Определение № 335 от 05.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500150 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, седалище и адрес на управление: гр. София, ***, подадена чрез пълномощника адвокат В. И. П., против Разпореждане № 35095 от 16.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 21596/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „УниКредит Булбанк“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника З. Р. М..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.

Поддържа се, че уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането е надлежно връчено на длъжника чрез ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ, като е посетен адресът на длъжника и са събрани данни, че същият е продал къщата и е заминал в чужбина. Твърди се също така, че съгласно ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС при нередовно обявяване на предсрочната изискуемост заповедният съд е следвало да издаде изпълнителен лист поне за вноските с настъпил падеж към момента на произнасянето. Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде постановеното определение, с което да се уважи заявлението, като длъжникът бъде осъден да заплати сумите, претендирани в заявлението по чл. 417 от ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по ч.гр.д. № 21596/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „УниКредит Булбанк“ АД против длъжника З. Р. М., ЕГН ********** от гр. *** за заплащане на следните суми: 1 331,90 лева главница и 43,50 лева наказателни лихви, считано от 05.01.2024 г. до 12.12.2024 г., ведно със законната лихва от 1 подаване на заявлението до изплащане на вземането, дължими на основание извлечение от счетоводни книги на банката във връзка с договор за банков кредит по Програмата на МС на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 № 671/0000/Р00000000635717, сключен на 08.04.2021 г., обявен за предсрочно изискуем, считано от 22.11.2024 г.

С Разпореждане № 35095 от 16.12.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че длъжникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като е извършено само едно посещение на постоянния адрес на длъжника, след което е залепено уведомление, не е извършена справка за трудови договори на длъжника, нито е предприето връчване на настоящия му адрес.

Разпореждането е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК в случаите на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК съдът проверява дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Когато според представения документ изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ съгласно чл.

418, ал. 3 от ГПК.

Както е констатирал и заповедният съд, представеното от банкатазаявител уведомление за предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ не е надлежно връчено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Същото е връчено от ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК след извършено посещение на адреса на длъжника в гр. ***. Принципно чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ дава възможност за връчване на различни книжа – покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, чрез ЧСИ, но в този случай за редовността на връчването е приложима разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ, препращаща към правилата за връчване, регламентирани от чл. 37 до чл. 58 от ГПК. Следователно, за да е надлежно връчването, връчителят следва да изчерпи всички възможности за връчване на физическо лице съгласно чл. 47 от ГПК, в т.ч. извършване на справка за адресната регистрация и местоработата на адресата, съответно връчване на постоянния и настоящ му адрес, ако се различават от посочения адрес, както и по месторабота. В случая длъжникът разполага с настоящ адрес, различен от постоянния му адрес, на който е извършено посещение и е залепено уведомление. По отношение на настоящия адрес, обаче, липсват данни да е извършено посещение от връчителя. Липсват и данни да е извършена справка за актуални трудови договори на длъжника, с оглед възможността уведомлението да бъде връчено по месторабота. Следователно връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника не е надлежно, съответното обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ не е породило действие. Съгласно задължителните указания, съдържащи се в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на 2 заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. В случая не се установява предсрочната изискуемост да е обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което същото правилно е било отхвърлено от заповедния съд.

Що се отнася до искането на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на падежиралите вноски по договора за кредит, същото не може да бъде уважено, тъй като от съдържанието на извлечението от счетоводни книги не може да се направи извод нито за размера на падежиралата главница, нито за размера на претендираната наказателна лихва към датата на произнасянето на въззивния съд, тъй като липсват данни за това. Също така цитираното в частната жалба ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС се отнася за случаите на предявен иск по чл. 422 от ГПК, т.е. за инициирано състезателно исково производство, в хода на което е приложима разпоредбата на чл. 162 от ГПК, но не и за заповедното производство, което е едностранно и съдът не би могъл да събира доказателства за размера на изискуемите вземания.

Като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 35095 от 16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 21596/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3