Решение № 2231 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2231 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330110501 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против С. С., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната страна като собственик на имот, находящ се в г*****, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност 110.12 лева през периода от 01.11.2020 г. до 30.09.2021 г., която не била заплатена.

Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 10.77 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата. Ответната страна не изпълнила задълженията си да погаси горните суми, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед 1 за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски, която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установи задълженията.

Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват претенциите. Оспорва качеството на клиент, точното изпълнение на задълженията и влизането в сила на общите условия.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу С.

С., по което е образувано ч. гр. дело № 6661/2022 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със сведения, че длъжникът не живее на адреса, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същия е собственик на процесния апартамент или, че притежава право на ползване върху него.

Това се установява от представения нотариален акт, удостоверение за граждански брак и удостоверение за съпруг и родствени връзки. Жилището е придобито по време на брака на ответницата в режим на СИО, за която няма данни да е била прекратена.

Съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима.

2

Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР (ДКЕВР). Съгласно ал. 2 на същата норма топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. При тази уредба, за да установи възникването на облигационното правоотношение, на което се позовава в исковата молба, ищецът следва да докаже и публикуването на ОУ, в каквато насока е направено изрично възражение в отговора.

С доклада по делото, обективиран в Определение от 27.11.2022 г. и обявен в открито съдебното заседание на 09.02.2023 г., съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за влизане в сила на Общи условия на основание чл. 146, ал. 2 ГПК.

В изпълнение на указанията на съда не са ангажирани доказателства от страна на ищцовото дружество за влизане в сила на Общите условия чрез прилагане на препис от ежедневниците, в които последните са публикувани и изтичане на законоустановения срок, след който последните следва да се считат за обвързващи потребителите на предоставяните услуги.

Обстоятелството, че Общите условия са влезли в сила не може да се приеме за общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 ГПК и съответно за неподлежащ на доказване. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС и Решение № 44/23.03.2012 г. по т. д. № 513/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.

Доказването в процеса следва да е пълно и главно, като в настоящия случай ищецът не установява твърдените обстоятелства. Липсата на доказателства по делото за публично известяване на потребителите на топлинна енергия за общите условия и изтичането на съответния законов срок след публикуването им, води до извод за неоснователното позоваване на клаузи от общите условия, като източник на претендираното вземане. Това е достатъчно за да приеме, че предявеният главен иск е неоснователен.

Тъй като обезщетението за забава е обусловено от наличието на главно парично задължение, този иск също се явява неоснователен.

Главницата по делото не може да бъде присъдена на основание разпоредбите на ЗЕ и ЗЗД, защото с исковата молба ищецът изрично се позовава на клаузите на ОУ, а не на законовите норми.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 3 7 срещу С. С. С., ЕГН **********, с адрес: ****, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. С., ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация”

ЕАД, следните суми: 110.12 лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ****, за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021 г.; 10.77 левапредставляваща обезщетение за забавено плащане на горното задължение за периода от 02.07.2020г. до 09.05.2022г.; ведно със законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 10.05.2022г. до пълното и изплащане, за които суми е издадена Заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 6661/2022 г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 4