Решение № 80 от 13.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Пазарджик, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20245200500061 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд В. е сезиран с искова молба ,подадена от М. Б. Т. ,ЕГН **********, с адрес в гр.В. , ул.“ Т.У.“ № 2, против М. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. В. , ул. „В.П. „ № 1.

С Решение № 5/ 29. 04. 2021г. на районен съд В. ,постановено по гр. д. № 696/ 2022г. по описа на същия съд,предявените искове са отхвърлени изцяло , като неоснователни.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове.Прави се искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба .В отговора се оспорва въззивната жалба. Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд, като правилно и законосъобразно .

В открито съдебно заседание страните , чрез пълномощниците си поддържат въззивните жалби .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на 1 противната страна по въззивната жалба и събраните доказателства, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна(ищец в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

І.Правно основание на предявените искове и фактически състав на правната норма.

От обстоятелствата , които са изложени в исковата молба и от направеното искане може да се направи извода , че съдът е сезиран с осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени „неимуществени вреди“ от непозволено увреждане . Правното основание на предявените искове е по чл. 45 от ЗЗД във вр.с чл. 52 от ЗЗД .

Фактически състав на правната норма по чл. 45 от ЗЗД . деяние ( действие или противоправно бездействие) ; противоправност на деянието ( деянието трябва да нарушава определена правна норма (законов или подзаконов нормативен акт ,без значение към кой клон от правото принадлежи. ) или да нарушава общото правило на добрите нрави “да не се вреди другимо „ ). вина на дееца ( под формата на „пряк“ или „евентуален умисъл“ ( чл. 11 ал. 2 от НК) или непредпазливост, под формата на „ съзнавана „ или „несъзнавана „ небрежност- чл. 11 ал. 3 от НК .). вреда (имуществена(под формата на претърпяна загуба или пропусната полза) или неимуществени (морални)вреди ); причинна връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда (вредите трябва да са „пряка и непосредствена последица от увреждането“ ( чл. 51 ал. 1 от ЗЗД). Това означава,че вредата трябва да е необходимо и закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързана с резултата ); при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното ( чл.

45 ал. 2 от ЗЗД ). Деецът следва да обори презумпцията за вина ,за да се освободи от отговорност, като докаже , или че деянието му е случайно , или че е бил невменяем по време на извършване на деянието , или че е действал при условията на неизбежна отбрана , крайна необходимост, изпълнение на закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за увреждането му.

Фактически състав на правната норма по чл. 52 от ЗЗД.

2

Основните разяснения за съдържанието на понятието „ справедливост „ по смисъла на чл.

52 от ЗЗД са дадени и в Постановление №4 / 23.12. 1968г. на Пленума на ВС. Посочено е , че това понятие не е абстрактно понятие и преценката е свързана с конкретни обективни данни по делото , които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението .

Тези основни положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда на чл. 290 от ГПК(виж Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10.

2009г. по т. д. № 14/ 2009г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по т. д. № 2974/ 2013г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;)Приема се ,че обезщетението по чл. 52 от ЗЗД трябва да представлява точен паричен еквивалент на всички понесени от лицето болки ,страдания и неудобства-емоционални ,физически и психически сътресения.

Обобщавайки съдебната практика по въпроса за приложението по чл. 52 от ЗЗД може да се направи извода , че основните критерии ,за да се определи размера на обезщетението по чл.

52 от ЗЗД са следните :

-Видът ,продължителността и интензитета на болките и страданията , които лицето е претърпяло към момента на увреждането ;

-Видът и интензитета на болките и страданията , които лицето ще търпи за в бъдеще;

-Негативните емоционални преживявания на лицето ;

-Социален дискомфорт за определен период от време ;

-Икономическата конюнктура в страната чрез нейните проявни форми- официалната статистика за средната работна заплата в страната и нивото на инфлацията ;

-Общественото възприемане на понятието „справедливост“ на определен етап от общественото развитие;

-Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия;

ІІ. Правни изводи .

Исковете са неоснователни.

Ищцата претендира заплащането на обезщетение за причинени неимуществени вреди на три фактически основания:

-сумата 3000 лева,ведно със законната лихва,считано от 09.06.2022 г., за направеното от ответницата в електронния сайт vip-velingrad.com на 09.06.2022,клеветническо твърдение, че ищцата си прави „фалшив пиар” с публикуване на информация за нейно участие като състезател по плуване в международно състезание в Г. и спечелването на медали;

-сумата 1000лв. ,водно със законната лихва,считано ох датата на увреждането (период края на месец юни-началто на месец юли 2021г.) за направени от ответницата в гр. В., пред родители на деца, чийто треньор е ищцата , твърдения, че ищцата е „измислен треньор”, че медалите от състезанията са фалшиви, че ходи по измислени състезания с незначителни участници ;

-сумата от 1000 лв.,ведно със законната лихва,считано от подаване на последната жалба, за подадените от ответницата срещу ищцата жалби до Отдел”3акрила на детето” към ДСП В. от 17.06.2021 г. и месец април 2022 г. и до Районна прокуратура Пазарджик, Териториално поделение В. , пр.№2190/2022 г.;

3

От обстоятелствата , които са изложени в исковата молба въззивната инстанция прави извода ,че деянията , които са посочени в исковата молба осъществяват фактическия състав на престъплението „ обида „ , по чл. 146 от НК ,а не на престъплението „ клевета „ по чл. 147 от НК.

В исковата молба ищцата е посочила ,че ответницата е направила публични изявления, които са засегнали нейната чест и достойнство , а така също са уронили личния и професионалния й авторитет в обществото . Тези твърдения осъществяват фактическия състав на престъплението „обида „.

Фактическият състав на престъплението „ клевета „ изисква ответницата да е разгласила за ищцата позорни обстоятелства или да й е приписала престъпление, каквито обстоятелства не са изложени в исковата молба .

Какъв е фактическия състав на престъплението“обида „?

1 / Казването на обидни думи или изрази или извършването на обидни действия отношение на пострадалото лице ; по

2 / Обидните думи или изрази или обидните действия трябва да бъдат възприети от пострадалото лице . Възприемането може да бъде извършено „пряко и непосредствено “ чрез визуален контакт между лицата или „непряко“- чрез радио,телевизия , печат , телефон или по дигитален път ( интерактивна комуникация ) ;

Въззивната инстанция счита ,че думите , които са посочени в исковата молба за това, че ищцата си прави „фалшив пиар” с публикуване на информация за нейно участие като състезател по плуване в международно състезание в Г. и спечелването на медали и това ,че ищцата е „измислен треньор”, че медалите от състезанията й са фалшиви, че ходи по измислени състезания с незначителни участници,действително представляват обидни думи и квалификации по смисъла на чл. 146 от НК. Тези обидни думи и квалификации са възприети от пострадалото лице непряко - чрез интерактивна комуникация ( дигитален метод ) и чрез родителите на децата , които ищцата е обучавала.

Поставя се въпроса – посочените в исковата молба обидни думи, действително ли са казани от ответницата?

1.По отношение на публикацията в електронния сайт v ip-velingrad.com , че ищцата си прави „фалшив пиар” с публикуване на информация за нейно участие като състезател по плуване в международно състезание в Г. и спечелването на медали.

Пред първоинстанционния съд са приети без възражения от страните съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно- техническа експертиза . От заключенията на техническите експертизи е установено , че на сайта vip-velingrad.com. е публикувана статия от 09. 06. 2023г. „Плувкините от В. М. Т. и В.Д. с медали от Г.“.

В заключенията си вещото лице посочва, че на сайта vip- velingrad.com., не е установил да е налице посочения от ищцата коментар и емотикон “усмихнато човече“. Вещото лице е установило следа от изтрит коментар, като е обяснило пред съда, че не може да установи на кого принадлежи този изтрит коментар и какво е съдържанието му.

При липсата на технически данни за посочения в исковата молба коментар , правилен и законосъобразен е извода на районния съд затова ,че не може да се приеме доказаност на иска,само въз основа на обясненията на свидетелите Т.А.М. и Г.К.К. . Това е така , тъй като коментари и изявления , които са направени в електронни сайтове, следва да бъдат установени от специалисти в тази област, чрез съответните технически средства ,а не с гласни доказателства . В случая по аналогия следва да намери приложение намира разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК , според която не са допустими свидетелски обяснения за установяване на обстоятелства , за доказването на които закона изисква писмен акт.

4