 г. ищцата М. Г. Б. е заемала длъжността Главен 3 експерт ******, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, отдел „Земеделие“ при Община Варна, както и че със заповед № ****** г. е прекратено трудовото правоотношение между страните, на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2, пр. трето КТ, която заповед е връчена на ищцата на 05.03.2025 г.

Между страните не е спорно, а и ищцата изрично в исковата си молба посочва, че през 2023 г. /по време на действие на трудовото й правоотношение с ответната община/ е станала съуправител в търговско дружество „Г.Б.“ ООД, което обстоятелство се установява и от справка в Търговския регистър.

Съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация.

В конкретния случай ищцата е вписана като управител в търговско дружество.

Съдът намира за ирелевантно обстоятелството какви точно задължения е изпълнявала ищцата, съгласно длъжностната й характеристика. В закона, в разпоредбата на чл. 107а, ал. 1 КТ, не е посочено, че изброените хипотези на несъвместимост се отнасят единствено за служители с ръководни функции, а напротив – касае всички служители в държавната администрация, включително и ищцата в настоящото производство.

Съгласно разрешенията, дадени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 46/04.07.2011 г. по гр. д. № 16/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о. , в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението и е без значение дали е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение или след това; фактът е обективен и няма значение дали за него знае уволненият. В хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 7 КТ има субективен елемент - свързано е със знание за несъвместимостта у служителя или работника, както и премълчаването й /не уведомяване на работодателя по чл. 126, т. 12 КТ/. Освен това, възможно е несъвместимостта да е налице и само по повод изпълнение на конкретно възложена работа или на определена трудова функция и е достатъчно тя да е съществувала, като е без значение дали това положение е запазено и към датата на уволнението.

Възможно е по отношение на един и същи служител или работник да са налице едновременно и двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение, когато несъвместимостта е налице и в същото време работникът или служителят не е изпълнил и задължението по чл. 126, т. 12 КТ. Мотивите на заповедта за уволнение и в двете хипотези могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав.

Нормата на чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ съдържа прекратително за трудово4 правната връзка основание, същата е императивна и работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл. 107а, ал. 1 КТ. Докато в общия случай прекратяването на трудово-правната връзка е право, тук се касае за задължение. Налице е нетърпимост на трудовия договор и основание за безусловното му прекратяване, включително тогава, когато обстоятелствата по чл. 107а ал. 1 КТ са настъпили впоследствие, след неговото сключване. Това следва от ясното съдържание на чл. 126, т. 12 КТ, която разпоредба задължава работника или служителя да уведоми работодателя си за несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й възникне някое от основанията за недопустимост по чл.

107а, ал. 1 КТ /така постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 704/09.12.2010 г. по гр. д. № 216/2010 г. по описа на ВКС, III г. о./.

Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е императивна и задължава работодателят да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл. 107а, ал. 1 КТ . Разпоредбата на чл. 126, т. 12 КТ задължава служителя да уведоми работодателя си за несъвместимост с изпълняваната работа, а неуведомяването на работодателя представлява самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 7 КТ.