Решение № 260001 от 19.03.2021, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260001 гр.Ботевград, 19.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БОТЕВГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П. при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдия П. НАД №481 по описа за 2020година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Т.В.К. с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***г., издадено от Началник отдел охранителна полиция при ОДМВР – София, упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание

„глоба” в размер на 10.00 лева. В жалбата си К. моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

Т.В.К. не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Въззивната страна – ОДМВР – София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №***г.; ЗППАМ № ***г.; възражение от Т.В.К.; снимка; писмо; справка от КАТ за първоначална регистрация и собственици на ПС; заповед

***.; заповед № ***.; заповед *** г.; справка за нарушител/водачи събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г.И.В.– актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в ОДМВР-София и Е.А.К., се установява следната фактическа обстановка:

На 11.09.2020г. около 02.23ч. свидетелите Г.И.В. и Е.А.К.

– полицейски служители при ОДМВР - София били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус”, като били в района на 40-ти км. в пътното платно, в посока гр.София. Тогава свидетелите В. и К. спрели за проверка движещия се по същото платно товарен автомобил м.”ДАФ” с рег.№***с прикачено към него полуремарке с рег.№***, управляван от жалбоподателя Т.В.К.. При извършената проверка последният не представил на контролните органи контролния талон от свидетелството му за управление на МПС. Тъй като двамата полицейски служители знаели, че в района на пътен възел на АМ Хемус е поставен знак В-4 с оглед въведена временна организация за движение на МПС над 12т. със заповед на АПИ №РД11-48/10.06.20г., а управляваното ППС от К. било с максимално допустима техническа маса над 12т. и не носел контролния талон от СУМПС, св. Г.И.В. съставил АУАН № №***г на жалбоподателя в присъствието на св.К.. Съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието и същият го подписал.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***г. от Началник отдел охранителна полиция при ОДМВР – София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В. и К., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.

Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно от показанията на св. В. и св.К., е че те са спрели ППС, управлявано от Кантранджиев в района на 40-ти км. на АМ „Хемус”, в посока гр.София, като тогава те не са имали видимост до участъка пътен възел - Ботевград, където е следвало да се намира горецитирания пътен знак, въвеждащ забрана за преминаване в посока гр.София на товарни автомобил с технически допустима максимална маса над 12т. Свидетелите В. и К. не са видели навлизането на процесния товарен автомобил в района на пътния възел - Ботевград на АМ „Хемус”, не са установили по това време /на навлизането в забранения за ППС над 12т. участък/ кой е управлявал товарен автомобил м.”ДАФ” с рег.№***, както и дали в действителност знака В-4 не е бил временно отстранен, или същият да е в такова състояние, че да не е видим за водачите на МПС. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че Кнтранджиев е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.

По отношение на второто описано и прието за установено нарушение, съдът не констатира допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения. Нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е описано от фактическа и правна страна, правилно е посочена нарушената норма, която кореспондира и с приложената санкционна такава.

Правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на посоченатите в НП дата и място е управлявал МПС, без да носи контролния талон към свидетелството за управление.

Правилно за гореописаното нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП, АНО е наложил на Кантранджиев наказание "Глоба", в размер на 10.00лв., което е и фиксирания размер, предвиден за същото.

Предвид гореизложеното съдът счита, че

НП следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, в частта, с която е наложено наказание за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №***от ***г., издадено от Началник отдел охранителна полиция при

ОДМВР – София, упълномощен със заповед № ***г. на МВР, В ЧАСТТА, с която на Т.В.К. с ЕГН**********,***, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева и наказание лишаване от право да управлява

МПС за срок от 1 месец.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***от ***г., издадено от Началник отдел охранителна полиция при ОДМВР – София, упълномощен със заповед № ***г. на МВР, упълномощен със заповед № ***г. на МВР, В ЧАСТТА, с която на Т.В.К. с ЕГН**********,***, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ :