Определение № 432 от 16.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500326 по описа за 2024 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, чрез адв.З. Ц., САК против Определение № 600/ 16.01.2024г. по ч.гр.д.№ 15047/ 2023г. по описа на РС-Пловдив – ІV бр.с., с което е обезсилена Заповед № 7081/ 17.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ж. Д. М. да заплати на кредитора „Йеттел България“ ЕАД, сумите, подробно описани в заповедта за изпълнение и прекратено производството по частното гражданско дело. По изложени доводи, обстоятелства и доказателства се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания по надлежното извършване и продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на сторените разноски за настоящото производство в размер на заплатената ДТ – 15 лева.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Заповедното производство е инициирано от жалбоподателя против длъжницата Ж. Д. М. с посочен адрес в гр.Пловдив, за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК в размер на общата сума 1204,34 лв за непогасени задължения по договори за мобилни услуги, договори за лизинг, по издадени фактури в периода 15.09.21г. – 15.01.22г., детайлизирани в заявлението.

Искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е уважено. Поради ненамиране на длъжника за връчване на издадената ЗИ по чл.410 ГПК на посочения адрес в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“ по служебна справка от НБДН, представляващ един същ постоянен и настоящ адрес, както и поради установяване на обстоятелството, че лицето е било с последна месторабота в обект / 1 хотел/в гр.Пловдив, но трудовото правоотношение е било прекратено на датата 14.05.2021г., съдът разпоредил и е извършено връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 и сл. ГПК.

С оглед на горното на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд е указал на заявителя предявяване на установителен иск относно вземането и представяне на доказателства за това, с предупреждението в противен случай за обезсилване на издадената ЗИ. Съобщението за указанията на съда са получени от жалбоподателя на датата – 13.12.2023г. С обжалваното определение е констатирано от заповедния съд, че към момента на постановяване на определението указанията на съда не са изпълнени , поради което е обезсилил издадената ЗИ по чл.410 ГПК, както и прекратил производството по делото, съответно в хипотезата на чл.415, ал.5 ГПК.

В деня на постановяване на определението е постъпила молба от жалбоподателя с вх.№ 5104/ 16.01.2024г., с отразяване на данни , че е получено по пощата с клеймо с дата на изпращане 12.01.2024г., в която жалбоподателят е представил доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си, като в приложение е представена разписка с дата от 11.01.2024г. за изпратена пратка по пощата с препоръчана пощенска пратка, предадена в РУ Западен, регион на „Български пощи“ ЕАД, пощенска станция 1113.

Така описаните по-горе обстоятелства са изложени и в частната жалба на жалбоподателя, вкл. чрез прилагане на известие за доставяне на „БП“ ЕАД, получено на 15.01.2024г., извлечение от системата на „БП“ ЕАД за проследяване на пратка № ИД PS 1113 103 GH2 Q , извлечение от системата на „БП“ ЕАД за проследяване на пратката.

Частната жалба е основателна.

От представените от заявителя писмени доказателства в заповедното производство, както и тези от същия като жалбоподател в настоящото производство, се установява, че указанията на заповедния съд, съобщението за което е било получено от кредитора на 13.12.2023г. са били изпълнени. Така именно приложените по делото доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането са постъпили в съда на датата 16.01.2024г., но са били изпратени по пощата на датата 11.01.2024г., видно от представения системен бон с Баркод на пратката PS 1113 103 GH2 Q, с адресат РС-Пловдив и подател проц.представител на жалбоподателя, както и с дата на пощенско клеймо на пощенския плик 12.12.2023г.

Следователно към датата на постановяване на обжалваното определение, но в по-късен час, исканите от заповедния съд доказателства за предявяване на УИВ са представени по делото преди изтичане на срока по чл.415, ал.4 ГПК. С оглед на това делото обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ изцяло Определение № 600/ 16.01.2024г. по ч.гр.д.№ 15047/ 2023г. по описа на РС-Пловдив – ІV бр.с., с което е обезсилена Заповед № 7081/ 17.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд – ІV бр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3