Решение № 3753 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3753 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20221100113662 по описа за 2022 година

Страни в производството са ищецът Я. И. З. ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. ********, и ответникът Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2.

Ищецът твърди, че е син на И. З., като последният е основател на „Изамт - ЕТ И. З.“, което през септември 1994г. е трансформирано в „Изамет ЕООД - Първа частна асансьорна фабрика“. В исковата молба се сочи, че години наред ищецът помага в бизнеса на баща си. Впоследствие отношенията между ищеца и неговия баща сериозно се влошават като през 2017г. И. З. периодично сезира органите на МВР и Прокуратурата с множество сигнали и жалби срещу ищеца във връзка с търговските и семейните им взаимоотношения.

В исковата молба се сочи, че в интервю в първия епизод на журналистическото разследване на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“, озаглавено „Осемте джуджета“. И. З., който, както беше посочено, през 2017 г. и 2018 г. безуспешно иска съдействие от прокуратурата за разрешаване на търговско-правния си конфликт с ищеца, започва да търси „вътрешен“ за системата човек, който, без оглед на средствата, да възстанови изплъзващия се контрол върху бизнеса му. В тази връзка И. З. заявил във въпросното интервю, че на 27.06.2019 г., в софийския 1 ресторант „Осемте джуджета“ се срещнал с П.П. - бивш ръководител на Столичната следствена служба и настоящ адвокат, който ползвал ресторанта, охраняван от частната охранителна фирма „Делта Гард“ и от полицейски автомобил, като свой офис. В този смисъл ищецът твърди, че П. поддържал близки контакти с лица, заемащи висши държавни длъжности, благодарение на които И. З. искал да навреди на ищеца като го изолира от всякаква търговска дейност, свързана с асансьорния бизнес.

Ищецът заявява, че след описаната среща между баща му и П.П. и във връзка с опитите на баща му да го отстрани от семейния бизнес в 23.15 часа на 17.07.2019г. е привлечен като обвиняем затова, че: „1. За времето от неустановена дата през месец януари 2017 г. до 17.07.2019 г. в гр. София и на територията на страната е участвал в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение на повече от три лица, съставено с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 253 от НК, за коeто е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници П. И.а З.а - Б.., М.А.Б.Р., К.Ю.Х., И. И. А.Д. и Ю. Г.а З.а, като групата е създадена с користна цел (получаване на доходи от престъпна дейност) и с цел извършване на престъпления по чл. 253 от НК на територията на гр. София и страната - престъпление по чл. 321, ал.з, вр. ал.2 от НК. 2.

На 20.06.2017 г. в гр. София, заедно с П. И.а З.а - Б.., М.А.Б.Р., К.Ю.Х., И. И. А.Д. и Ю. Г.а З.а, с цел да принудят И. Г. З. да се разпореди със свое право (да прехвърли на П. З.а - Б.. 40 % от притежаваната от него филма „Изамет 1991“ ООД) го заплашили с противозаконно действие с тежки последици за него (казали му, че ще го унищожат икономически и психически) като деянието е извършено от повече от две лица и от лице по чл.

142, ал.2, т.8 от НК - престъпление по чл. 213а, ал.2 т.4 и т.5 от НК; 3.

На 08.07.2019 г. в гр. София прикрил произхода и местонахождението на сумата от 550 000 (петстотин и петдесет хиляди) евро, като я депозирал в сейф (банкова касета № 1104) на името на Ю. Г.а З.а в банков трезор на банка ПИБ АД - Клон Изток, находящ се в гр. София, бул. „Драган Цанков“ N o 37, за които пари знаел, че са придобити чрез длъжностни престъпления, неизгодни сделки и присвоявания - престъпление по чл. 253 ал.1 от НК.

Във връзка с привличането му като обвиняем ищецът релевира, че на въпросната дата - 17.07.2019 г. прокурори от Софийска прокуратура и 2 маскирани полицаи нахлули в дома на ищеца (където живее с дъщеря си Б.), в управляваната от него фабрика в гр. София и в домовете на негови близки.

Като това се случило само ден след като на 16.07.2019 г. съпругата на ищеца е изписана от болница, където на 11.07.2019г. се ражда дъщеря им и по-малко от месец, след като самият ищец е изписан от лечение на бъбречно заболяване. В исковата молба се твърди, че на посочената дата ищецът и негови близки били арестувани. Още в деня на ареста, 17.07.2019г., от дома на ищеца са иззети пари, златни монети, телефони, компютри, документи, автомобили .

В исковата молба се сочи, че ищецът от години страдал от бъбречна недостатъчност, която обаче е овладявана, контролирана и периодично следена като на 25.06.2019г., ищецът бил изписан с указание за планиране на екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ), при която, с помощта на специална машина, се произвеждат ударни вълни, които проникват в тялото и разрушават камъните в бъбреците.

Първоначално, с Постановление от 17.07.2019 г., ищецът бил задържан за 72 часа от наблюдаващ прокурор, при което ищецът изрично съобщил на прокурорските органи, че му предстои планирано лечение по повод бъбречнокаменна болест. По отношение на ищеца била взета първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража“

Ищецът твърди, че на 05.09.2019 г. е приет в отделението по урология в УМБАЛ „Софиямед“, след неколкочасови „кризисни болки“ като на 06.09.2019 г. е извършено оперативно „трансуретрално отстраняване на обструкция от уретер или бъбречно легенче“, като на 16.09.2019 г., на 24.09.2019 г., на 02.10.2019 г. и на 14.10.2019г. са извършени допълнителни операции. Във връзка със силно влошеното здравословно състояние на ищеца, още на 13.09.2019 г. защитникът му подал молба за изменение на мярката за процесуална принуда като с протоколно определение СПНС изменя мярката за неотклонение в подписка. Впоследствие обаче с протоколно определение от 15.10.2019 г., АСНС отменя определението па СПНС от 07.10.2019 г. и оставя без уважение искането за изменение па МНО „Задържане под стража“.

След съдебното заседание, ищецът бил върнат в „Софиямед“ като докато бил на лечение, лекар от болницата (д-р Велев) споделил с него и с Е.Н., че му е намекнато от ръководството на болницата, че сам лекарят може бъде арестуван, ако не изпише ищеца от болницата, за да бъде върнат в ареста, 3 въпреки че здравословното му състояние не позволява това. На 16.10.2019 г., около обяд, ищецът бил изписан от болницата, въпреки че бил в нестабилно състояние, изпитвал все по-остри болки от три дни и е с температура, която предходната нощ е била 40 градуса и била придружена с гърчове.

Впоследствие е върнат в ареста, но поради получена криза отново бил транспортиран в лечебно заведение.

С протоколно определение от 08.11.2019 г. СпНС изменил МНО от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ от 20 000 лева като съдебният акт бил потвърден от горната инстанция. В ИМ се посочва, че до постановяването на цитираното определение на АСНС, въпреки че се бори за живота си и се гърчи от болки, ищецът е здраво заключен с белезници на ръцете и краката за болничното легло. Посочва се, че на 25.11.2019 г. ищецът е изписан от клиниката по урология на болница „Лозенец“ с указания за хронихемодиализно лечение три пъти седмично и регулярен контрол на единствения останал бъбрек от нефролог и уролог.

В исковата молба се сочи, че след като здравословното състояние на ищеца се стабилизирало, в началото на 2020 г. ищецът започва да получава нови заплахи, чрез различни хора, да прехвърли дяловете си в „Изамет 1991“ ООД. През февруари 2020 г. Я. З. ултимативно е извикан на среща в столичен частен клуб „Кохиба“ на ул. „Сан Стефано“ № 22 като по време на срещата препоръчаната на И. З. от П.П. адвокат Д.К. настояла ищецът да прехвърли дяловете си в семейния бизнес до 10.03.2020 г., без да му предлага каквато и да е цена за тях, намеквайки, че само така няма да бъдат застрашени свободата и живота му. Впоследствие, след като даденият от К. срок изтича, без ищецът да е изпълнил ултиматума от него, на 13.03.2020 г. прокурор Д..Д при Специализираната прокуратура, въз основа на събраните още през 2019г. доказателства, коментирани от съдебните състави в производствата по промяна на МНО през 2019г. приема, че са налице данни „за наличие на друга организирана престъпна група, създадена с цел да извършва съгласувано в страната престъпления по член 253 от НК“, а именно престъпление по чл. 321, ал.6 от НК.

В 20:12 часа на същия ден - 16.03.2020 г., следовател С. - В. привлича ищеца като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.6 от НК затова, че за времето от 26.09.2017 г., до края на месец октомври 2017 г., се е сговорил с 4

А.А.К.-Г., да вършат на територията на страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, а именно престъпление по чл. 202, ал.1, т.1 и т.2 от НК.

На 17.03.2020 г. прокуратурата изпраща до СПНС предложение за вземане на МНО „задържане под стража“, като мотивира обоснованото предположение за извършено престъпление с отделените материали, описани в т. 118. На същия ден е проведено съдебно заседание, на което защитниците на ищеца молят да бъде допусната медицинска експертиза за това дали са възможни лечение и периодична хемодиализа в условията на ареста. Според СПНС, това искане е недопустимо, поради „неотложния характер“ на производството. С протоколно определение СПНС взема мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На 18.03.2020г. ищецът е закаран в правителствена болница „Лозенец” за хемодиализа. Докато е „закачен“ на апарата за хемодиализа, при него отишъл един от адвокатите му в процеса - адвокат Г.С., който заявява, че, за да бъде освободен, трябва да предаде за П.П. още 150 000 евро и да прехвърли дяловете си от „Изамет 1991“ ООД. Ищецът бил заплашен, че в противен случай ще бъде оставен да умре в затвора - щели „да го жертват“ „за назидание на всички останали“. Преценявайки, че този път няма да издържи условията в ареста в тежкото си здравословно състояние, Я. З. склонява да се откаже от бизнеса и от спестяванията си. На същата дата адв. С. подал жалба срещу определението на СПНС от 17.03.2020 г., с което ищецът повторно бил задържан под стража. На следващия ден жалба подава и другият защитник на ищеца. Образувано е вчнд № 137/2020 г. на АСПНС и съдебното заседание е насрочено за 24.03.2020 г.

На 03.04.2020 г. АСНС отменил наложения запор върху дружествените дялове на ищеца върху „Изамет 1991“ ООД като според ищеца това се случило, за да стане възможно прехвърлянето на дяловете. В самото съдебно заседание от същата дата прокурорът изразил становище, че запорите трябва да бъдат отменени, тъй като между ищеца и баща му било постигнато „някакъв вид съгласие да продадат или да отчуждят тази фирма на други лица и по този начин да дадат възможност тази фирма да не се унищожава, т.е. да продължава да действа“. Прокурорът подчертал още, че, ако не били съгласни 5 с искането за вдигане на запора, наблюдаващите прокурори по делото биха изразили изрично отрицателно становище.

На 22.05.2020 г. мярката за неотклонение „домашен арест“, била променена на „парична гаранция от 5000 лева“. В исковата молба се твърди, че в описаното интервю бащата на ищеца споделил, че през януари 2020 г. П. отново го извикал в „Джуджетата“ и ултимативно заявил, че е време да му прехвърли всичко като в противен случай ще го вкара в затвора, заедно със сина му

В исковата молба се релевира, че заводите на „Изамет“ в гр. Дупница и в гр. София били поставени вече под физическата охрана на частната охранителна фирма „Делта гард“, като бащата на ищеца не бил допускан в тях без предварително разрешение. П.П. дори „назначил“ „лична охрана“ на бащата на ищеца от същата фирма, която пази и ресторанта „Осемте джуджета“, без бащата на ищеца да е искал такава.

Ищецът твърди, че през февруари и март 2020 г., в хода на досъдебното производство разбрал от трите филма „Осемте джуджета“, излъчвани съответно от 24.06.2020г. (първата част), от 02.07.2020г. (втората част) и от 31.07.2020г. (третата част), че иззетите ценности липсват от Прокуратурата, тъй като са раздадени от прокурорите на трети лица - златото на бащата на ищеца, а парите - на Д. Л., впоследствие прибрани от Л. П.. Ищецът твърди, че изобщо не познава Д. Л.. Я. З. и майка му никога не са питани дали притежават документи за произхода на ценности, преди същите да бъдат предадени на други лица. В тази връзка ищецът твърди, че изземването е извършено в нарушение на член 18 от Конвенцията, във връзка с член 5 от Конвенцията. През юли 2019г. Я. З. бил арестуван в добро здравословно състояние като четири месеца по-късно той излиза от ареста с 93 % инвалидност, с един отстранен бъбрек, а другият - нефункциониращ, отслабнал с 35 килограма, буквално учещ се отново да ходи след многобройните операции, тежкия сепсис, лежащата поза в продължение на месеци и заключването с белезници за болничното легло, което прави невъзможно обръщането на тялото, обречен на животоподдържаща хемодиализа. Тъй като не изпълнява дадените му указания за прехвърляне на семейния бизнес, и въпреки хемодиализата, която провежда три пъти на седмица по няколко часа, през март 2020г., в условията на извънредно 6 положение заради пандемията от Ковид-19, ищецът отново бил задържан и бил реално принуден да прехвърли имуществото си в замяна на живота си.