Решение № 172 от 24.10.2022, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 254/2022
- Вид
- Решение № 172
- Подписан
- 24.10.2022
- В сила
- 24.10.2022
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126 · Закон за държавния служител
- чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 · Закон за държавния служител
- чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 · Закон за държавния служител
- чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- § 1а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.136 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл.150 · Кодекс на труда
- чл. 178, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 261 · Кодекс на труда
- чл. 264 · Кодекс на труда
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 172 гр. В., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: С. Ж. С.
Членове:
Г. П. Й.
Н. Д. Н. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20221300500254 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С Решение №340 /16.09.2021 г. на Районен съд-В. по гр.д.№265/2021г. по описа на съда е осъдена ГД„П. б. и з. на н." гр. С. да заплати на С. Ж. Б. с ЕГН:********** и адрес в гр.В. сумата 1757.62 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.03.2018 г.-31.12.2020 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, сумата от 213.41 лева лихви за забава върху главницата по периоди на възникване на задължението , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда- 12.02.2021г до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 367.97лева адвокатско възнаграждение.
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. С. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-В. разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в общ размер 190.30 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ГД„П. б. и з. на н. гр. С., представлявана от процесуален представител юрисконсулт Е. Р., упълномощена от Н. Н. -Директор. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
1
Поддържа се ,че решението било постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба , която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (обн. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.) (ЗМВР) .Сочи се, че периодът,за който жалбоподателят е осъден да заплати възнаграждение за извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 0.143 е от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. , през който период са действали Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Сочи се, че Наредба №8121з-407 от 2014 е отменена със заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592 от 2015 в сила от 01.04.2015г., която е отменена с решение на ВАС в сила от 29.07.2016г. по адм.д.№ 5450/2016г.
При решаването на спора съдът неправилно бил приложил материалното право, като бил допуснал субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и доп.. бр.11 от 05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.; изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ), тъй като съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време на нощния труд по ЗМВР и посочените наредби е 8 часа , а по КТ е 7 часа , което прави коефициент 1, а не 0.143, както е прието от съда . Считат, че няма празнота в специалната уредба, за да се приложи общата такава.
По отношение на присъдените разноски на ищеца се сочи, че не са налице доказателства за сторени такива, тъй като в договора за правна защита и съдействие липсват данни за вида на плащане на уговореното възнаграждение .
Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно Решение №340 /16.09.2021 г. на Районен съд-В. по гр.д.
№265/2021г.и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на исковата молба ,в който изразява доводи относно правилност, законосъобразност, обоснованост на съдебното решение и неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че НСОРЗ не дерогира закона, че КТ и ЗДСл намират приложение по силата на препращащи норми в ЗМВР и при липса на изрични разпоредби в ЗМВР, като 2 обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в ЗМВР спрямо другите държавни служители и тези по трудови правоотношения., които доводи са застъпени в съдебната практика Излага, че становището за неприложимостта на посочения механизъм за превръщане но нощните часове в дневни е неоснователно, тъй като самата №8121з-407 от 2014 е допускала това и такова превръщане е правено за определен период за служителите на МВР. Липсата на регламентация в следващите наредби сочи празнота, при която се прилагат общите разпоредби на КТ и ЗДСл. Намира за неоснователно и твърдението за липса на доказателства за платено от ищеца адвокатско възнаграждение.
През въззивната инстанция не са направени доказателствени искания от страните.
От събраните в производството по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове за: неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн. чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т.З, вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и обезщетение за забавенато плащане на тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът С. Ж. Б. с ЕГН:********** излага в предявената искова молба, че работи по служебно правоотношение, по силата на което заема при ответника длъжността "пожарникар" в РС ПБЗН-В.. През периода 28.03.2018г. -31.12.2020г. е работил на сменен режим със смени от 24 часа, при което е полагал труд повече от 40 часа седмично. Ответникът не му е платил възнаграждение за положен от него за исковия период извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл.
9 ал.2 НСОРЗ. Ответникът е в забава при плащането, поради което се претендира и мораторна лихва. Ищецът моли да бъде осъден ответника, след допуснато изменение на размера на претенциите в съдебно заседание, да заплати сумата 1757.62 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време, и мораторни лихви в размер на 213.41 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и направените разноски.
Представителят на ответника е оспорил предявените искове. В отговора на исковата молба са развити подробни правни доводи, поддържани по същество и пред въззивната инстанция. Сочи, че през исковия период, посочен от ответника- 12.02.2018- 31.12.2020г. е действала Наредба №8121з776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на 3 държавните служители в МВР, отм. ДВ, бр.4 от 14.01.2020г с & 4 от ЗР на Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 10.01.2020г., отм. с пар. 4 от ЗР на Наредба №8121з-1174 от 21.10.2020г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР в сила от 03.11.2020г., отменена с & 4 от ЗР на Наредба №8121з-1353 от 15.12.2020г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от в ЗМВР, в сила от 01.01.2021г.
Съгласно същите наредби, полагането на труд в нощните часове не следва да надвишава средно 8 часа за всеки 24 часов период, което означава , че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8:8 , което е равно на коефициент 1, а не както е по смисъла на КТ 7:8 с коефициент 0.143.
НСОРЗ определя превръщането на нощните часове в дневни с коефициент , равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, което произтича от различната продължителност на двете по КТ. ЗМВР обаче е определена продължителност на нощния труд 8 часа , поради което не е налице празнота , а специална уредба на правоотношенията.
От фактическа страна не се спори между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение при ответника ГД „ПБЗН" на длъжност "пожарникар" в РС ПБЗН-В.. През периода 28.03.2018- 31.12.2020г. е работил на сменен режим със смени от 24 часа, респ. полагал е и нощен труд. Липсват каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, че се е противопоставял на полагането му.
От заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установява, че през периода 28.03.2018- 29.02.2020г. ищецът е отработил общо 1032 часа нощен труд, за който работодателят е изплатил на ищеца допълнително възнаграждение за всеки отработен час нощен труд по 0.25 лева / 1032 нощен труд по 0.25 лева = 258.00 лева/. За периода 01.03.2020г. 31.12.2020г. работодателят е изплатил на ищеца допълнително възнаграждение за всеки отработен час нощен труд по 1.00 лева /488 ч нощен труд по 1.00 лева = 488.00 лева/.Не е установено плащане на възнаграждение на ищеца за периода за положен извънреден труд , получено чрез преобразуването на отработените часове нощен труд в дневен с коефициент 0.143. Отработените от ищеца часове нощен труд за периода, съобразно общия брой отработени дежурства е 1520. нощен труд, приравнен с 4 коефициент 0,143 възлиза на 217 часа извънреден труд с равностойност 1757.62 лева. Размерът на претендираните мораторни лихви за исковия период в/у възнаграждението за извънреден труд е в размер на 213.41 лева.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от правна страна следното :
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност.
Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция.
Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Разпечатката съдържа 35 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d2053f0-7e0e-4fc5-8092-b32aad6a3be5