Определение № 809 от 28.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809 гр. Стара Загора, 28.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500475 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от "Б.Д.” АД чрез процесуалния представител юрисконсулт К.М. /с надлежно учредена по делото представителна власт/ срещу разпореждане № 3334/24.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1869/2024 г. на Районен съд – Казанлък, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Н. М. К. за сумата от 75 лева, представляваща дължими заемни такси по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 03.01.2019 г.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Посочва, че неправилно районният съд е приел, че претендираната сума представлява разход при изискуем кредит, поради което се намира в противоречие с чл. 33 ЗПК. В случая длъжникът не е заплащал минималната месечна сума за револвиране на предоставения кредит в размер на 30 лева в продължение на пет поредни месеца. Ето защо същият дължи сумата от 75 лева – невнесени суми за нереволвиране на кредитна карта съгласно Приложение U20 към договора за кредит. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част, като постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената по-горе сума.

Претендира разноски по делото.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

1

По делото се установява, че ч. гр. д. № 1869/2024 г. на Районен съд – Казанлък е образувано по подадено от „Б.Д.“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за следните дължими от Н. М. К. парични суми: 1/ 784,63 лева - главница; 2/ 228,91 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.05.2023 г. до 17.06.2024 г.; 3/ 8,66 лева – законна лихва за периода от 18.06.2024 г. до 16.07.2024 г. и 4/ 75 лева – дължими заемни такси, ведно със законната лихва от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането. В заявлението се посочва, че посочените по-горе суми произтичат от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 03.01.2019 г., като кредитът е отчитан по кредитна сметка № 13/0000000030313715.

Заявителят „Б.Д.“ АД е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на приложен към заявлението документ – извлечение от счетоводните книга на банката.

С разпореждане № 3334/24.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1869/2024 г. на Районен съд – Казанлък е постановено издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумите, представляващи главница по договора за кредит, договорна /възнаградителна/ лихва, както и за законна лихва за периода от 18.06.2024 г. до 16.07.2024 г. За сумата от 75 лева – дължими заемни такси заявлението е било отхвърлено като неоснователно.

В обжалваното разпореждане районният съд е приел, че претендираните „дължими заемни такси“ са такива, свързани с усвояването и управлението на кредита, като същите не съответстват на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя. Ето защо клаузата за дължимост на посочените такси противоречи на ЗПК. Предвид изложеното районният съд е достигнал до крайния извод, че в тази му част заявлението се явява неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

Разпореждането е правилно.

Съгласно нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издава при представено извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. В това производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали представеният документ е формално редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно нормата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът е длъжен да провери дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител. Ето защо, за да се отхвърли заявлението е достатъчно съдът да констатира наличие на обоснована вероятност за неравноправност на клаузи по договора за паричен заем, от които произтичат претендираните вземания.

2

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото процесните претенции се основават на договор за кредит, предоставен от заявителя /банка/ на физическо лице, то длъжникът Н. М. К. има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от предвидената в ЗПК и ЗЗП потребителска закрила.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд за недействителност на клаузата, от която произтича претендираното вземане за „дължими заемни такси“.

Видно от приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката процесната сума в размер на 75 лева /посочена в заявлението като „дължими заемни такси“/ представлява такса за нереволвиране на кредитна карта. Този извод се потвърждава и от твърденията в частната жалба, съгласно които длъжникът не е заплащал минималната месечна сума за револвиране на предоставения кредит в размер на 30 лева в продължение на пет поредни месеца, поради което съгласно Приложение U20 към договора за кредит същият следва да заплати на банката сумата от 75 лева – невнесени суми за нереволвиране на кредитна карта.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от общите условия към договора за кредит клиентът е длъжен ежемесечно, в рамките на определен в условията срок след падежната дата /гратисен период/, да заплаща минимална такса за револвиране. Видно от чл. 24, ал. 6 от ОУ при невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се начислява такса за невнесена минимална сума, съдържаща се в условията.

Видно от раздел II /„Такси и комисионни за ползване на картата“/ от приложение U20 /“Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi Go на Б.Д.“/ към договора за кредит при невнесена минимална сума се дължи такса в размер на 15 лева.

Педвид изложеното следва да се приеме, че претендираните от заявителя такси за нереволвиране на кредита в общ размер на 75 лева /в случая се претендират 5 такси за невнесени минимални месечни суми, като всяка от тях е в размер на 15 лева/ са изрично регламентирани в договора, общите условия, както и в условията за издаване на и обслужване на плащания с кредитни карти, които са двустранно подписани.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че същите имат санкционен характер, доколкото представляват уговорено от страните обезщетение /неустойка/ за забавеното изпълнение на дължимите по договора минимални месечни суми. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо претенцията на банката за такси за нереволвиранена кредита се намира в пряко противоречие с посочената правна норма, поради което и заявлението в тази му част се явява неоснователно.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

3

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски във въззивното производство се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3334/24.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1869/2024 г. на Районен съд – Казанлък в частта, с която е отхвърлено като неоснователно заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Н. М. К. за сумата от 75 лева, представляваща дължими заемни такси по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 03.01.2019 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4