Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4512 от 01.10.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16930/2025
Вид
Решение № 4512
Подписан
01.10.2026
В сила
01.10.2026
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4512 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330116930 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. М.

Ш., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез адвокат Е. И. (***), със съдебен адрес: *****, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 2, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 2.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № ***** и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил сума от 5 000,00 лв. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като обявеният ГПР от 21,77% е неточен поради невключване в него на дължимото възнаграждение за фирмата-поръчител.

По отношение на договора за поръчителство се сочат основания за нищожност поради противоречие с добрите нрави и неравноправност на клаузите (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 от ЗЗП).

Предявени са следните субективно и обективно съединени искове:

Иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *****, сключен между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, на основание чл. 22 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК;

Иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, обезпечаващ посочения договор за кредит, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП;

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД за връщане на сума, платена като възнаградителна лихва по нищожния договор за кредит;

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД за връщане на сума, платена в изпълнение на нищожния договор за поръчителство.

В хода на съдебното производство е постъпила молба по реда на чл. 214 от ГПК от ищеца за намаляване на размера на предявените осъдителни искове, както следва:

Третият главен иск (за платена възнаградителна лихва) — намален от първоначално претендираните 1 077,33 лв. на 5,10 евро;

Четвъртият главен иск (за платени суми по договора за поръчителство) — намален от първоначално претендираните 4 081,51 лв. на 7,58 евро.

Изменението е допуснато от съда по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.

Ответниците са подали писмени отговори, с които оспорват предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира предявените искове за изцяло основателни и доказани.

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** с обявен ГПР от 21,77%. Непосредствено във връзка с него е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Възнаграждението за поръчителя представлява задължителен разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който не е бил включен в определения ГПР. Посочването на неточен и заблуждаващ ГПР съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до нищожност на кредитната сделка на основание чл. 22 от ЗПК.

Акцесорният договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е нищожен поради неравноправност на клаузите чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 от ЗЗП и липса на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

2

С оглед нищожността на правоотношенията, получените от първия ответник суми подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД в намалените по реда на чл. 214 от ГПК размери: 5,10 евро и 7,58 евро.

При този изход на спора ответниците дължат заплащане на държавна такса по сметката на Пловдивския районен съд в размер на 51,12 евро. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв ответниците дължат и заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца — адвокат Е. И. — в размер на 204,52 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № *****, сключен между В. М. Ш., ЕГН **********, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между В. М. Ш., ЕГН **********, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, обезпечаващ Договор за потребителски кредит № *****, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 2, да заплати на В. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: *****, на основание чл. 55, ал.

1, предл. първо от ЗЗД следните суми намалени по реда на чл. 214 от ГПК:

Сумата от 5,10 евро (пет евро и 10 цента), представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по нищожния Договор за потребителски кредит № *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане;

Сумата от 7,58 евро (седем евро и 58 цента), представляваща недължимо платена сума по нищожния Договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплатят съвместно на адвокат Е. И. ***, със съдебен адрес: ***** сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента), 3 представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплатят съвместно на В. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 51,12 евро (петдесет и едно евро и 12 цента), представляваща направени по делото разноски за внесена държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4