Решение № 261184 от 01.12.2021, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 261184 / 1.12.2021г. гр. П.Пернишкият районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: Татяна

Тодорова

При секретаря:

Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6364 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Топлофикация- Перник” АД срещу П.И.С., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 366.67 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ****, за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., сумата от 50.98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2018 г. - 29.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 1867 от 22.06.2020 г. по ч. гр. д. № ****г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът П.И.С. чрез назначени му особен представител – адв. С. е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът е направил възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от ю\.к. Максимова, която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения му особен представител адв. С., която оспорва предявения иск по основание и размер. В депозираната писмена защита излага доводи за недължимост на сумата, тъй като топлоснабдения имот не се намирал в бл.25, а в бл.15, както било посочено в приложената данъчна декларация, като излага доводи за дължимост на ½ част от процесното вземане.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 от ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1867 от 22.06.2020 г. по ч. гр. д. № ****г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /изм.

ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай от съвкупната преценка на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 31.12.1987 г., приетото и неоспорено от страните копие на данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от ответника пред Община П.както и приложения препис – извлечение от акт за сключен граждански брак от 16.09.2020 г. се установява че ответникът П.И.С. по време на брака си с ****, е придобил собствеността на процесния апартамент, поради което е придобит в режим на СИО, предвид на това, че брака е сключен на 22.05.1961 г. От тук следва и извода, че през процесния период – 01.05.25018 г. до 30.04.2019 г., ответникът заедно с неговата съпруга са били собственици, респ. ползватели на собственият им апартамента, находящ се в ****. По делото няма доказателства в процесния период собствен на ответника топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице.

В депозираната по делото писмената защита от назначения на ответника особен представител, за първи път са наведени твърдения, че ответника е собственик на апартамент, находящ се бл.15, а не в бл.25, както твърди ищеца, който извод особения представител е направил от съдържанието на приложеното към исковата молба копие от данъчна декларация, подадена от ответника. В отговора на исковата молба предявения иск е оспорен бланкетно, без навеждане, респ. твърдени конкретни правоизключващи възражения. За първи път това правоизключващо възражение особения представител е навел в депозираната писмена защита, поради което и същото е преклудирано, тъй като не е направено в срока по чл.131 от ГПК и за ответника следва да се приложат последиците по чл.133 от ГПК. Не са налице и предпоставките на чл.147 от ГПК за въвеждане на същите, тъй като копието на данъчната декларация е било представено още с исковата молба. Независимо от това за пълнота следва да се посочи, че видно от приложеното по делото копие от данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, ответника е декларирал в същата, че е собственик на ½ част от апартамент, находящ се в ****, като останалата ½ част е декларирал, че се притежава от неговата съпруга - ****, за които факти и обстоятелства няма спор между страните. Видно от приложеното копие от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 31.12.1987 г., ответникът на 31.12.1987 г. е закупил недвижим имот, находящ се ****, поради което и има качеството на съсобственик за процесния топлоснабден имот през исковия период, поради и възражението е неоснователно.

В горния смисъл, съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот за процесния апартамент, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от