Решение № 83 от 13.10.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 191/2022
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 13.10.2022
- В сила
- 13.10.2022
- Състав
- Пепа Илиева Чиликова, Петранка Стоянова Жекова, Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал.1, т.2, б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл.30, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. Ямбол, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пепа Ил. Чиликова
Членове:
Петранка Ст. Жекова
Анита Хр. Велева при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600191 по описа за 2022 година Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Г. Д. Д. от с.Овчи кладенец, обл.Ямбол чрез упълномощения му защитник- адвокат М.Х. от ЯАК против Присъда № 35/27.04. 2022 год., постановена по НОХД № 325/2021 год. по описа на РС Елхово.
С атакуваната присъда въззивникът- подсъдим Г. Д. и въззиваемиятподсъдим Д. А. С. от гр. Ямбол са признати за виновни в това, че в неустановен час за времето от 10.00 ч. до 12.30 ч. на 15.11.2019 г., действайки в съучастие като съизвършители, а С. и в условията на опасен рецидив, от втори етаж на жилище в с. ********, обл.******, на ул."********, са отнели чужди движими вещи- пари в банкноти 13 000 швейцарски франка с левова равностойност 23 275.20 лева, от вледението на собственика им И. Х. Т. от с. ********, обл.******, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 за въззивника Г. Д., а за въззиваемия Д. С.престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 , вр. с чл.20, ал.2, вр. с 1 чл.29, ал.1, б."а" и б."б"от НК, за което в условията на съкратено съдебно следствие по Глава XXVII-ма, с приложение разпоредбата на чл. 58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК са им наложени наказания съответно от ЕДНА ГОДИНА "лишаване от свобода” за подс. Г. Д., което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата, а за подс. А.С. - наказание от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА "лишаване от свобода" при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
Със същата присъда на осн. чл. 59, ал.1 НК е зачетено времето, през което подсъдимият А.С. е задържан под стража с постоянна мярка за неотклонение, считано от 29.01.2021 г. до 03.08.2021 г., когато е приведено в изпълнение наказание "лишаване от свобода", наложено му по НОХД №******** г. по описа на ОС-Ямбол, вл. в сила на 26.07.2021г. като е постановено 1 ден задържане да се счита за 1 ден "лишаване от свобода".
С оспорваната присъда въззивният жалбоподател Д. и въззиваемиятподсъдим С. са осъдени солидарно за заплатят на гражданския ищец И. Х. Т. от с.********, обл.Ямбол обезщетение в размер на 23 275.20 лева, представляващо левовата равностойност на 13 000 швейцарски франка, като предявеният граждански иск за имуществени вреди против двамата подсъдими е уважен с присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от момента на увреждането- 15.11.2019 г. до окончателното изплащане.
С оспорваната присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят ДТ върху уважения размер на гражданския иск за имуществени вреди в размер на 931.00 лева, вносима в приход на Бюджета на съдебната власт и 5 лева по сметката на РС-Елхово- за служебно издаден изпълнителен лист.
С атакуваната присъда на осн. чл.189, ал.3 от НПК в тежест на двамата подсъдими са възложени направените по делото разноски като всеки от тях е осъден да заплати по сметката на ОД на МВР-Ямбол , Републикански бюджет сумата от по 351.60 лева както и по 5 лева за издаване на изпълнителен лист / по сметката на РС-Елхово/.
С оспорваната осъдителна присъда Елховският районен съд се е разпоредил и с веществените доказателства.
Във въззивната жалба на подс. Г. Д., депозирана чрез упълномощения 2 му защитник- адвокат М.Х. от ЯАК, се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда както и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия.
Инвокират се и доводи за налагане от първостепенния съд на явно несправедливо наказание, предвид отказа на съда да приложи нормата на чл. 55, ал.1 от НК. Настоява се за постановяване на въззивен съдебен акт, с който да се отмени изцяло оспорваната присъда а алтернативно- да се постанови въззивно решение, с което да се намали размера на наложеното на подс.Д. наказание с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК.
В съдебно заседание въззиваемият- подсъдим Д. С. се явява лично и със служебно назначен защитник- адвокат Г. Г. от ЯАК. Лично и чрез защитата изрично заявява, че не се присъединява към въззивната жалба на другия подсъдим, т.к. е доволен от първоинстанционната присъда и не желае да я обжалва.
В съдебно заседание въззивникът - подсъдим Г. Д. се явява лично и наред с упълномощения си защитник изцяло поддържа въззивната жалба.
Навеждат се доводи, че постановената спрямо подс.Д. присъда се явява явно несправедлива предвид несъобразеното от страна на решаващия съд наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, ниската степен на обществена опасност на деянието и личната занижена обществена опасност на дееца. Не е съобразил решаващия съд и факта, че няма нито едно отегчаващо отговорността на подс. Д. обстоятелство.
Настоява се проверяващата инстанция да намали размера на наложеното на подс.Д. наказание като приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК.
В съдебно заседание въззиваемия- подсъдим А.С. се явява сам и със служебно назначениия си защитник- адвокат Г.Г. от ЯАК. Лично и чрез защитата се изразява становище за законосъобразност и правилност на постановената първоинстанционна присъда. Въззиваемият С. твърди, че постановената присъдапо отношение на него е справедлива, поради което той не я атакува пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ямбол изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за обоснованост, законосъобразност и справедливост на обжалвания съдебен акт. Излагат се 3 съображения, че правилно и обосновано РС-Елхово е отказал приложението на чл.55, ал.1от НК като така отмереното наказание по отношение и на двамата подсъдими, според прокурора, е справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и личността на всеки от двамата подсъдими. Настоява се въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна.
В съдебно заседание въззиваемата- частен обвинител и граждански ищец И. Т., редовно и своевременно уведомена, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по въззивната жалба на подс. Г. Д.. Не се явява процесуалният представител на Т.- повереника и адвокат Т.Д. от АКБургас, редовно и своевременно уведомен.
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледан а по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Приетата за безспорно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства. Фактическите положения, приети за установени от страна на решаващия съд са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по съответния процесуален ред в производство по Глава XXVII-ма от НПК . В този смисъл проверяващата инстанция изцяло се присъединява към изводите на РС-Елхово касателно безспорно установеното от фактическа страна и намира за ненужно да го преповтаря. По отношение на установеното от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство не са наведени оплаквания от страните, още повече че двамата подсъдими изцяло са признали фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи :
4
При правилно изяснена фактическа обстановка решаващият съд е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, че подсъдимите Г. Д. Д. и А.А.С. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъпните състави, вменени им от държавното обвинение, т. к. на 15.11.2019г., за времето от 10.00 ч. до 12.30 часа, в с.********, обл.Ямбол, от втори етаж на жилищен дом на УЛ.********, действайки в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - пари в банкноти на стойност 13 000 швейцарски франка, с левова равностойност 23 275.20 лева, от владението на собственика им И. Х. Т. от с.********, обл.Ямбол, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят като въззиваемият- подсъдим С. е действал в условията на опасен рецидивпрестъпление по чл. 196, ал.1, т.1,вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК за въззиваемият С., а за въззивният жалбоподател Г. Д.- престъпление по чл.194, ал.1,вр. с чл.20, ал.2 от НК. В този смисъл правилно и законосъобразно двамата са признати за виновни по повдигнатото им и поддържано обвинение като са им наложени законосъобразни и справедливи наказания, а именно : от 1 година и 8 месеца "лишаване от свобода" при първоначален " строг" режим за подс. С., а за подс. Д. - наказание от 1 година "лишаване от свобода", което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.
Касателно авторството на деянието, механизма и генезиса на неговото осъществяване, на правната квалификация и по въпросите за вината, изводите на РС- Елхово се преценяват като обосновани и законосъобразни и при липса на оплаквания, проверяващата инстанция не счита за необходимо да ги преповтаря. Проверяващата инстанция на свой ред и при служебен прочит на доказателствената съвкупност намира за безспорно и несъмнено, че двамата подсъдими са автори на вмененото им деяние в какъвто смисъл са пълните им и подробни самопризнания , направени в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК, подкрепени от гласните и писмени доказателствени източници, събрани и проверени в хода на ДП.
Несъмнено е, че двамата са осъществили престъпното деяние в посочения времеви интервал на инкриминираната дата 15.11.2019 г., т. к. именно на тази дата пострадалата собственичка на швейцарската валута 5
И. Т. и нейната майка са заминали рано сутринта за Република Турция и този факт е бил предварително известен на подс. Г. Д. - подс.Д. и пострадалата И. Т. са в интимни отношения и Д. много често пребивава в дома на И. Т. в с.********, имайки реално и фактически възможност да остава сам в спалнята, обитавана от И. и спокойно да"тършува" и по този начин да намери черната кожена чанта, в която пострадалата е поставила спечелените от работата и в Ш. пари - 13000 швейцарски франка.
Няма спор и досежно обстоятелството,че подс.Д., знаейки точната дата на заминаването на пострадалата и майка и за република Турция, е организирал пристигането си заедно с подс.С. в с.******** като е направен целенасочен опит пребиваването на двамата подсъдими в този ден и час в с.******** да остане тайно и незабелязано- предварително подс.Д. разговаря с подс. С. и му предлага да извършат кражбата заедно, а на инкримираната дата двамата оставят мобилните си телефони в дома на подс.Д. в гр. Ямбол.
Безспорно е установено по делото, а двамата подсъдими не оспорват и факта, че подс.С. е имал парични задължения към подс.Д. към момента на престъпното деяние.
Част от подготовката за осъществяване на планираната кражба се изразява в действията на двамата преди отпътуването им за с.********, а именно- лекия автомобил марка "********", управляван към онзи момент от подс.Д. е оставен в автосервиза на свид. Г. Г., находящ се в индустриалната зона на гр. Ямбол под предлог за евентуална повреда и към инкриминирания момент подс.Д. управлява лек автомобил марка ******** с рег.№ ********, предоставен му за ползване то свид.Г. до отстраняване на повредата в неговия лек автомобил. Част от подготовката за осъществяване на планираната от подс.Д. кражба е и обаждането му по телефона до пострадалата свидетелка И. Т.- разговора с нея цели подс.Д. да се увери, че пострадалата и нейната майка вече са територията на