Решение № 5646 от 31.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1873/2023
- Вид
- Решение № 5646
- Подписан
- 31.08.2026
- В сила
- 31.08.2026
- Състав
- Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 279, ал. 1 и ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 279, ал. 1 и ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 80, ал. 1, т. 8 · Закон за съдебната власт
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5646 гр. София, 31.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100501873 по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба подадена от „ДОБРОТИЧ БИЛДИНГ“ ЕООД срещу решение № 13049/18.11.2022г. по гр. д. № 13047/2022 г. на СРС, ГО, 173 състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и е осъден да заплати разноски по делото. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон относно пасивната материална легитимация на ответника да отговаря по иска. Твърди, че именно Агенцията по вписванията носи имуществената отговорност на незаконосъобразни действия на съдиите по вписванията и от които са настъпили вреди за трети лица. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде уважен в предявения му размер.
От насрещната страна по жалбата - АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА е подаден писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. липсата на материална легитимация на ответника по предявения срещу него иск.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от "Добротич Билдинг" ЕООД срещу Агенцията по вписванията.
Ищецът "Добротич Билдинг" ЕООД е предявил срещу Агенцията по вписванията иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането да му заплати сумата от 14300 лева, представляваща имуществени вреди (заплатена на Г.Т.А. неустойка по чл. 15, ал. 1 от Предварителен договор от 16.03.2020г.), последица от незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията (Определение № 349/12.03.2020 г. по молба с вх. № 13961/12.03.2020 г. на Служба по вписванията - град София) да извърши вписване на непарична вноска в капитала на ищеца, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (11.03.2022г.) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 12.03.2020 г. подал заявление пред Агенцията по вписванията за отразяване на апортна вноска в капитала си - право на собственост върху имот с идентификатор *** и построената в него до етап груб строеж сграда с идентификатор ***. Въпреки че заявлението било надлежно комплектовано, с Определение № 349/12.03.2020 г. Н.К. - Съдия по вписванията, отказала да извърши вписването на апортната вноска. Ищецът оспорил отказа, който бил отменен с Определение № 11863/24.07.2020 г. по ч. гр. д. №5030/2020 г. на СГС, като било разпоредено вписване на апортната вноска. Междувременно на 16.03.2020г. ищецът сключил като продавач предварителен договор с Г.Т.А. за апартамент, находящ се в сградата, предмет на апорта. Постановеният отказ поставил ищеца в невъзможност да изпълни задължението си по предварителния договор, тъй като не можел да установи пред нотариуса материалното си право на собственост върху имота. В крайна сметка на 01.06.2020 г. страните по предварителния договор се споразумели да го развалят, като ищецът се наложило да заплати неустойка на другата страна в размер на 14300,00 лева. Невъзможността да се изпълни договора и в частност заплащането на неустойката били в пряка връзка с незаконосъобразния отказ на съдията по вписванията, за чийто действия била отговорна Агенцията по 2 вписванията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Агенцията по вписванията депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че Агенцията не е процесуално легитимирана да отговаря по него, тъй като правоотношенията със съдиите по вписванията възниквали с Министерството на правосъдието и то носело отговорност за техните действия по служба. Служители на Агенцията по вписванията не били извършили противоправни действия спрямо ищеца.
Същият имал недобросъвестно поведение, което довело до пълно/частично съпричиняване: предварителният договор бил сключен четири дни след постановяване на отказа, т. е. ищецът бил наясно, че това ще му попречи да изпълни задълженията си по предварителния договор. Той уговорил твърде кратък срок за сключване на окончателния договор, а и не се сочели доказателства, че именно отказът на съдията по вписванията попречил на ищеца да изпълни задълженията си по него. Апортът бил вписан още на 28.02.2020 г., вещното му действие настъпвало с вписването, поради което дружеството имало възможност да удостовери правата си пред нотариус.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между вредите и поведението на служителите на Агенцията по вписванията.
С решение № 13049/18.11.2022г. по гр. д. № 13047/2022 г. на СРС, ГО, 173 състав, предявеният иск е отхвърлен изцяло.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество-правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете 3 инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т.7 от ППВС № 7/1959 г.). В т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д . №3/2004 г. пък се посочва, че пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди, причинени на граждани, е държавният орган- юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения. Следователно тази отговорност е обективна, като възниква за възложителя, ако изпълнителят е извършил виновно противоправно деяние и между това деяние и настъпилите вреди е налице причинно-следствена връзка.
В настоящия казус ищецът претендира да са настъпили вреди от противоправно поведение, изразяващо се в постановяване на незаконосъобразнен отказ на съдия по вписванията да впише апортна вноска в капитала на ищцовото дружество - право на собственост върху посочен недвижим имот.
Статутът на съдията по вписванията е уреден в Закона за съдебната власт. Съгласно чл. 279, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ в районните съдилища има съдии по вписванията, чиито брой се определя от министъра на правосъдието. Чл. 281 ЗСВ пък определя, че съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс, а в член 287 са предвидени основанията, на които министърът на правосъдието ги освобождава от длъжност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 8 ЗСВ работата на съдиите по вписванията се ръководи и контролира от председателя на съответния районен съд.
Същевременно в Устройствения правилник на Агенцията по вписванията подобни функции не са предвидени.
От всичко изложено следва , че, въпреки че дейността на съдиите по вписванията е тясно свързана с тази на Агенцията по вписванията, последната не е органът, за който възниква отговорността да поправи вредите, последица от незаконосъобразните действия на съдията по вписванията, в който смисъл са и изводите на първоинстанционния съд, а възраженията на 4 жалбоподателя се явяват неоснователни.
Поради изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство се следват на въззиваемата страна, които настоящият съдебен състав определя на 25 евро.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13049/18.11.2022г. по гр. д. № 13047/2022 г. на СРС, ГО, 173 състав изцяло.
ОСЪЖДА "ДОБРОТИЧ БИЛДИНГ" ЕООД, ЕИК 206042289, със седалище в град София, да заплати на АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 25 евро юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5