Решение № 260068 от 25.02.2021, Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е гр.Кърджали,

25.02.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Невена Калинова при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1163 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на С.Р.А. и А.М.А., и двамата от с.Нови пазар, общ.Черноочене, обл.

Кърджали, подадена чрез надлежно упълномощен адвокат, срещу „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията N 4-6, за недължимост на парично вземане по изп.дело N 84/2020г. по описа на ЧСИ З.З., образувано от ответника като взискател по изпълнителен лист от 14.11.2012г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС-Димитровград, за следните суми: 7 645.30 лв. главница, 811.77 лв. редовна лихва за периода от 07.11.2011г. до 03.09.2012г., 1 081.50 лв. наказателна лихва за периода от 07.11.2011г. до 12.11.2012г., законна лихва от 13.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 616.77 лв. разноски по делото. Твърденията на ищците са, че по посочения изпълнителен лист солидарно с ЕТ „Чакал 2006-Алекси Ангелов“ още в предходно образувано изпълнително дело за принудително събиране на вземането на първоначалния кредитор, в хода на което той с договор от 15.11.2016г. го е цедирал на ответника, паричното вземане е погасено по давност на 22.02.2018г., по причина непредприемане на изпълнителни действия след 20.02.2013г., а изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, след което е образувано изп.дело N 84/2020г. по описа на ЧСИ З.З. от ответника като взискател. Ищците сочат, че по отношение на тях горепосочената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист за спорното материално право, е влязла в сила на 01.02.2013г., след връчването й на всеки от ищците на 16.01.2013г., тъй като всеки един от тях не е упражнил правото си да я възрази в двуседмичния срок, изтекъл на 31.01.2013г. Изложените от ищците конкретно обстоятелства са, че по изп.дело N 56/2013г. по описа на ЧСИ З.З., образувано от взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, са предприети следните изпълнителни действия: наложен е запор на банкови сметки на ищците в „Райфайзенбанк България“ ЕАД по запорни съобщения на ЧСИ от 11.01.2013г., получени в банката на 16.01.2013г., с връчена на ищците покана за доброволно изпълнение на 16.01.2013г.; наложен е запор на банкови сметки на ищеца А.М.А. в „Юробанк България“ АД по запорно съобщение на ЧСИ от 31.01.2013г., получено в банката на 04.02.2013г.; наложена е възбрана на собствен на ищците недвижим имот по съобщение на ЧСИ от 20.02.2013г., получено в АВ-Кърджали на 22.02.2013г..В хода на изпълнителното дело, на 07.11.2017г. взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД уведомил ЧСИ З.З., че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2016г. и договор за цесия от 30.10.2017г. е прехвърлил вземането си на „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, считано от 30.10.2017г., а последното на 18.01.2018г. е поискало конституирането му като взискател, след което на 26.11.2019г. е поискал да се предприемат действия за връчване на уведомлението за цесия на длъжниците, без да е представил същото към молбата, и на 02.01.2020г. с постановление ЧСИ З.З. е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК по причина, че първоначалният взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия. На 04.02.2020г. „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* е поискал образуване на изпълнително дело пред ЧСИ З.З. спрямо длъжниците по издаден на 14.11.2012г. по ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС-Хасково изпълнителен лист, с приложен към молбата изпълнителен лист от 14.11.2012г., издаден от РС-Димитровград въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение

N 1412/14.11.2012г. по ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС-Димитровград, като е образувано изп.дело N 84/2020г. по описа на ЧСИ З.З., по което до ищците са изпратени покани за доброволно изпълнение от 04.02.2020г., за които ищците признават, че са уведомени по телефон на 17.02.2020г. от кмет на с.Нови пазар, и по което дело са постъпили суми за погасяване на задължението, които не прекъсват вече изтеклата давност. Искането е съдът да установи недължимостта на подлежащото на принудително изпълнение парично вземане по изпълнително дело N 84/2020г. по описа на ЧСИ З.З. с рег. N 875 с район на действие ОС-Хасково, на основание изтекла 5-годишна погасителна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищците чрез упълномощен адвокат поддържат иска, претендират за уважаването му и за разноски по делото, с възражение за прекомерност на адвокатското възражение на ответника.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София оспорва предявения установителен иск, без да оспорва верността на изложените в исковата молба фактически твърдения и сочи правни съображения за действието на тълкуването относно това кога изпълнителните действия по принудително изпълнение на парично вземане спират и/или прекъсват давността, с оглед действащото към първото изпълнително дело тълкуване, дадено с Постановление N 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, както и с последващото тълкуване, дадено с Тълкувателно решение N 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело N

2/2013г. на ОСГТК на

ВКС и конкретно т.10, с правния довод, че новото тълкуване с посоченото тълкувателно решение на правната норма следва да намери приложение, ако то не преурежда последици по тълкуването на правната норма, дадени с посоченото постановление на Пленума на ВС.С оглед действието на всяко едно тълкуване към фактите и техните последици, вкл. и конкретно в случая с оглед тълкуването за това кога и кои действия по принудително изпълнение спират или прекъсват давността, счита, че правоотношението, по което се оспорва изпълняемото право от ищците, е заварено към новото тълкувателно решение и новото тълкуване, дадено с Тълкувателно решение N 2/26.06.2015г., се прилага занапред.Счита, че недопустимо, по арг. от чл.14 от Закона за нормативните актове, е на новото тълкуване да се придаде обратно действие и това да доведе до настъпването на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението.При тези съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска, с възражение за прекомерност на заплатените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, ако искът бъде уважен.

В съдебно заседание ответникът не се представлява, поддържа възраженията срещу иска с писмено становище чрез упълномощения адвокат, с което възразява по допустимостта на иска извън частта му за главница, което с доклада по делото съдът прие за неоснователно, доколкото с иска, който ищците предявяват, се претендира да се отрече изпълняемото право на ответника въобще, с оглед и установителното и изпълнителното действие на заповедта за изпълнение, която го удостоверява.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Ищците като длъжници отричат правото на принудително изпълнение в неговия максимален обем и титулярството на правото на цесионера, който след придобиването му и до изтичането на погасителната давност за същото не предприема действия за прекъсването й.

Цената на иска е посочена и равна на вземането по заповедта за изпълнението, без значение дали част от дълга е събран и преведен по изпълнителното дело /Определение N 262/09.07.2020 по дело N 586/2020 на ВКС, ГК, IV г.о./.

Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Твърденията на ищците са, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. По реда на ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда На тези новонастъпили факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК/Определение N 956/22.12.2010г. по т.д. N 886/2010г. на ВКС, ТК, I o./.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право/съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Интересът от защитата законодателят обуславя от настъпили нови факти, в случая от такива, осъществили се след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС - Димитровград поради неподадено възражение по чл.414 от ГПК. Влизането в сила на заповедта за изпълнение е от значение за преценка на правния интерес от иск по чл.439, ал.2 от ГПК при позоваване на погасителна давност за паричното вземане като основание на иска. Издадената срещу ищците заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. N 1821/2012г. на РС - Димитровград, подлежаща на незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист за спорното материално право, е влязла в сила, тъй като след връчването й на 16.01.2013г., всеки един от ищците в качеството си на длъжник не е упражнил правото си да я възрази в двуседмичния срок по чл.414 от ГПК. Издадените заповед и изпълнителен лист са послужили на първоначалния кредитор „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД гр.София да образува срещу ищците изп. дело N 56/2013г. по описа на ЧСИ З.З., в хода на което заповедта им е връчена, и в хода на което са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността като запори и възбрана, последното от които такова е от 22.02.2013г.. В хода на изпълнителното дело взискателят с договор от 15.11.2016г. е цедирал подлежащото на принудително изпълнение вземане на ответника, но изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ от 02.02.2020г..Ответникът в качеството си на цесионер е образувал ново изп.дело N

84/2020г. по описа на ЧСИ З.З., изпълнението по което ищците оспорват.

По тези обстоятелства страните не спорят, както и по правоприемството на ответника в изпълнителния лист по чл.429, ал.1 от ГПК/с оглед сочените новонастъпили факти, на които се основава отричане на правото на цесионера/, и те се установяват от горепосочените изпълнителни дела както следва:

Изп.дело N

56/2013г. /2013875040056/ по описа на ЧСИ З.З. е образувано на 10.01.2013г., по молба на „Райфайзенбанк/България“ ЕАД, срещу длъжници ЕТ „Чакал 2006 - Алекси Ангелов“ с ЕИК *********, С.Р.А. и А.М.А., на основание Заповед N 1412/14.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 14.11.2012г., издадени по ч.гр.д. N 1821/2012г. на Районен съд-Димитровград, за сумата от 9 538.57 лв., от която 7 645.30 лв. главница, 811.77 лв. редовна лихва за периода от 07.11.2011г. до 03.09.2012г., 1 081.50 лв. наказателна лихва за периода от 07.11.2011г. до 12.11.2012г., законна лихва от 13.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 616.77 лв. разноски по делото.На 11.01.2013г. на длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение и на същата дата са изпратени запорни съобщения до „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД за запор на банкови сметки на всеки един от длъжниците. Поканите за доброволно изпълнение са връчени лично на длъжниците С.Р.А. и А.М.А. на 16.01.2013г./двамата съпрузи от 07.04.1986г./, и при условията на чл.50, ал.1, вр. чл.47, ал.1 от ГПК на длъжника ЕТ „Чакал 2006 - Алекси Ангелов“ с ЕИК *********, съгласно констативен протокол от 13.03.2013г. на ЧСИ З.З., с данни от връчителя, че физическото лице търговец А.А.А. е починал на 01.07.2011г..Запорните съобщения на банкови сметки на длъжниците С.Р.А. и А.М.А., изпратени на 11.01.2013г., са получени на 16.01.2013г. в банката адресат.На 31.01.2013г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк/България/“ ЕАД за запор на банкови сметки на длъжника А.М.А., получено на 04.02.2013г. На 19.02.2013г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк/България“ АД за запор на банкови сметки на длъжника С.Р.А., получено на 21.02.2013г. На 20.02.2013г. до АВ-гр.Кърджали е изпратено искане на ЧСИ за вписване на възбрана на недвижим имот/право на строеж върху УПИ/, собственост на длъжниците С.Р.А. и А.М.А., която е наложена на 22.02.2013г.Наложен е на 06.03.2013г. и запор на два леки автомобила, собственост на длъжника А.М.А., по запорно съобщение на ЧСИ от 28.02.2013г. до Началника на Сектор ПП КАТ при ОД на МВР Хасково, получено на 04.03.2013г..